ДИАМАНТ КАТО ВАСИЛ ПЕТЕВ Е ЗАСЛУЖАВАНЕ

Баба ми на времето казваше, че е най-важното да си намериш … еша. Демек, да си откриеш точно твоя човек, ама отвсякъде твоят. Мама все ми пожелаваше да си намеря „еш-чето“, въпреки че скептично се усмихваше, изричайки, че Бог ме е целунал по челото, ама не ми дал късмет. Щото тя късмета го виждаше, да си намеря точно моят мъж.

А всъщност аз съм озарена от брилянтен късмет. Господ винаги ми изпраща в точния момент най-точното еш-че за приятел.

Ако не познавате Васил Петев ще ви го опиша само така: в него провидях моментално Дийн Мориарти от „По пътя“ на Джак Керуак, който изрече онова сакрално: „Единствените хора за мен са лудите. Онези, които са луди да живеят, да говорят, да бъдат спасени, онези, които копнеят за всичко. Онези, които никога не се прозяват и никога не казват нещо само колкото да запълнят мълчанието с баналност. Онези, които горят, горят, горят като приказно красиви жълти фойерверки, взривяващи се паяци на фона на нощното небе.“

Той и сега Васко Петев си е Дийн Мориарти. Представете си го яхнал зеления си джип като за сафари, или нервак, захапал ядно цигарата, или медитиращо поетичен, зареял сини очи в морето.

Толкова е талантлив, че много често буквално ме разплаква. Защото истинския талант боли.

Тези дни внезапно ме озари нещо изумително. С Васко Петев аз, която съм си скандалджийка, никога, ама съвсем никога не съм скарала нито веднъж. Това е някаква магия. Години сме приятели, станахме даже съдружници, което по нашите ширини означава винаги да се хванеш за гушата с някого, но никога, дори за най-дребното нещо не сме се скарали. И което е още по-важното – все сме на едни вълни, и като възприемане на света, и като позиции. Без даже да се напъваме това да се случи.

И никога не сме се предавали един друг.

Има хора, които срещайки още от раз знаеш, че са твоите. Това е мистериозна магия, която по никакъв начин не може да се обясни. И е благословен този, който го изпита.

Васил Петев е изумителен талант. Пише така зверски талантливо, колкото умее и да разказва на глас невероятните си истории. Непрекъснато го ръчкам да напише книга, но като всеки прелестен талант Васко никога не се взима насериозно и я кара точно като … Дийн Мориарти.

С него все ще пишем сценарий за сериал и даже не се опитваме да съчиняваме сюжети по него, истинските истории са такива, че се заливаме от смях, когато мечтаем как хората ще казват „тия са напълно луди за да измислят това“, а всъщност „това“ е абсолютната реалност на изживяното.

Защото Васил Петев е от моята порода – където не го сеят, там никне, и ако аз съм си буквално Кет Балу с пистолетите на хълбоците, той е неизчерпаем с удивителните си „дипломатични“ пинизи за измъкване.

Васко Петев е точно онзи, който ей така, като фокус-мокус-препаратус, ще реши да събере тумбата и да празнуваме във Виена, защото „По пътя“ е съдба.

Защо пиша това?

Защото си заслужава да знаете кой е Васил Петев. И защото още повече си заслужава да го обичате, не само с глас да се смеете на находките му, когато го четете.

Защото е истински, а не менте, като пробутваните пластмаси, титулувани като „големи писатели“ и награждавани за войнстващото им либерално полит.коректно бездарие.

Защото е пич, та дрънка. Като моите пистолети на хълбока.

Защото е нежна, чувствителна, ранима душа.

Обичам го и защото и двамата сме „смотани“ откъм прагматичност, „правене на пари“ и всичките тия толкова важни неща за „квадратните“. Защото е аристократ по душа и бохем по кръв, защото е „груви“.

Защото много, много го обичам.

Наскоро един Мъж, който истински си заслужава Респекта, и който почти невъзможно трудно допуска някой до себе си, гледайки ме право в очите, ми каза: „Уважавам те и те харесвам, защото ако беше мъж, със сигурност щеше да ми бъдеш Колега!“.

Ако бях мъж, представете си кой точно щях да бъда, щом сега се мандахерцам като Кет Балу?!

Но знам, че и тогава пак Васил Петев щеше да бъде до мен. И Господ щеше да го стовари отпреде ми – Васко, примигнал насмешливо под разпиляните коси и без даже да се питаме какво правим и накъде сме тръгнали, брутално ще дадем газ…

Защото диамант като Васил Петев е заслужаване.

Честит рожден ден, Васе! Бъди!

Веселина Томова