ДА ПРИПОМНИМ: БЪЛГАРИН ЗАМЕСЕН В КАПТАГОНОВА АФЕРА СВЪРЗАН С НАДЗОРНИЧКА НА БАНКА

Публикувано в АФЕРА на 16.07.2013:

БЪЛГАРИН ЗАМЕСЕН В КАПТАГОНОВА АФЕРА СВЪРЗАН С НАДЗОРНИЧКА НА БАНКА

Цветан Георгиев Цанев е в списъка на кредитните милионери като съдружник във фирма „Клерико“ ООД. Фирмата е изтеглила 183 852 000 стари лева от Минералбанк, които не са върнати. В „Клерико” ООД Цветан Георгиев Цанев е съдружник заедно с Георги Иванов Вацов и Станимир Якимов. Цветан Георгиев Цанев има българско и германско гражданство. Женен е за германка, а представителят му у нас е Димитрийка Лазарова Андреева, която пък е в Надзорния съвет на „Инвест банк”.

Цветан Цанев е свързан с куп далавери и то забележете! – при всички правителства.

Ако човек се зарови в информацията, която излиза за Цветан Цанев, би могъл да открие, че до 1989 г. той се появява в „Комко“, Хамбург, Фершепт, Скопие.

През 90-те години се появяват данни за участие в Pencycle Limited /British Virgin Islands/ – основана през 1993 г. и закрита през 1996 г. Всички негови фирми са записвани на името на съпругата му като са регистрирани основно в Цуг, Швейцария.

 Името му изплува основно в три афери: с каптагон, със самолети и ж.п. вагони, заедно с Валентин Моллов.

Цанев се счита за човекът с капитали зад оманеца Адил Саид Ахмед ал Шанфари, който придоби през 2012 г. 24.93% от капитала на Инвестбанк /впоследствие увеличен до 31.74%/. В тази връзка именно Димитрийка Лазарова Андреева влиза като член на Надзорния съвет на банката.

В книгата „Империя на задграничните фирми” на журналиста Христо Христов пише:

„Най-големият конкурент на „Икомев“ в контрабандата на забранения лекарствен препарат обаче се оказва един агент на Държавна сигурност. През 1987 „Икомев“ открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от лицето Борислав Божилов (1941). Ето какво казва за него бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов: “Борислав Божилов работи като международен шофьор в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години създаде собствена транспортна фирма, с която по една-две дестинации успешно конкурираше държавния монополист СОМАТ главно чрез подкупи. Беше си купил диплома за висше образование от Финансово-стопанския институт в Свищов, движеше се спокойно сред елита на държавата и когато го арестувахме, беше с мерцедес, по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Възможностите му за далавери и корупция в голяма степен се дължаха на връзките му в Държавна сигурност.”

Божилов е известен с прякора Боби Бец, взет от името на германския транспортен бизнесмен Вили Бец, когото Божилов вози при едно от посещенията му в страната за преговори със СО МАТ.

Димитър Иванов разкрива: “Боби Бец беше нещатен сътрудник на транспортния отдел на Второ главно управление, имаше служебни карти на Държавна сигурност и на КАТ, които размахваше наляво-надясно.“ Описва го като човек, който кара “златист мерцедес 600 SEL с тъмни стъкла, облечен с костюм за 2000 долара, риза за 200, пуши “Ким” и ухае на “Дюпон” от двадесет метра“.

През 1983 Божилов е арестуван от служители на Шесто управление и съден за корупция.

За хората в ДС не е тайна, че Борислав Божилов се занимава и с каптагон. Димитър Иванов посочва:

“Всичко, което Боби Бец постигаше, беше подплатено с пари. Плащаше у нас, плащаше и по чуждите граници от Лондон до Техеран. Като тръгнеха неговите камиони да превозват товари, той вървеше отпред с мерцедеса си и даваше пари на ръка на митничарите. Возеше лекарства и козметика, между тях и каптагон. Изглежда, Боби беше излязъл от контрола на държавата и работеше повече за себе си, защото отговорни фактори бяха решили да го елиминират.”

До „елиминиране“ обаче не се стига, напротив, Божилов е вкаран активно в схемата на незаконния износ на каптагон. След като е уволнен от СО МАТ, той започва работа във ВТО „Трансимпекс“ от 1985 като стоковед, а длъжността му е специалист по търговия към фирмата „Шамаимпекс“ – Австрия, дъщерна на „Трансимпекс“. По собствените му думи за назначаването му в „Трансимпекс“ „ми беше оказано съдействие от ген. Кирил Величков – тогава началник на Четвърто управление на ДС“.

