Делото „Октопод” между цирка и правосъдието – част първа
Миналата сряда започна първата заседателна сесия на Софийски градски съд по изслушване на свидетели по т.нар. дело „Октопод”. Делото се води срещу Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Янко Попов и Кирил Топалов, които са обвинени в организиране и участие в престъпна група за принуда и изнудване. Алексей Петров персонално отговаря и по обвинение за опит за убийство на плевенския банкер Георги Петракиев Цветанов и за разгласяване на информация, представляваща държавна тайна, а Марчело Джотолов – по обвинение за укриване на данъци. Подсъдим по делото е също и бившият завеждащ Отдел „Следствен” във Върховната касационна прокуратура Цеко Йорданов за осуетяване на наказателно преследване.
Съдебният състав, който гледа делото, е председателстван от съдия Румяна Ченалова, а обвинението се води от трима прокурори – председателя на Специализираната прокуратура Светлозар Костов и обвинителите Пламен Георгиев и Милко Момчев.
Разпитаните свидетели
В продължение на три дни съдът разпита следните 21 свидетели: Аврам Иванов – директор на Дирекция „Човешки ресурси” на ДАНС, Атанас Атанасов – бивш директор на Национална служба „Сигурност” (НСС), Петко Сертов – бивш председател на ДАНС, Емануил Йорданов – бивш вътрешен министър, Иван Драшков – бивш зам.-директор на НСС и настоящ зам.-председател на ДАНС, Филко Славов – бивш командир на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), Пламен Николов – парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов, а след това изпълнителен директор на „Арес Холдинг”, структура на „Мултигруп”, оглавявана от Димитър Иванов, Ирина Алексова – адвокат на покойния Илия Божинов, Никола Филчев – бивш главен прокурор, Едвин Сугарев – поет и политик, Маргарит Тодоров – основател и бивш собственик на винарската компания „Домейн Бойар”, Димитър Луджев – бивш вицепремиер и министър на отбраната, Донка Митева – сестра на покойната Роза Георгиева, наричана Винената царица, Огнян Стефанов – журналист и собственик на сайта „Фрогнюз”, Зоя Димитрова – журналист и бивш говорител на ДАНС, Валентин Шотев – бивш бизнесмен партньор на Алексей Петров и частен обвинител по делото, Веско Шотев – брат на Валентин Шотев, Вили Бельов и Ангел Темелков – служители на Валентин Шотев, Чудомир Спасов – прокурор в Софийска районна прокуратура, Кристина Патрашкова – журналист и главен редактор на в. „Галерия”. Заседанията продължиха средно по 10-12 часа на ден.
Случилото се в съдебната зала заслужава детайлно внимание и ще бъде обект на коментарна поредица на ГЛАСОВЕ през следващите дни, систематизирана около няколко тематични гнезда. С оглед на по-пълното представяне на процеса срещу Алексей Петров и останалите подсъдими започваме с един обзор, някои акценти и възникнали въпроси около тези първи заседания на СГС по делото.
Политизира ли се делото „Октопод”?
Във всяко наказателно производство следва да се докаже извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, както и характерът и размерът на вредите, причинени с деянието (чл. 102 от НПК). Тежестта на доказването лежи върху прокурора и разследващите органи. Те трябва да представят пред съда гласни, веществени и писмени доказателствени средства, допринасящи за изясняване на фактическите данни и разкриване на обективната истина. С помощта на свидетелските показания следва да се установят всички факти и обстоятелства, относими към делото, които свидетелят е възприел лично. С други думи, свидетелите трябва да говорят единствено това, което знаят лично, а не трябва да правят предположения или да преразказват слухове.
През първия ден в съдебната зала разпитите на свидетелите се въртяха основно около назначаването на Алексей Петров като офицер (на длъжност експерт) в „Оперативно внедряване” при НСС през 2001 г. и преназначаването му през 2008 г. като главен експерт в кабинета на председателя на ДАНС. Прокурорите упорито се интересуваха от мотивите за тези действия на съответните бивши ръководители на НСС и ДАНС, от кариерното развитие и служебните задачи на Петров, от проучването му за надеждност и изобщо от документооборота в контраразузнавателните служби. В отговор на въпросите им се стигна и до разкриване на данни за някои методи и способи, използвани от службите за добиване на информация, както и на други факти, които биха могли да се тълкуват като класифицирана информация. Разпитите на бившите и настоящи служебни лица от МВР и службите обаче ще бъдат тема на отделен коментар, защото съдържат твърде интересни подробности, които не трябва да бъдат пропуснати.
