Десен спомен от бъдещето
Поредният опит за създаване на дясна коалиция, още преди да е показала очертанията на ясен субект, е на път да се провали. Причината е във формата, мотивите и регламента на бъдещото партньорство. ДСБ, СДС, "Ред, законност и справедливост" и БНД трябва да окрупнят крайния фланг на дясното пространство.
Събирането на малките островчета от някогашната голяма десница е наистина необходимо условие, за да могат да бъдат привлечени колкото се може повече избиратели. Нека обаче се вгледаме в биографията на всяка една от партиите с амбиции за влизане в подобна коалиция. ДСБ и СДС са двете най-големи оцелели парчета от някогашното старо СДС.
Двете формации през годините на самостоятелното си съществуване много трудно се различаваха помежду си по идеен облик, електорална маса и по практическо поведение. Единственото, което ги правеше разпознаваеми в очите на избирателите, бяха имената на техните лидери.
Ако имаше нещо, което да бележеше отчетливо различие между ДСБ и СДС, това беше личното съперничество на лидерско равнище. Днес този проблем изглежда решен. Съперничество не може да има, защото личностите на лидерите са подчертано неравностойни. Доминацията на Иван Костов е толкова силна, че изобщо не може да става дума за конфликт, дори за диалог.
Мартин Димитров може само да приема и да реализира онова, което измисля Костов. При толкова неравностойна пропорция СДС в перспектива е обречено на обезличаване, а това по-скоро ще стопи, отколкото да разшири подкрепата на десни избиратели.
Третата партия от бъдещия коалиционен формат – "Ред, законност и справедливост" е особено интересна. Тя показа по-ярка следа в политиката около последните президентски избори. Тогавашната кандидатура на Георги Марков наистина бе на път да предизвика сензация. Изненадата не успя, но РЗС получи нова самоличност и съумя да я развие на местните избори, дошли по-късно.
Кризата между Яне Янев и бившия лидер на СДС Пламен Юруков само добави нов колорит около формацията. В момента социологическите прогнози сочат, че Яне Янев има шансове да влезе в парламента. Получи се особено разминаване в позициите – считаната някога за абсолютен аутсайдер партия с неясен облик РЗС днес може да претендира наистина за лидерски позиции що се отнася до подкрепа на симпатизанти и ефективност на идеи в дясно. В този смисъл РЗС може да отстоява спокойно амбицията да бъде неформален идеен лидер на коалицията. Това обаче няма как да стане.
Предвиденият регламент бъдещите места в кандидат-депутатските листи да се определят според бюджетния принос на всяка една от партиите прави така, че само най-богатите десни формации могат да бъдат с гарантирано представителство. Дори в ООН, където всяка една от страните членки плаща внос, който е пропорционален на нейните възможности, има равноправие при гласуването. Една страна – един глас.
Подмяната на принципната основа за коалиция – от идейна във финансова, обрича евентуалната бъдеща формация по-скоро на деморализация, отколкото на някакъв успех. Ако се тръгне по критерия пари, като нищо не може да се окаже, че с най-много средства са партията на Иван Костов и бившите отцепници от НДСВ.
Това би било трудно за понасяне от другите две партии СДС и РЗС. Яне Янев вече възразява срещу предвижданото участие на БНД, но не толкова с аргумента пари, колкото от политически съображения. Той не вижда логика един до друг в коалиция да застават партии, които по ключови въпроси на управлението са били от двете страни на бариерата.
Проблемът всъщност не изглежда толкова болезнен, въпреки че от политическа хигиена има определен смисъл. БНД е формация, която има едно голямо преимущество. Макар и личностите в нея да започнаха своя път в политиката с образа на креатури на Симеон, а после станаха негови отцепници, годините на тяхната активна работа показаха недвусмислено, че те са сериозни интелектуалци. И в случая, макар и остро заявено, противоречието между РЗС и БНД не изглежда непреодолимо. Очевидно битката ще се води с идеята да се спечели повече пространство за влияние.
Ако наистина конфликтността и битката за пространство вземат връх от самото начало, проектът за четирипартийна коалиция няма да има смисъл. Но ако се потърси неговия колорит и многообразието на разцветки – тогава въпреки и без други видими проблеми в българската политика може да се появи нов интересен субект. Въпросът е ще имат ли здрави нерви лидерите на 4-те партии да посрещат хладнокръвно взаимните си провокации и да правят политика, или само след месец обещанието за дясна коалиция ще бъде отново спомен.
Рационалността на Костов, амбицията на Мартин Димитров за сериозност, активността на Янев и Абаджиев и гъвкавостта на хора като Николай Свинаров и Ралчев са залог за дълготрайност и перспективност. Егоизмът на Костов, неопитността на Мартин Димитров, агресивността на Янев и Абаджиев и политическият конформизъм на хората от БНД носят потенциала за разпад още преди създаването. Кой ли от ресурсите ще надделее?
Георги Коритаров
В. “Новинар”