ДА ТЕ ВИКНАТ В ГДБОП. ДА СИ НЕПРАВИЛНО ОБЛЕЧЕН. И ДА НЕ НОСИШ АВТОМАТ.

11 март 2016. 8,20 часа. На вратата ми звъни утринно униформен полицай. Носи призовка „за явяване в качеството на СВИДЕТЕЛ по досъдебно производство №162/2015г. по описа на ГДБОП-МВР.“ В 11 часа на 14 март трябва да се явя пред „ст. разследващ полицай при ГДБОП -МВР Николай Николов“, в сградата на ОД на МВР – Варна. Посочен е и служебен телефон на Николай Николов.

Не ме викат за първи път на разпит в полицията, в качеството ми на свидетел, и започвам да търся въпросния „гдбоп“- ец по телефона за да го попитам за какво производство ме викат. Правя го с чисти подбуди – за да знам за каква публикация става дума, за какъв казус, и да подготвя, ако има материали по тях, с които да съм полезна на разследването.
Повече от десет пъти звъня на дадения служебен телефон на лицето Николай Николов. Петък – пазарен ден. Никой не вдига.
14 март. 11 часа. В сградата на ОД на МВР – Варна съм. Лицето бопаджия Николай Николов ме взима от портала и ме води в кабинета си.
„Трябва да ви разпитам по делегация…“, казва лицето бопаджия.
„За какво досъдебно производство става въпрос? Кого касае и каква е ролята ми по него като свидетел, за да мога да ви отговоря на въпросите?“, питам аз.
„Аааа, не мога да ви давам служебна информация“, отговаря лицето бопаджия.
„Как да не можете да ми дадете информация за какво досъдебно производство ме викате да ме разпитвате в качеството ми на свидетел? Нали трябва да знам за какво става дума, за да ви отговарям“, повишавам тон аз.
„АЗ ЗАДАВАМ ВЪПРОСИТЕ, ВИЕ ОТГОВАРЯТЕ!“, отсича лицето бопаджия.
„Вие чувате ли се какво говорите?“ – изричам изумено на очевадното безобразие, другояче казано – мракобесие.
И продължавам: „Не за първи път ме викат да ме разпитват по делегация, винаги са ми представяли информация за какво става дума, за какво досъдебно производство иде реч. Длъжен сте да ми дадете информация за какво досъдебно производство ще ме разпитвате. Искате ли да извикам адвокат?“
Лицето бопаджия откъсва поглед от компютъра и казва: „Сега ще ви разясня юридически какво може…“
Няма такъв абсурд. Вече повишавам тон: „Няма нужда вие да ми разяснявате каквото и да е било, особено това, с което съм напълно наясно. Няма как да ви отговарям на въпроси, след като изобщо не знам за какво разследване става дума, и след като отказвате да ме запознаете“.
„АЗ ЗАДАВАМ ВЪПРОСИТЕ, ВИЕ ОТГОВАРЯТЕ!“, продължава безумието, наречено „разпит по делегация“ в ГДБОП.
„Давайте, пишете…“, рязко сменям тона. Тоя наистина не знае с кого си има работа и че тавана ми не е пропукан като този на чакалнята в ОД на МВР – Варна.
Давам си личната карта и лицето бопаджия започва да трака на компютъра, сваляйки данните ми – адрес, семейно положение, месторабота и прочие.
„Къде и като каква работите?“ – пита и трака.
„Собственик и главен редактор на сайта АФЕРА“, отвръщам.
През това време погледът ми е прикован към стената, където виси календар на „Кинтекс“, който за месец март е илюстриран с черен огромен пистолет. Вадя телефона си. Лицето бопаджия моментално привижда параноично, че снимам.
„Моля ви не снимайте“, казва.
„Забранено ли е?“ – невинно питам, иронизирайки „познанията“ му за това какъв разпит ще води след като не ми предоставя информация по какво досъдебно производство ще бъда разпитвана.
„Забранено е“ – отвръща.
„Така ли? О.к. Не знаех“ – от смирена по-смирена, иронична съм аз.
Докато продължава да трака обаче, очевидно го гложди: „Нали не сте ме снимали мен?“
„О, не, изобщо не сте ми интересен. Други неща са ми по-интересни“ – порязвам го.
Лицето бопаджия очевидно не схваща какво съм рекла в началото и в стил „бопаджийски“ – „аз задавам въпросите, ти отговаряш“, прасва първият: „От кога съществува сайта АФЕРА и на каква длъжност работите там?“.
Идва време тоя пълен абсурд да приключи.
„Айде сега спрете и пишете това, което ви диктувам“ – казвам аз. И му диктувам да запише, че няма как да отговоря на въпроси по досъдебно производство в качеството ми на свидетел, след като полицай Н. Николов не ми е предоставил информация за какво досъдебно производство трябва да бъда разпитана, какво е касанието ми към него, както и на сайта ми АФЕРА. Толкова.
Лицето бопаджия прави опит да принтира протокола.
„Има обаче малък технически проблем“ – казва.
Принтерът не работи.
„Трябва да отида до колегата, а вие да излезете в коридора да изчакате“.
„Може и да изляза отвън пред сградата“ – контрирам.
Излизам в коридора, лицето бопаджия отива в съседната стая да принтира. Връща се и ми поднася за подпис написаното.
Пак гаф. Първото изречение, което не е мое, гласи: „НА зададените въпроси отговори…“.
„Ааааа, няма да се разберем така. Не съм отговорила НА зададените въпроси, защото изобщо не сте ми задавали въпроси.“ – парирам го.
„Ама това е стандартна бланка…“ – изрича безумното полицаят.
„Вие сте написали, че НА зададените въпроси съм отговорила с това, което ви продиктувах да напишете, а аз ви го казах ПРЕДИ да зададате изобщо незададените си въпроси“ – обяснявам.
На лицето бопаджия очевидно не му се пише повторно и не му се ходи пак в друга стая да принтира.
„Дайте си химикала!“ – отсичам и написвам саморъчно „особено мнение“, в което описвам, че не съм отговаряла НА никакви зададени въпроси, защото не са ми били зададени, тъй като ми е отказана информация за какво досъдебно производство трябва да отговарям в качеството на свидетел. А съм продиктувала позицията си ПРЕДИ незададените въпроси от лицето Н. Николов.
Тръгвам си от кабинета на лицето бопаджия.
То обаче вика след мен: „Чакайте, чакайте, трябва да дойда с вас до долу, защото ще ви арестуват иначе в сградата…“
„Ами много добре ще стане и ако ме арестувате“, финализирам абсурда, наречен „разпит по делегация“ в ГДБОП.
След тази безобразна загуба на време, искрено съжалявам само за едно – че отидох неподходящо облечена в ГДБОП. Трябваше да се явя така, както съм на публикуваната снимка. И с автомат.

Веселина Томова