По думите на Божилов в края на 1985 „Трансимпекс“ е комисионер чрез Шамаа в продажбата на каптагон за около 50 000 опаковки – износ за арабски страни.

Шамаа го информира, че преди това има сделки с този лекарствен препарат чрез „Кинтекс“.

Пред следствието след 1989 г. Борислав Божилов обаче разкрива подробности, които отвеждат до хора от върховете на властта. След започването на разследването бившият министър Христо Христов споделя с Божилов следното:

„През 1986 или 1987 се е състояло съвещание на генералните директори на фирмите производителки с участие на търговските по повод на осъществяването в страната на производство на каптагон и подобни на него медикаменти фалшификати. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми каза после, че на това съвещание е било утвърдено становището за продължаване на производството.“

 Генералният представител на „Икомев“ също говори за срещи на високо равнище, на които са поставяни въпросите около незаконната търговия със забранения каптагон:

„При Петър Младенов беше проведена среща по повод публикации в западната преса, които свързваха името на Тодор Живков с незаконен трафик на злато. Присъстваха Младенов, министър Христов, ген. Величков, министър Георги Танев и аз. Младенов повдигна въпроса, но аз му отговорих, че златото е законна дейност, но много по-опасен е въпросът, свързан с търговията с каптагон. Срещата беше през 1988. Ние вече бяхме спрели търговията с него. Младенов и ген. Величков подкрепиха това становище. Тогава Христов отговори, че наистина е ставала търговия.”

След октомври 1989 Боби Бец става директор и съдружник във фирмата „Комко“ – Австрия. Тя е със седалище във Виена. Нейният предмет на дейност е търговия с всякакъв вид стоки, а уставният й капитал е 500 000 австрийски шилинга. По реда на Указа за стопанска дейност №56 е разрешено на фирмата да открие представителство в София. Уставният фонд на филиала на „Комко“ в София е 125 000 щатски долара. Според прокурорска справка служители на фирмата протичат по дело 63/1990 на Главно следствено управление на МВР за операции с лекарствени препарати под международен контрол.

В аферата с каптагон се включва и още една фирма с идентично название – „Комко“, но със седалище в Хамбург. Тя е регистрирана през 1986 със съдружници – българинът Цветан Цанев и Хартмуд Барч по 45 процента и германката Рауцен Берг. Цанев посочва, че „за извършване на търговска дейност в България на фирмата по препоръка на генералния директор на ВТО „Трансимпекс“ Чибуков е назначен представител в България Борислав Божилов“.

Боби Бец хвърля повече светлина около дейността на Цанев и хамбургската „Комко“:

„През периода 1986-1987 г. Цанев се е свързал чрез служител на „Химимпорт“ с генералния директор на ХФК „Станке Димитров“ Борис Васев. На срещата се поставя въпросът за 1 млн. блистера каптагон. По-късно се сключва договор между „Комко“ – Хамбург, и ДСО „Фармахим“ за производство на каптагон, вписан като „диперон“ по указание на МВТ, за 2 млн. опаковки. Цената на покупката е 1,50 долара за опаковка, или 0,75 долара за блистер. Христов ми съобщи, че министър-председателят Георги Атанасов е знаел и е разрешил производството и износа на каптагона, като преди това в тази дейност са били ангажирани и Луканов, Дойнов и Петър Младенов, съответно Христов и ген. Величков от МВР. В тази връзка са се изготвяли и предложенията за производство на определени количества, както и начините, средствата и методите за изнасянето им от страната.“

Цветан Цанев е собственик и на фирмата „Фершепт“ – Скопие. Тя разполага със складова база в италианското пристанище Бари и извършва спедиторски услуги. Чрез нея се транзитират някои от пратките каптагон. По договор между „Комко“ и ХФК „Станке Димитров“ са складирани 2 млн. опаковки каптагон на депо в с. Палатово в училище, строено като цех. Препаратът се изнася в Югославия и оттам в Ливан. Част от него е изнесена успешно, а друга е задържана при транспортирането в Кипър. През 1988 част от пратката е върната поради лошо качество – нарушено филмово покритие и неспазено химическо съдържание.

Количеството каптагон е изнесено чрез ГКПП Гюешево. Началникът на Четвърто управление на ДС ген. Величков дава указания в най-кратки срокове да го изнесат. Два камиона се преработват в ХФК „Станке Димитров“, а продуктът се съхранява до износа в базата на ВТО „Трансимпекс“ на Щъркелово гнездо.

