Децата на прехода – комплексирани, бездуховни неверници с нож в ръката

Те са децата на т.нар. преход от нещо към нищо.

Двайсетина годишни момичета и момчета, които обаче от 13 годишни безпрепятствено се напиват и обикалят нощните дискотеки. Защото родителите им в идиотското си оправдание, че са “модерни и демократични майки и бащи” не ги спират. Даже напротив. Счита се, че е ужасно “хай” да бъдеш “приятел” с детето си. “Приятел” обаче в криворазбрания български цивилизационен модел – абе, да е живо и здраво, майната му с какво се занимава, можем ли да го спрем като всички пият, друсат се, въртят цици и задници по чалга-баровете.

Сега всички надават вой, че държавата трябвало да направи нещо. Какво?

Да върне при заровените човешки ценности родителите на убийците и жертвите ли?

Къде бяха тези родители да възпитат децата си във вяра, в християнските ценности за добро и зло, за прошка? Заети да мислят само каква кола още да си купят, как да направят още някой лев, увити като лиани единствено в консуматорски разговори за пари, пари, пари, пари, те изтърваха децата си.

Оставиха ги сами пред компютрите. Втренчени във виртуалните “истини” за добро и зло. Когато даваха признаци, че летят по надолу по наклонената права, каквото и да ставаше, ревяха и защитаваха дечицата си, сакън да им падне косъм от главиците.

Майките и бащите нямаха време да научат децата си да четат. Може би защото зя тях книгите вече не бяха модерни.

В главите на всички се въртяха единствено “финансовия просперитет” и откъде може да се направи някоя далавера, че и на нас “да ни изгрее слънце на улицата”.

Объркани. Самотни. Комплексирани. Лутащи се в общество, което ходи на църква “за пред хората”, и което изобщо не вярва в Бог, същите тези деца хванаха в ръката нож. И яростни не на друг, а на себе си, че не знаят всъщност какво да правят със себе си, кълцат, разчленяват, режат до кръв.

Сега всички търсят навсякъде другаде вината, но не и в себе си. Ах, ама как така, ама защо точно на нас, ама какъв потрес.

Поколение на бездуховни консуматори. Възпитано от бездуховни консуматори.

Какво да очакваме?

Широскроеност, или омраза? Няма как да не избуи омразата, когато самите родители делят този свят на черен и бял, и са направили омразата свое верую – в политиката, в бизнеса, в жилищния блок, където живеят.

Децата им са тяхното дълбоко вътрешно душевно копие.

С уважение към скръбта на майката на закланата студентка Радостина, която се обръща към всички майки да внимават с кого общуват децата им, ще кажа – не когато убият, или бъдат убити децата ви погледнете в душите им, а всеки божи ден надничайте там.

Защото целият куп от битови “победи”, до които сте издрапали, няма да ви плати страшната цена – да сте погубили собствените си деца.

Веселина Томова