« Върни се назад Публикувано на 02.01.2021 / 17:23

ДА СИ ПОЖЕЛАЕМ БУРЯ

Единственият компонент, който никога не девалвира в този живот е времето. И биткоинта на малоумието, но това е друга тема…

Дремеш на село или ококорено трупаш слава, деградираш или прогресираш, работиш или спекулираш – цената на времето все расте. Да не говорим, че то неотменно увеличава своята скорост, като не спира да се движи все по-бързо с всяка следваща година. В началото е лек крос, а накрая изтощаващ спринт. Апатичната му физиономия остава без гримаса, както в миговете на големи трагедии, така и в моментите на невиждано щастие.

Времето е сфинкс. То няма сърце и е сляпо. Всички му взимат мярка, но размерът му остава неясен. Така е, защото сърцето на времето сме самите ние.

Не знам какво се случва днес с човека. В чудесно здраве е, а мозъка му умира. Живее за безкрай, а зад всеки ъгъл го дебне край.

Снежинка се оказва той, а времето е неговият разтопяващ асфалт.

Тъжна история, ще кажете вие, тъжна, но поучителна. Защото, докато стоим тържествено в своята паметна неподвижност, като една глупава и самовлюбена емблема на вечността, а свистенето на годините шуми покрай ушите ни, ние пропускаме да съпреживеем най-голямата трагедия на човека – фактът, че всичко се променя.

А в трагедиите и бурите, както всички знаем, има повече енергия отколкото в затишието на комфорта, който обичаме да наричаме щастие.

Затова, уважаеми хора, не би било зле да си пожелаем буря. За да проумеем най-накрая истинската стойност на времето, както и големия подвиг, който се крие зад промяната.

Иначе, пичове, за какво сме тук?

Освен за промяната.

Васил Петев

«