Демокрация или вКОСТяване?
Според повечето от внимателните наблюдатели на процесите в България, изолацията, в която изпада Иван Костов, се задълбочава.
Фактите на повърхността на политическото блато изглеждат такива: Премиерът Борисов не се консултира с Костов по никакви въпроси, касаещи управлението на страната, повечето медии си остават негативно настроени спрямо Командира, а основният проблем за единствения официален партньор на Костов – Мартин Димитров, си остава … точно това партньорство. На практика, Иван Костов е изолиран и от външната политика на България.
Тоест, би трябвало много малко неща извън микроскопичния остров ДСБ, да зависят от него!
С натиска и последвалия отказ на Илиян Михов от вицепремиерски пост, обаче, Командира подсказа, че ситуацията не е точно такава.
Първо, на Костов не му трябват съюзници в това, което умее най-добре! Да руши! Да пречи! Той даже не си дава труда да обясни защо една работа не трябва да стане. Просто я проваля и не плаща данък обществено мнение. За него чуждият провал е успех и това му стига.
Тезата, че част от олигарсите (кръгът “Капитал”) са изолирали Костов, има само едно слабо място – самият Костов е олигарх. При това, със сериозни финансови възможности и огромна икономическа мощ. Този факт обяснява и най-често срещаното оправдание в полза на Костов, че, видите ли, били го проверявали много през годините, обаче никой съд не го е осъдил. Като се замисли човек, българският съд не е вкарал в затвора нито един от българските олигарси – това означава ли, че те са чисти като сълза на девица? Може и така да е, но по-добре да не отклоняваме темата към репутацията на българската съдебна система.
Грешат онези които си мислят, че вече са поставили Иван Костов в изолация.
Костов може да бъде изолиран само когато бъде лишен от възможността да руши.
И от парите си, натрупани (според българското правосъдие) честно и почтено.
И пак няма да е сигурно, че е постигнат даже частичен успех.
Защото третият източник на силата на Иван Костов не е в България. За него намекна първи Христо Бисеров, споменавайки за един, меко казано, тъмен период от живота на Иван Костов в Русия. В последно време, въпросът на Бисеров беше творчески “обогатен” с декларация на РЗС от 5-ти януари 2010 г., в която Тодор Великов (депутат и орг. секретар на РЗС) заяви: “Иван Костов влезе в политиката с подкрепата на ДС и ГРУ”.
Текстът е забележително конкретен. Няма недомлъвки и намеци:
“РЗС настоява в кратък срок да бъде разсекретен и оповестен докладът от 23.01.1989 г. на VI управление на ДС, подписан от ген. л-т В. Велинов, отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна Република България”. От този доклад и приложения към него списък ще стане окончателно ясно, че Иван Йорданов Костов влиза в политиката с подкрепата на ДС и ГРУ…”.
Доколко Костов е в състояние да променя съдбите на хора, градове и региони в страната, е показателна най-новата история на Варна. Градът от “синя крепост” се превърна в “червен модел” и повече от 10 години, след онези прочули се в цялата страна местни избори през 1999г., демократичните сили не успяват да се възстановят.
На последното си посещение в града преди броени дни, Иван Костов посети заседанието на Политическия консултативен съвет на десните партии във Варна. Командирът беше видимо отегчен и трудно скриваше безразличието си. На пръв поглед нищо особено не се случи. Костов дойде, видя и поскуча във Варна.
И все пак! При Костов и скуката е послание.
Ако по върховете на Синята коалиция вече е решено, във Варна интересите на Костов да получат представителност (казано с думи прости, Варна е отредена като сфера на влияние на Костов), то скуката е напълно разбираема. Няколко местни аборигени си тракат зъбите на някакъв консултативен съвет и само му губят времето с приказките си, с претенциите си и с интересите си!
Тук вече общата политическа картина във Варна започва да губи очертанията си и придобива качествата на огледален образ – виждаш всичко ясно, но на обратно.
В ляво вече се знае, че не си харесват фаворита за кмет.
В дясно още не го знаят, но ако Костов НЕ е изолиран, неутралзиран, разкаран от Варна… много скоро ще научат същото.
Което не означава, че картите в колодата са еднакви за всички.
В ляво имат мъченическа традиция да избират по-малкото зло, даже когато това им коства душевното равновесие или са на път окончателно да загубят всякаква представа за добро, за зло и за смисъл.
В дясно не е така. Хората просто се дистанцират от политиката. Цялата история на десницата в България (и в частност във Варна), всъщност, е история на едни хора, които в началото бяха много, а сега са далеч.
При подобно стечение на обстоятелствата, единственият почтен вариант, при който огромните натрупани напрежения ще се изразходват когато трябва, са предварителните избори (вътрешнопартийни или открити). Между другото, за първи път от много години насам, тази идея е добра не само за десницата във Варна. В ляво също могат да изчистят доста от проблемите си, доверявайки се на демокрацията, провеждайки своя надпревара между кандидатите за кмет. Най-малкото защото имат повече от един силен кандидат.
Ако хората предварително изберат по-добрите кандидати на открити честни и демократични избори, впоследствие същинските избори ще бъдат състезание между най-добрите.
Вече няма друго нормално решение.
Всъщност, има, но е от типа договорки под масата – някакви същества, вероятно от мъжки пол, са се надупили под една низка (грешката не е случайна – софрата е натежала от ниЗост) софра и тихичко си споделят колко им е хубаво.
Антон Луков