Тук само ще се спра на двете „бомби”, хвърлени от Атанас Атанасов. Първата беше, че главният прокурор Никола Филчев лично му е звънял по телефона, за да настоява за назначението на Петров. Твърдението на Атанасов, че е разговарял лично с Филчев за това, отсъства в показанията му от досъдебната фаза през март 2010 г. Поради разликата в показанията му се наложи Атанасов да обясни кое е вярно. Той отговори: „Което казах днес, това е, което си спомням.” Заради тези негови думи съдът поиска бившият директор на НСС да се яви и на следващото заседание за евентуална очна ставка с Филчев.
Втората „бомба” на Атанасов не беше неочаквана. След като няколко пъти съдът му отправи забележки да не отговаря с „логични предположения”, а да говори само това, което знае, Атанасов заяви гръмко: „Зная, че имаше връзка между предишния президент Георги Първанов и бившия главен прокурор Никола Филчев и тя протичаше през Алексей Петров.” Никой обаче не го попита откъде знае… Генералът от резерва неведнъж е обяснявал публично, че заповедта за освобождаване на Петров от НСС през 2003 г. е спряна от Георги Първанов, но винаги е давал само косвени отново логически доводи за твърдението си. Едва след като свидетелства миналата седмица по делото, Атанасов открехна леко завесата, като спомена, че източникът на тази информация е много надежден, и той е готов да сподели името на човека пред съда, ако отново го призоват да даде показания.
За близки връзки между Петров и Първанов пред съда съобщи и свидетелят Пламен Николов. Докато е изпълнителен директор на „Арес Холдинг” през 1997-1998 г., при него дошъл покойния вече Никола Койчев, тогава председател на Софийската градска организация на БСП, който поискал бензиностанциите, управлявани от „Арес” да предоставят безплатно бензин на БСП. Помолил също така Николов да помогне на Алексей Петров да овладее „Такси С-Експрес”, за да може впоследствие таксиметровата фирма да бъде използвана от Първанов като партийна служба за проследяване и подслушване.
Любопитно е да се отбележи, че прокурорът Костов искаше на Атанасов да му бъде предявена цяла папка с веществени доказателства – доколкото стана ясно, тя съдържала събирана от Петров информация срещу бившия му директор, главно от интернет. След повече от половин час търсене папката не беше намерена. Никой не можа да обясни как така изчезват веществени доказателства, но Костов обеща, че ще ги издири.
Очна ставка след очна ставка, но къде е връзката с обвиненията по делото?
Второто заседание беше белязано от скандала между Филчев и Атанасов по време на очната ставка, от която така и не се разбра имало ли е ходатайство от Филчев за назначаване на Алексей Петров в НСС. Съдът реши да пристъпи към очна ставка заради твърдението на Атанасов, че Филчев лично му се е обадил по вътрешноведомствената телефонна система и му е казал следното: „Разбрах, че има такова предложение за назначаване на Алексей Петров, бих препоръчвал този човек…” Филчев избухна: „Това е стопроцентова лъжа. Ще ти се обаждам точно на теб… Много добре знаеш, че шест месеца по-рано аз бях скандално подслушван и не е имало как да се обаждам точно на теб. Напротив – аз даже бях звънял на премиера Иван Костов да те уволни веднага, но Костов ми каза, че би те уволнил, ама нямало как, защото жена ти била много алчна…”.
Прокурорите разпитваха повечето свидетели какво знаят за отношенията между Филчев и Петров. Твърде ясно стана, че това е едно от съществените неща, които се стремят да докажат в тези първи дни на процеса, а именно че бившият главен прокурор и обвиняемият са били в близки приятелски отношения. Вероятно това е част от стратегията на обвинението и затова е и такава странна на пръв поглед подредбата на изслушваните свидетели. Едва на третия ден беше разпитан първият от пострадалите според обвинителния акт от действията на Петров – Валентин Шотев. (Маргарит Тодоров също твърди, че с помощта на Петров му е отнето незаконно имущество, но това не фигурира сред обвиненията в обвинителния акт.)
Наличието на близки отношения между Филчев и подсъдимия бивш офицер от НСС на пръв поглед не е пряко свързано с нито едно от обвиненията срещу него. Прокурорите обаче очевидно искат да обяснят по този начин бездействието на компетентните органи и висши политици спрямо жалбите на семейство Шотеви и Георги Петракиев Цветанов, които обвиняват Петров в рекет и изнудване.
