ДА СЕ КАЖЕ ЯСНО: НАГЛОСТТА ИЗДЕВАТЕЛСТВА НАД ОПЕРАТИВНИЯ СЪСТАВ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ ЧРЕЗ ДЪЛГОГОДИШНО ПАРТИЙНО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ В НАЙ-УРОДЛИВИТЕ ФОРМИ НА НИЗОСТ

При всички тези оперативни обстоятелства, разтърсващи държавата ни и нагли партийни обръщения, ако по върховете на контраразузнаването ни е останала поне малко проява на мъжество, милеене за народ и отечество, а и професионално достойнство, е необходимо да се каже следното:

– Наглостта и простотията издевателстват над оперативния състав на специалните ни служби чрез дългогодишно партийно възпроизвеждане в най-уродливите форми на низост и нравствено разложение, захапали свирепо всички направления на жизнената дейност в политиката на страната и специалните ни служби.

Жалко е, че тази низост генерира политическа уродливост, която за да тържествува и замогва необезпокоявано има нужда да се подложи, предавайки националната ни идентичност на чужди интереси и разузнавателни структури.

Едновременно с това, тя унищожава и заличава безкомпромисно всички възможности и професионални инициативи, полагащи усилия за съживяване и възстановяване на ефективната оперативна дейност на специалните ни служби.

След това, което ДАНС сътвори с експулсирането на руските духовници, всяко сълзливо изявление е свидетелство за безпомощност, за тежки зависимости и недостойно поведение, което е срам за контраразузнавателната ни общност.

И проблемът не идва толкова от идеологическото отъпяване, колкото от нарастващото примиренческо мислене.

В едно свое интервю Ваклуш Толев беше определил, че „homo ludens“ – играещият човек, вече отстъпва място на „homo perduto“ – загубеният човек.

А когато загубим човека, дори не толкова професионалиста в службите ни и там се настани примиренческото мислене, какво може да се очаква от разпасването на политическата уродливост?

Както е видно, гаврата над оперативния състав не е ударила дъното и тепърва ще се разгръща.

Докъде ще стигне тя зависи само от тези, които са призвани да ръководят службите в защита на националния ни интерес.

Искаш послушни служби, назначаваш послушник на върха им и го абонираш за „тишината“.

Така и професионализмът му ще изглежда още по-голям.

Като гледам цифровите данни, които Васил Петев е представил в публикацията си, е необходимо ярко да се подчертае, че в случай на тяхна реалност, наличието на желаната „тишина“ е свидетелство за престъпна небрежност от страна на службите, а и не само…

Тишината на контраразузнаването е необходима другаде – там, където политическата ни уродливост винаги се е страхувала да я има.

Защо ли?

Защото в тази тишина политическата уродливост е обречена на гибел.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС