ДА ПРОМЕНИМ ПРЕСТЪПНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ
„Промяната на душите е душата на всяка ПРОМЯНА!“
След многобройните улични протести и хаотичен натиск върху управляващите, вече се оформя мнението, че ПРОМЯНА може да се постигне по мирен път единствено ако се обедини БЪЛГАРСКИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ЕЛИТ за сериозно партниране с ВЛАСТТА. Това партниране сега се осъществява само от Съвета за тристранно партньорство, по посока на съглашателство и запазване на статуквото, зад „гръмогласните“ закани от страна на Профсъюзите за „грабване на сопите“ (Тренчев), за да се потвърди актуалността на поговорката „Куче, което лае, не хапе, след като получи част от кокала…“.
Открити изказвания за „престъпния политически режим“ се чуват днес отвсякъде – Движение „Заедно“, Инициатива „ЕДИНЕНИЕ“, Движение „Българска пролет“, Движение „24 май“, редица пенсионерски организации, браншови съюзи и много други. Доказателства за ниска конституционна, парламентарна и партийно-политическа култура от страна на „политическия ни елит“ ни заливат всеки ден, но претръпнали от скандали, ние все още не можем да им дадем сериозна политическа оценка и да привлечем вниманието на върховните право охранителни и правораздавателни органи.
Ние обаче смятаме, че държавата ни може да се „оправи“ само посредством натиск отгоре, натиск, осъществяван от БЪЛГАРСКИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ЕЛИТ под водачеството на доблестни български интелектуалци – граждани, защото АКАДЕМИК може и да не си, но ГРАЖДАНИН да бъдеш си длъжен!!. Разбира се, следва да бъде потърсена помощта на видни конституционалисти и бивши конституционни съдии, както и все още живи народни представители от Седмото Великото Народно събрание („Каква я замисляхме, а каква стана …???), за да се съберат и приведат неотразими аргументи за противоконституционността на установения политически режим.
До колкото ни позволяват силите ще се опитаме да приведем няколко доказателства.
В изказването си на заседание от 1 ноември в Народното събрание по предложението на ПГ „БСП за България“ за отмяна на плоския данък, депутатът от ПГ „Обединени патриоти“ Павел Шопов припомни , че плоският данък преди години е приет „криминално“, без дебат в Народното събрание и разслоението в българското общество в голяма степен се дължи на този „ваш данък“ ( на БСП) и потвърди, че данъкът ще бъде премахнат, когато му дойде времето, но не от БСП и не по техния начин, който е една демагогия пред техния електорат.
Неговият колега Станислав Станилов нанесе малка корекция в изказването на Шопов, като добави много важно обстоятелство. Той оспори твърдението му, че този плосък данък може да бъде „махнат“, като се аргументира така:
„Този плосък данък превърна държавата България в „корпоративна държава“ и корпорациите, големите там,.. високите нива НЯМА ДА ПОЗВОЛЯТ, няма да позволят да се махне плоския данък. Вие го знаете много добре. България е КОРПОРАТИВНА ДЪРЖАВА. Нито вие (БСП) можете да бъдете социалистическа партия. В България леви партии няма как да има, защото ОЛИГАРХИЯТА Е ПРЕВЗЕЛА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.“
https://www.youtube.com/watch?v=8vgeB9GB-cU
Проф. Станилов от трибуната на Народното събрание твърди, че плоският данък е превърнал държавата България в „КОРПОРАТИВНА ДЪРЖАВА“!!!
Но в Преамбюла на Конституцията на Република България се казва следното:
„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ.“
Създателите на нашата Конституция са прогласили своята решимост да създадат не „КОРПОРАТИВНА“, а ДЕМОКРАТИЧНА, ПРАВОВА и СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА!!! За която цел са приели и тази Конституция.
Твърдението на проф. Станилов не предизвика противоречиви изказвания, нито реплики сред присъстващите на заседанието депутати. Подобно твърдение, направено не около кръгла маса в селска кръчма, а от трибуната на Народното събрание, заслужава сериозно внимание. Най-малкото може да се използва за поставяне началото на един дебат за противоконституционни плосък данък, както и за икономическата идеология на Прехода. Според резултатите от този дебат следва да се поиска от Президента или от Главния прокурор сезиране на Конституционния съд.
Ето аргументи в подкрепа твърдението за противоконституционността на плоския данък в областта „нарушаване основни граждански права и свободи“:
Влиза ли „правото на труд” в списъка на основните права и свободи на гражданите? (Справка Конституция на Република България, Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона. Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.) Ако „да”, то милион и половина българи в трудова емиграция не е ли достатъчно основание да се твърди, че в Република България Държавата, в лицето на нейната законодателна, изпълнителна и съдебна власт, не се грижи достатъчно, за да бъде гарантирано за всички нейни граждани това право?? Защо въпреки огромните печалби, които държавата осигурява за едрия бизнес (10% корпоративен данък), той не създаде такава трудова среда, че да намали безработицата и трудовата емиграция, които растат с всяка изминала година??? Ами бедствието, в което са изпаднали десетки хиляди ромски семейства???
Влиза ли „правото да се създаде семейство и отглеждат деца” в списъка на основните права и свободи на гражданите? (Справка Конституция на Република България, Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.) Ако „да”, то колко семейства в България живеят разделено – родителите на гурбет, а децата при немощните баба и дядо?? Това положение в стотица хиляди български семейства, може ли да се определи като състояние, получено „под закрила на държавата и обществото”??? Топенето на българската нация не е ли естествено следствие от това състояние на „закрила”?? Ами бедствието, в което са изпаднали десетки хиляди ромски семейства???