През 1989 г. в складовете на „Икомев“ също се намират остатъци от каптагон. Те са от внесения три години по-рано от ФРГ препарат от Исмет Шабан – Фатик. Той се обръща с молба към генералния представител на „Икомев“ Божидар Йорданов, който му освобождава останалото количество и Шабан го реализира зад граница.”

Името на Цветан Цанев е забъркано и в афера за контрабанда на самолети:

„Историята започва през юли 1992 г., откогато датират първите документи на руската фирма “Орел – Авиа” за двата самолета Ан-32-Б. Фирмата със седалище град Орел купила аеропланите и чрез посредничеството на друга фирма – “Клеримекс”, за която също се твърди, че е руска, ги отдава под аренда на софийската ТКМ. Машините са вкарани в България на временен внос за срок от 1 година…

Мнозина български бизнесмени си спомнят, че в периода 1991-1992 г. в бизнеспространството непрекъснато се появяваха безкрайни оферти за хеликоптери и самолети, които били закупени евтино от Русия, но иначе стрували поне три пъти по-скъпо. По същия начин се продаваха и вагони с марлборо, евтино уиски, дочени работни дрехи и всякакъв вид кинкалерия. В документите за двата руски самолета един път се твърди, че двата струват около 700 000 долара, друг път се посочва, че стойността им е 2.4 млн. долара, а трети смятат, че истинската им стойност е 8-9 милиона. Та по същото време тези два самолета се появяват на летище Бургас.

Ан-32-Б са десантни самолети, които се използват и за граждански цели. Способността им да летят много ниско и люковете, които имали в долната част, ги правели много ценни при контрабандни доставки на оръжие. Други специалисти обаче твърдят, че тези самолети трудно могат да се пригодят за карготовари или граждански цели, а преустройството им е скъпо.

Вероятно идеята е била самолетите да бъдат продадени, но по горните причини никой не ги е харесал. Осведомени източници твърдят, че самолетите са били предлагани на авиокомпания “Балкан”, на частни авиокомпании у нас и в чужбина. Някъде сметките са били объркани и затова двата Ан-а се застояли на летището в бургаския квартал Сарафово.

Според митническите документи самолетите трябвало да се върнат през 1993 г. в Русия. Междувременно се появява немската фирма ТКМ, която закупила самолетите от “Клеримекс”, тъй като имала намерение да прави съвместна фирма с “Ер виа”. Другата версия е, че трябвало да прави съвместна фирма с първия български космонавт Георги Иванов.

Тъй като самолетите не са били върнати в Русия до февруари 1994 г., от Генералната прокуратура на Русия изпратили запитване до ГУ “Митници”. Всъщност подозренията на руснаците са, че чрез временния износ “Орел – Авиа” е искала да си спести износни мита, без да има намерение да връща самолетите. Междувременно директорът на въпросната “Орел – Авиа” бил вкаран в затвора за подобни далавери. След запитването на руските митнически служби и нашите започнали да се интересуват от двата самолета. Заведена е била преписка от РДВР – Бургас, която е разследвала случая. През 1996 г. тогавашният шеф на бургаската митница Здравко Караджов издава постановление за контрабанда срещу ТКМ, тъй като временният внос не бил удължаван, а самолетите си стояли на летището, забравени от всички. Постановлението е обжалвано, а временният внос – удължен.

Изведнъж у нас се появят два документа за собственост – едните на немската фирма ТКМ със седалище Хамбург, а другите – договорите за аренда на “Орел – Авиа”. На базата на тези два комплекта ГУ “Митници” и главният прокурор Татарчев сега спорят какво трябва да се прави със самолетите. В петък Татарчев каза, че за него собственик е ТКМ, а не “Орел – Авиа”, тъй като немската фирма закупила още на 11 май 1992 г. двата самолета от “Клеримекс”. Същата, която е отдала машините на “Орел – Авиа”.

Според адвоката на фирма ТКМ Стоян Проданов самолетите са били купени от фирма ТКМ – Хамбург, и това е безспорно. Неговите подозрения са, че държавата и спецслужбите искат да конфискуват самолетите, затова се вдига такъв шум. Освен това някой задигнал документите на двата самолета от митницата, което засилвало подозренията му. За издаването на нови от завода в Украйна фирмата платила 150 000 долара. Той е завел дело срещу сегашния шеф на митница – Бургас, за нанесени щети, тъй като спирането на самолетите ощетило фирма ТКМ досега с 500 000 долара.

Проверка показа, че играчите в тази афера са само два – едната е фирма ТКМ, а другата е руската “Орел – Авиа”.