Затова за обвинението е толкова важно пред съда някой да може да потвърди от първа ръка, че Филчев и Петров са се виждали и са си общували. Това доведе до втората очна ставка в процеса – между Валентин Шотев и Никола Филчев. По време на разпита Филчев заяви, че е контактувал няколко пъти с Петров след 2004 г. във връзка с благоустрояването на имота, в който и двамата имат жилища. Шотев в показанията си от досъдебното производство обаче е свидетелствал, че е виждал Петров и Филчев заедно и преди 2004 г. Пред съда той каза: „Мисля, че през 2000 г. съм виждал два-три пъти тримата на една маса – Алексей Петров, Никола Филчев и Филко Славов, в ресторант „Златния телец”. (Шотев и Петров са съсобственици до 2007 г. на ресторанта, който се намира в общия им дотогава имот на бул. „Черни връх” №67.) Спомена, че не знае кой с кого е дошъл, но било през лятото и седели в градината. От очната ставка се разбра, че Шотев и Филчев не се познават лично. В отговор на твърдението на Шотев Филчев заяви категорично, че преди 2004 г. никога не е бил на една маса с Алексей Петров, освен това лесно изстивал и затова винаги сядал вътре в ресторанта, а не в лятната му градина.
Третата очна ставка беше между Димитър Луджев и Маргарит Тодоров. Тя трябваше да изясни дали Тодоров е заплашвал пред Луджев, че ще използва всички средства, за да си върне отнетия според него от Петров имот, или Луджев го е предупредил, че Петров е толкова бесен, че по-добре да не се занимава, защото всичко може да се очаква от него. По време на очната ставка и двамата не отстъпиха от твърденията си, макар и с доста по-умерен тон и накрая взаимно се попитаха защо се злепоставят по този начин в съдебната зала.
Съдът поиска очна ставка и между Донка Митева – сестрата на покойната Роза Георгиева, и Маргарит Тодоров във връзка с изясняване на противоречия, засягащи бизнес отношенията им в миналото. Това обаче съвсем нямаше общо с обвиненията по делото, нищо че очната ставка завърши с яростен скандал между двамата и взаимни обвинения.
Петата очна ставка се състоя между Валентин Шотев и прокурора Чудомир Спасов, който е работил по жалбата на семейство Шотеви срещу Алексей Петров, но впоследствие е внесъл обвинителен акт за набедяване срещу самите жалбоподатели. Според Шотев прокурорът Спасов в лична среща му съобщил, че е направил това по нареждане на главния прокурор Филчев. При очната ставка Шотев заяви, че е уредил срещата си със Спасов чрез покойния генерал Чирипов, който бил близък с бащата на прокурора. В кабинета си, където в момента работел и прокурор Нестор Несторов (който излязъл), Спасов му обяснил, че разбира всичките му аргументи, но нищо не може да направи, защото има нареждане от Филчев делото да влезе в съда. Спасов отрече да си спомня за такава среща и заяви, че физиономията на Шотев нищо не му говори.
Пред съда прокурорът каза, че никой не му е давал писмени или устни указания във връзка с жалбата на Шотев и последвалия обвинителен акт, както и че никой не е поискал от него да намесва името на главния прокурор в настоящото дело срещу Алексей Петров
Три поискани отвода на прокурора Светлозар Костов.
В началото отвод му бе поискан от защитата на подсъдимия Янко Попов, който заяви, че се познават с прокурора от началото на 80-те години, защото са завършили един и същ правен институт. „Поради това познанство господин Костов многократно се опитва да ми въздейства”, обясни Попов пред съда. По думите му прокурорът му обещавал, че „ако каже това, което трябва”, няма да бъде подсъдим, а само свидетел по делото.
И защитата на Цеко Йорданов поиска отвод на Костов заради влошените отношения между двамата, след като през 2005 г. Йорданов е отстранил Костов от разследване за нелегален алкохол.
В петък вечерта адвокат Хамбарджиев заяви, че иска отвод на прокурора, защото с поведението си по време на разпита на Кристина Патрашкова той е показал лично отношение към свидетелката и към подсъдимите. Един прокурор не може да си позволи да бъде пристрастен и да използва за целите на обвинението обстоятелства, които са извън обвинителния акт, защото това влиза в противоречие с Наказателния кодекс, аргументира се защитникът.
Съдът остави без уважение и трите искания на защитата. По-важното обаче е, че съдът не пести забележките към прокурорите, когато разводняват разпитите и когато задават некоректни въпроси. Често се чуваше съдия Ченалова да казва на свидетелите да не отговарят на поставения въпрос или просто да го преформулира съгласно изискванията на наказателното производство. Което съвсем не означава, че се съобразяваше и с всички възражения на защитата. Но не е редно да се коментира съдът, така че толкова по това.
