ДА СИ ПРИПОМНИМ: ВЪН ОТ ХРАМА НА СПАРТАК!

Тази публикация е от 29.08.2012 година. От тогава досега нищо не се е променило. Днес е Мъжка Задушница. За това нека си спомним за всички онези, които не само дадоха душата си за „Спартак”, но и да не забравяме тези, които продължават да оглозгват алчно остатъците от футболния клуб:

 ВЪН ОТ ХРАМА НА СПАРТАК!

Нямаше да пиша нито ред. Щях просто да отлея бяло вино. За всички онези МЪЖЕ, на които днешните шматароци не биха могли дори да вържат футболните обувки. МЪЖЕ, които пипаха топката като кристална и които не биха допуснали даже до съблекалните днешните фукарии, нарекли себе си „звезди”, а иначе освен с татуировки и педи-прически на терена стоят като дървени гюлета.

Цял ден някакви сухи, недоносени текстчета в официалния сайт на „Спартак” – Варна уведомяваха, че футболния клуб чествал 94 годишнина. Куп спортни репортери копи-пействаха безобразното писание, в което липсват имена – легенди на „Спартак” за да отчетат просто дописката. И хонорара, естествено.

И понеже „Спартак” е в кръвта и в сърцето ми, и понеже омерзението към шматките, разсипали този клуб през годините, се е превърнало в светло великодушно опрощение на алчната им простотия, си обещах да замълча.

Просто отлях от бялото вино.

За всички онези, с които съм израснала, за всички онези МЪЖЕ, които ритат гениално сърцато топката вече в Божествените терени.

Една снимка във Фейсбук обаче ме спря. Гербът на „Спартак” и надпис: „Вън от храма!”.

Бяха я качили едни сърцати момчета, които все още се борят за любовта към клуба си – „Спартак”.

Тръгнали са срещу намкьорщината, наглостта, дебелокожието и мафията на Дебелия, Птицегледача и всякакви типове, чиито сърца са в лайна увити, и които унищожиха „Спартак”!

Те не знаят, че аз знам как и преди години, и сега, и винаги е имало някакъв Дебел, който само задника му е мирисал футболна топка, но пък търбуха му не е смогвал да се ояде И от футбола.

Знам как такива е имало, има, и винаги ще има. Помня как баща ми – Тома Захариев преди много години ЗАВИНАГИ ПРЕСТАНА ДА СТЪПВА НА СТАДИОН „СПАРТАК”, заради мръсотията във футбола. И не преклони глава, въпреки че пред къщи пътека направиха да го молят да се върне.Тогава още нямаше „тигри”, но пък винаги в България е гъмжало от „хиени”.

Днес татко дори не е споменат между имената на онези, които дадоха душата си за „Спартак”.

И не само татко.

Хищниците са в храма на Футбола. Те са арогантни, дебелашки типове, които мерят любовта с продажбата на мач.

Затова – не четете официалните лицемерни гадории на окупиралите и превърналите „Спартак” в бакалия.

Просто отлейте чаша вино.

Големите мъже са Горе и виртуозно игрят на воля пред Господ.

МИШОЦИТЕ са тук и чоплят семки.

Толкова.

Веселина Томова

На снимката: Баща ми – Тома Захариев като капитан с купата на Съветската армия, извоювана от Славия през 1952 година, връчена му от ген. Владимир Стойчев. Умишлено не пускам снимка на татко със „Спартак”, защото мръсниците още са в храма!