Бихме ли могли да изразим нашата представа за юридическото значение на термините „без оглед” и „съобразно”? Кой от тези термини може да бъде отнесен към плоското данъчно облагане и кой от тях към прогресивното? В тази връзка какво означава конституционния текст: „Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.” Може ли да се каже за една плоска данъчна ставка от 10 на сто, че тя е съобразена с доходите и имуществото на гражданите??
От хилядолетия народите и техните мъдри УПРАВНИЦИ са се стремили към създаване на справедлива правна организация на своите общества, наречена ДЪРЖАВА. Историческият опит показва, че управлението на ДЪРЖАВАТА и държавните нужди се покриват от излишъка на БОГАТИТЕ, а не от залъка на БЕДНИТЕ, чрез справедливо данъчно облагане. Както политическият режим може да промени данъчното законодателство, така и приетите данъчни закони могат да окажат съществено влияние и да променят съществуващия политически режим, защото „политиката е концентриран израз на икономиката“, а „войната (перманентната криза и икономическите санкции) са продължение на политиката с други средства“.
Днес и за слепите е очевидно, че нашият ПРЕХОД към демокрация и социална пазарна икономика бе осъществен по „таен замисъл“ на все още неизвестните ни негови архитекти и стратези, следвайки Малтийската стратегическа линия, начертана на срещата „Буш-Горбачов“: „От военно политическо противопоставяне между двете системи на капитализма и социализма да се премине към КОНВЕРГЕНЦИЯ на ТЕХНИТЕ ЕЛИТИ на базата на Вашингтонския консенсус“.
Вашингтонският консенсус, наричан днес „ИДЕОЛОГИЯ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА“, са неформални джентълменски споразумения, възприети от ръководството на МВФ, Световната банка и Федералния резерв на САЩ изразяващи се в задължителни за следване принципи по реформирането на стопанския живот в тоталитарните държави по пътя им към „демократични“ промени: свободна търговия премахване митническите бариери и протекционизма; тотална приватизация на държавните предприятия; отстраняване на държавата от регулиране на стопанския живот; разширяване данъчната основа и намаляване делът на преките данъци за сметка на косвените; съкращаване до възможния минимум разходите за социални дейности; развитие на инфраструктурата и ориентиране на производството към стоки за износ; защита на частната собственост и привилегии за чуждестранните инвестиции и др. Състоянието на стопанския живот у нас и нивото на благоденствие се дължат изключително на възприемането и следването на тези идеологически принципи, напълно отречени днес. А както е известно, съгласно чл.11(2) от Конституцията на Република България „Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.“ Икономическата политика на всички български правителства по време на 28 -годишния преход е оставала вярна на принципите на Консенсуса, които Дянков се опита да увековечи с предлагания от него Пакт за стабилност.
Много аргументи за престъпния политически режим могат да се открият и в БЮДЖЕТ’2019, когато се сравнят някои негови параметри, умело прикрити и завоалирани, с подобни в бюджетите на други демократични европейски страни, без дори да обръщаме внимание на преразпределителната му тежест (37% у нас, спрямо 44-57% – там!!!). Такъв един параметър е съотношението между постъпленията от косвени и преки данъци. Докато в европейските страни то е приблизително 1:1,5-2, то у нас това отношение има обратно измерение – 2,47:1. В България се събират 2,5 пъти повече приходи от косвени данъци (ДДС и акциз), отколкото от преки (подоходни и корпоративни). Същевременно нетната корпоративна печалба, която е равна на всичките данъчни постъпления в държавата ни, стига до 22% от Брутния Вътрешен Продукт, като все още е на нивото на 2009г. при удвоен негов размер. Тук се сблъскваме с умишлено подценяване на данъчните постъпления от преки и косвени данъци, което е десетгодишна практика в Министерството на финансите. ТОВА СА СЕРИОЗНИ УЛИКИ СРЕЩУ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ И НЕГОВИТЕ ПОМАГАЧИ-БЮДЖЕТАРИ. Макар сериозни, но това не са единствените съмнения за нивото на проявяваната от него политическа доблест. От години Министерството на финансите се гордее с финансовата стабилност, постигната от политическия режим на ГЕРБ, но старателно избягва да споменава за ВЪНШНОТЪРГОВСКИЯ ДЕФИЦИТ, който се увеличава с всяка година. Как се компенсира този дефицит? Казва ли ти някой, пък има ли кой да пита?? Тук достигаме до най-големия порок на режима – закономерното перманентно обезлюдяване на страната, с оглед по-големи валутни постъпления от трудова емиграция, conditio sine qua non (кондицио сине ква нон) — условие, без което не може да съществува този режим.
Като един сериозен и необорим аргумент, доказващ подмяната на политическия режим в страната, е писмото на Техни Превъзходителства посланиците на Франция и Германия към българския политически елит от 8 юли 2013г. (https://www.24chasa.bg/Article/2128929), където откровено заявяват: „Принадлежността към Европейския съюз е цивилизован избор. Олигархичният модел не е съвместим с него нито в България, нито другаде: той може да доведе единствено до образуване на „държава в държавата“. Пет години по-късно ставаме свидетели на твърдения от страна на политически лидери и народни представители за „паралелна държава“, „корпоративна държава“, но нашият правен свят – Главна прокуратура, Конституционен съд, Висш съдебен съвет, бивши конституционни съдии, магистрати и дейци на правните науки – остава нечувствителен към такива политически квалификации, свидетелстващи за осъществяване ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ РЕПУБЛИКАТА И НАРОДА, за които давност няма!!
Ние се надяваме чрез медиите да се обърнете малко по- сериозно внимание на повдигнатите въпроси тук, което би могло да даде повод за един задълбочен широко представителен граждански дебат с включване на отговорни управленски институции.
Никола Ников, администратор на ФБГ „Граждански форум „ПРОМЯНА“