Някои въпроси
Всички свидетели естествено бяха разпитвани за отношенията им с Алексей Петров. Проблемът е, че голяма част от отговорите на призованите показаха недвусмислено липсата на пряка връзка с обстоятелствата по делото. Добре, ген. Атанасов е направил предложение за назначаването на Петров в НСС, Никола Филчев го е препоръчал, Емануил Йорданов като министър го е назначил, Драшков за известно време му е бил водещ офицер, Зоя Димитрова му е била колега в ДАНС, Петко Сертов му е бил началник в ДАНС, Огнян Стефанов е бил разкрит от ДАНС като автор на сайта „Опасните” и е бил профилактиран от Петров, Патрашкова е взела интервю от него, приятели са, помогнал е да вземат заем от „Лев Корпорация” за реклама на в. „Галерия”… Но какво общо имат тези хора с предявените срещу бившата барета обвинения, които с изключение на разгласяването на класифицирана информация, се свеждат до частни бизнес спорове между бивши партньори?
Няма съмнение, че делото „Октопод” със своите около 200 тома, повече от 200 разпитани свидетели и обвинителния акт от над 200 страници е тежко дело. Въпросът е дали извършените разследвания в досъдебната фаза, които са довели до скромни за тези обеми обвинения, могат да оправдаят призоваването на свидетели, нямащи директна връзка с обстоятелствата по делото.
Нормално е в рамките на разследването да се разпитват широк кръг хора. Още повече за човек, обявен публично за глава на организираната престъпност в България. Но след като в хода на досъдебната фаза не са събрани доказателства за съпричастие на тези свидетели към конкретните обвинения защо ги призовават в съда?
Или идеята е въпреки ограничените постижения на прокуратурата по събирането на доказателства делото „Октопод” да бъде превърнато чисто криминално в политическо дело за разнищване на прехода, за разчистване на политически, партийни и лични сметки? На такова мирише… При това миризмата през последните дни става все по-остра, направо реже.
Очевидно двугодишното разследване не е изпълнило целите – да намерят доказателства за участието на Алексей Петров и някои други от подсъдимите в по-тежки престъпления и да подведат под отговорност и още знакови лица. Затова, като не можаха Светлозар Костов и колегите му да се справят…
Делото „Октопод” тръгна и извън съдебната зала
По време на първите разпити вървеше една червена линия – няколко свидетели по свое желание или в отговор на въпросите на обвинителите намесиха убийствата на военния прокурор Николай Колев, ямболската адвокатка Надежда Георгиева, на психолога на баретите Владимир Димов, самоубийството на прокурора Николай Джамбов. Бе изказано подозрение, че е Алексей Петров е виновен и за смъртта на Илия Божинов. Всичко това се прави публично, най-вече в студиата на ТВ7 и Нова телевизия. Генерал Атанасов пита защо той е свидетел по делото, а не е призован бившият директор на НСС Иван Чобанов, който не е уволнил Алексей Петров, нито бившият вътрешен министър Георги Петканов, който пък го наградил, без да се мотивира. Защо не е призован експрезидентът Георги Първанов, който всъщност бил главата на „Октопода”. Към това мнение се присъединява и Огнян Стефанов.
Сега ще очакваме реакцията на прокуратурата дали ще вземе отношение по тези публични съвети и ще поиска от Атанасов да съобщи в съда името на надеждния си източник, който може да докаже пряката връзка между Петров и Първанов. Интересно дали ще успее да докаже и че тя (ако я има) е незаконно или престъпна.
Впрочем Атанасов заяви също, че и бившият прокурор Филчев трябва да седне на подсъдимата скамейка. На това държи отдавна и Едвин Сугарев, който дори бил получил обещание от настоящия главен прокурор Борис Велчев преди година още, че това ще се случи. Странни неща стават в България. Обвинения се предявяват от граждани по телевизиите, а обвинител №1 дава задкулисни обещания да задържи своя предшественик като заподозрян физически извършител на убийства, но мълчи пред обществеността!
И това – в момент, когато за пореден път се иска оставката на вътрешния министър Цветан Цветанов заради безумията на неговите подчинени. А именно това дело трябваше да докаже, че управлението на ГЕРБ ще въздаде справедливост…
Не е ли време всичко да си дойде там, където му е мястото?!
Следва продължение…
Мария Дерменджиева
www.glasove.com