« Върни се назад Публикувано на 16.09.2014 / 20:57

Да рециклираш паметници

Димитри ИвановАз колекционирам глупости. Ще започна със собствените си, после чуждите. Така се случи, че преди промяната на 10 ноември 1989 г. нито веднъж не казах колко са лоши САЩ и НАТО, как „Първият“ направил нов, значителен принос към съкровищницата на марксизма-ленинизма. За това си имаше дежурни плювачи и слагачи, които не даваха на друг да припари в техния запазен периметър; и да бях искал, не можех да вляза в техния кръг. Най-голямата глупост я казах по телевизията през 1990 г. Разговарях с трима видни българи „невъзвращенци“, които се бяха завърнали. Разговорът беше на тема кога България ще стане демокрация. Първият каза: „Не може да стане от днес за утре. Ще мине поне година.“ Вторият каза: „Не една, а две години“. Третият каза: „Три години“. Аз казах: „Пет години.“ Сиреч едва към 1995-а година България ще стане демокрация. По-голяма глупост не съм изричал нито преди, нито след това.

България не стана демокрация, тя стана мутрокрация. Пълна с мутри, които се пишат демократи и простият народец им вярва и гласува. Те били леви и десни. За мен няма значение с лявата или дясната си ръка те ми бъркат в джоба. Всеки, който каже: аз съм ляв, аз съм десен, аз съм демократ, е La Gazza Ladra. Крадливата сврака. Така се казва една хубава италианска опера. По-добре да отида на опера, отколкото да гласувам за Мики Маус демокрация, Мики Маус банки, Мики Маус мъни.

Духовна опора във вярата – добре! Но не и в църквата. Изключая неколцина светли личности като отец Иван и отец Саръев виждам лицемери, продажници, кариеристи и хомосексуалисти. „Православните скотове“, що рекъл Ботев в стихотворението „Моята молитва“. Те във всичко си навират гагата безпросветна. Колкото са алчни, толкова по им се зловиди чуждото благородство. Църквичката, дето пророчицата Ванга построи край Рупите със свои пари, да не се освещавала, щото била неканонична. Кукерите и нестинарките изпълнявали езически обреди и Господ затова ни пращал бедствия. Павел Койчев не за пари, напълно безвъзмездно направи статуя като на тракийската богиня, намерена край Свещаре, как държи фара на Царево. Йок, тракийската богиня била езичница „с вид на лека жена“, произнесоха се скотовете.

Религията е опиум за народа. Не го е казал Карл Маркс, а немският писател Новалис (1772-1801). В увода на „Към критика на Хегеловата философия на правото“ Маркс цитира Новалис. „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ не е на Маркс или Ленин, а на германския революционер Карл Шапер (1812-1870). Който не работи, не трябва да яде не е на болшевиките, а е от Второто послание на апостол Павел към солуняните. Култура ни трябва. Културата не е да си прочел много книги, а да не си изхвърляш боклука през прозореца и като отидеш на мач, да не замеряш рефера със седалките. Аз по телевизията казах, че Иван Костов е с няколко вагона книги след мен, понеже не понасям персонаж като него да ме поучава дали Горбачов не повярва наивно, че ако СССР се изтегли от Източна Германия и двете Германии се обединят, US ще спазят обещанието си НАТО да не пролази на Изток до руската граница. Критикарското писмо до телевизионния „Наблюдател“, който тогава правехме Томски и аз, може да е било написано от Надежда Михайлова (сега Нейнски), но И. Костов да е гледал какво подписва.

След това България влезе в НАТО. Сбъднаха големите надежди на Надежда Михайлова (Нейнски). Един шуменски кмет поиска да рециклира тоталитарен паметник в паметник на атлантическата солидарност, селски кметове канеха US за бази, надявайки се на голям келепир. Келепир йок. „Умните и красивите протестъри“ направиха черни списъци на забранени журналисти, не съзнавайки, че стават фашизоидчета, мацаха паметника на Съветската армия в София, рециклирайки фигурите в US комикс персонажи. Преди това скулпторът Сашо Дяков поиска да рециклира този паметник, заменяйки фигурата на върха с вдигнат „Шмайзер“ (всъщност „Шпагин“) с благославящата ръка на Христос. Но историята е история, кой както ще да се опитва да я префасонира и рециклира.

Те бяха приятели – Павел Койчев, Сашо Дяков и Галин Малакчиев. Павел идваше да работи при Галин, понеже нямаше ателие. Носеше си в джоба едно твърдо сварено яйце и една ябълка. Вместо красив фар, на който древната богиня, намерена в Свещари, носи светлина, фарът на Царево е грозна пирамидка от винкелно желязо. На вълноломчето има кръст. Вместо да е в морето, фигурата с „леката жена“ щяха да разкарат в градината, където тя какво да държи на главата си, може би саксия цветя. Сега е по-близо до морето, но не е на мястото си. По разни сигнали и доноси на папазите и на едно местно величие Павел Койчев го разкарваха да обяснява на службашите, които са културни нули, какво е искал да каже със скулптурата си.

Работата на скулптора е ТФР, тежък физически труд. Който е бил приятел със скулптори и не е хамалувал да носи тежки кофи с глина, не им е бил приятел. Вежди си запретна крачолите да изравя от подземието на галерията скулптури, захвърлени там, щото били тоталитарни. Неколцина българи се опитаха да кажат по телевизията стихотворението на Вазов „Аз съм българче“ и всички запецнаха, само Вежди го каза цялото. Илия Павлов искаше Вежди да му направи статуя на изправен лъв за емблема на холдинга си, после каза: „Що лъвът няма пишка?“ Новият албум на Вежди е хубав и аз се зарадвах, когато той ми го подари.
Димитри Иванов
В. Сега

«