ДЕПУТАТИТЕ СЕ СЪБУХА ПРЕДИ ДА ПРЕКРАЧАТ ПРАГА НА ПАРЛАМЕНТА. И ВОНЯТА…

По стар народен обичай депутатите се събуха преди да прекрачат прага на Парламента.

Онези, които се бяха къпали в обществената баня бяха приети с почести и ръкостискания, а другите дето с влечките си излизаха в ранни зори, за да посетят нужника на двора, се бутаха в задните редици и свенливо криеха с настъпване на левия върху десния си крак дупката в чорапа на големия пръст. Имаше и съвсем боси, но кой знае защо техните обувки миришеха най-много и вонята се разнасяше чак до Ларгото – този рекламен паметник на итонга у нас.

Овчарят ги посрещна подобаващо – гегата му потропваше нервно по австрийския дъбов паркет, а зад него вярното му куче Цвъ ги насочваше към кошарата…

Люпеха семки няколко часа. Приказките им се събираха в 11 изречения. Вечната тема си беше за мангизи. За какво друго, нали?

После някой започна да хвърля зарчета. И го удариха на комар. Богдан Велински духом беше с тях. Един от най-добрите му агенти сега имаше паметник на площад „Журналист“. Същият го увековечи в сериала „На всеки километър“. Цензурата (тогава) триеше името му в надписите на филма. Цензурата (сега) беше въздух под налягане. Въздухът (под налягане) добиваше плачевните размери на Шиши. „И костюмът ти добре стои“ – от радиоточката вървеше песента на „Тангра“ „Бъди, какъвто си“. Времето беше ретро, със значителна облачност и малко балсамико, а свитъкът тютюн имаше печат „made in U.K.“. Принц Филип, херцог на Единбург имаше остра нужда някой да му мачка ушите. Билетът в джоба му беше еднопосочен – с Ориент експрес към Константинопол, пътьом през София, но преди това в Париж. Принц Филип също се събу преди да влезе в банята. Чърчил му беше споменал нещо за българите… Ах, да, онази реплика – „Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба“… Имаше и още нещо, но Принц Филип не можа да се сети… А и не му трябваше…

Някаква дебела книга падна от етажерката. Речник. Отвори се на буквата „e“.

entangled

(дали ставаше дума за народа?)

Игор Марковски