Дебатът срина ГЕРБ и повлече надолу десните

Спад с над 5 пункта в електоралната подкрепа за ГЕРБ, както и с 2,6 пункта за обединените СДС и ДСБ е крайният резултат от лидерския дебат между двете основни водещи политически сили, излъчен пряко по БНТ миналия вторник. (Виж таблица 1.) На подкрепата за останалите политически сили събитието не се е отразило.
Пряко следствие е удвояването на дела на колебаещите се избиратели. Разбира се, това може да се окаже временно състояние и разколебаните поддръжници на ГЕРБ и десните до изборите да се върнат отново на терена.
Телевизионният дебат по данни от проучването е бил наблюдаван от 17 на сто от гражданите. Ако е вярно това, което БНТ съобщи, а именно, че зрителите са били 760 хил. (всичките пълнолетни граждани), това означава, че на практика реалните избиратели, обитаващи постоянно територията на страната, са не повече от 5,3-5,4 млн. В случай че това на свой ред е вярно, декларираната в анкетна ситуация готовност за гласуване на предстоящите избори от 62% от респондентите навежда на извода, че към датата на изборите пред урните ще се явят 3,3-3,4 млн. души.
БСП продължава да е в догонваща позиция спрямо лидера ГЕРБ, но за първи път от средата на 2007 г. насам изпреварва основния си конкурент по показателя „твърди избиратели". (Виж таблица 2.) Положението е следното:
При ниска активност БСП би могла да разчита на гласовете на 16% от всички избиратели, а ГЕРБ – на 14%. При средна активност ГЕРБ би получила преднина от около 3%, което от потенциалните гласуващи би било фактическа преднина от малко над 5%. С други думи онова, което доскоро не изглеждаше вероятно, може да се случи – двете сили да си разменят местата до изборите.
Всичко това е малко или много хипотеза, тъй като динамиката в нагласите в оставащите броени седмици до изборите е голяма. Фактът, че само едно събитие от калибъра на обикновен телевизионен дебат, който при това не е бил предпочетен от преобладаващото мнозинство зрители, е красноречиво доказателство за високата неустойчивост на предизборните нагласи. До изборите може да се случи както всичко, така и нищо.
По-интересно е какво би станало, ако сегашната картина се запази до изборите? При това положение се очертава класическа патова ситуация. Дори обединените десни да преодолеят шока и да възвърнат потенциала си, позволяващ им да се поздравят с преминаване на изборната бариера, блокажът при предстоящите преговори за съставяне на правителство ще е налице. Тогава вариантите са само два – или широка коалиция, или нови избори.
Ако, разбира се, някоя по-малка партия не поднесе изненада. Изненадите могат да дойдат откъм ДПС, за което знаем със сигурност, че крие в джоба си електорат, който не се появява в анкетна ситуация, а само в изборния ден, или пък от страна на партия или партии, които към настоящия момент не демонстрират наличен потенциал за прескачане на изборната бариера. Пъстър парламент е равнозначно на богат избор на варианти за коалиции.

* Данните са от национално представително изследване на агенция АФИС, проведено от 25 до 28 март 2009 г. по поръчка на в. "Монитор". Интервюирани са 5942-ма пълнолетни жители на столицата, областните центрове, малките градове и селата. 1010 от тях са наблюдавали пряко телевизионния дебат между Сергей Станишев и Бойко Борисов.

Таблица 1

Ако парламентарните избори се провеждаха следващата неделя, за коя партия бихте гласували?

* Цитираните данни са дялове само от потенциалните гласуващи избиратели – сигурни или не съвсем сигурни, че ще гласуват.

Таблица 2

Степен на мобилизация  на избирателите  на двете водещи политически сили

Смятат за не много вероятно да  гласуват, но към момента биха  гласували за определена партия 4%/ 2%

* Цитираните данни са дялове от всички избиратели – и гласуващи, и негласуващи.

Юрий Асланов

В. „Монитор”