ТКМ Warenhandels Ltd е фирма, регистрирана в Хамбург през 1986 г. Неин собственик е Георги Цанев. Управител на фирмата е Анти Милхан. Същата е и директор на другата фирма, която се появи в аферата и за която се твърдеше, че е руски посредник – “Клеримекс”. Тя също е регистрирана в Хамбург, само че през 1989 г. Според регистрите в Германия собственик на тази фирма е Цветан Цанев, чието презиме, съдейки по българските регистри, е Георгиев. Той пък от своя страна е управител и акционер във фирма COMCO Aunenhandels. Така се изяснява, че играчите в тази афера съвсем не са някакви си чужди бизнесмени, а добре известни нам.

Във “ТКМ – фотофинишинг” собственик с 51% е Цветан Георгиев Цанев.

Осведомени източници твърдят, че видни наши магистрати се познавали лично със собственика на фирма “Клеримекс” Цветан Цанев, дори му гостували в Гърция, затова прокуратурата заела страната на ТКМ.”, пише в. Капитал.

През 2009 година името на Цветан Цанев изплува и в афера, свързана с БДЖ:

Тогава гръмна, че бившият шеф на БДЖ Христо Монов отива на съд заради сделка със стари вагони, като обвинението е за ощетяване на държавата с 9 990 000 евро. Зад скандалната афера стои името на първия частен банкер Валентин Моллов. Швейцарската фирма „Арвекс“, на която той е бил представител у нас, се е облажила с близо 10 милиона евро от сделката. Монов е подведен под отговорност заради това, че на 19 ноември миналата година като длъжностно лице съзнателно е сключил неизгодна сделка за покупко-продажба на 30 броя спални вагони с „Арвекс“. Акционерното дружество е било данъчно регистрирано в България, като негови представители са ексшефът на Първа частна банка Валентин Моллов и някой си Кандански. Вредата към държавата – 9 990 000 евро – всъщност е разликата между продажната цена на един спален вагон – 550 000 евро, и реалната му цена, определена с експертиза – 217 000 евро.

Цветан Ценов, обвинен по грандиозната каптагонова афера от 1991 г., е внесъл старите вагони, произведени в бившата ГДР, съобщава и  в. „168 часа“. Точно такива вагони пламнаха като факли край Червен бряг. Бивши съдружници на Цветан Ценов са потвърдили, че той е бил посредник на немска фирма при вноса на старите ж.п. карети. През 90-те години Ценов докарва у нас немските вагони, произведени в бившата ГДР през 1968 г. След обединението на двете Германии те станали излишни, понеже не отговарят на европейските стандарти. Намират се търговци, които ги продават за много пари на БДЖ. Консултант по сделката е българският бизнесмен Цветан Цанев.

През 2012 г. оманският бизнесмен Адил Саид Ахмед Ал Шанфари придобива 29 761 905 акции с право на глас от Инвестбанк АД. Акциите са част от увеличението на капитала на кредитната институция, като оманският инвеститор придоби 24.93%. Централната банка от 2011 г. настояваше Инвестбанк да увеличи собствения си капитал с 50 млн. лева, като по този начин институцията трябваше да запълни капиталовия недостиг, получен при преоценка на стари кредити.

На общо събрание на акционерите на Инвестбанк, проведено на 19.10.2011 г.  е взето решение за увеличение на капитала с 50 млн. лева чрез издаване на 29 761 905 броя обикновени поименни акции с право на глас. Решено е новите акции да са с номинална стойност от 1 лев и емисионна (продажна цена) от 1.68 лева. Цялата нова емисия е изкупена от оманския инвеститор.

На 15.08.2012 г. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, издава заповед, с която одобрява придобиването от шейх Адил Саид Ахмед Ал Шанфари на 29 761 905 акции с право на глас на Инвестбанк, представляващи 24.93% от нейния капитал.

По информация от пресата от 18.04.2013 г.  Адил Саид Ахмед Ал Шанфари увеличава дела си в Инвестбанк до 31.74%, а този на Петя Славова намалява до 67%. В надзорния съвет влиза и ново лице – Димитрийка Андреева. Тя представлява оманския акционер Адил Саид Ахмед ал Шанфари.

Димитрийка Лазарова Андреева е свързана с Цветан Цанев чрез „ПЕТРОАЛИАНС“ ЕООД, „ХАИСПИЙД- БАЙОМЕТРИК ДЕЙТА СЪЛЮШЪНС“ АД, както и чрез фирми на съпругата на Цанев.

Милен Стоянов