Да овладееш Варна е като да пържиш дребна риба. Прекомерното бъркане разваля нещата.*

„Да управляваш голямо царство

Е като да пържиш дребна риба.

Прекомерното бъркане разваля нещата.”

„Дао дъ дзин”

Лао-дзъ*

Това с пърженето на дребна риба е алюзия от гениалната древна книга „Дао дъ дзин”, която със сигурност нито един от властолюбивите, бъркали в тигана на морската столица, не е чел.

Виж, във Фейсбук има една закачка: „Съветите на Дон Корлеоне”, която отговаря на стъпалото, на което са стъпили политиците, разпределили /вече?!/ властта във Варна:

„Пържихме риба, както се казва, няколко изгоряха, но продължаваме на пържим”.

Защо Варна е важна?

Защото в нея си чупят зъбите всички онези, които са заслепени, че са Недосегаеми. Защото по избори Варна е особен град – тук печелят червени, когато цялата държава е синя, и обратното – тук се провалят изумително точно онези, които държат властта в железен юмрук и усмивките им внезапно се превръщат в гримаси. Политолози и социолози го знаят, въпреки че процентите им винаги се движат според предварително скроения финансов договор.

Варненци трудно излизат на улиците, още по-трудно висят по площадите, могат да изтърпят всеки диктаторски ботуш, но на финала, тогава, когато всички наблюдатели считат, че са умрели от страх, византийски и тарикатски тихичко пред урните забиват страшен шут и после пият по едно как са прецакали „софийските бригади”.

Костов, при управлението на който Варна бе мачкана и подложена на буквален терор и цензура, получи дарът на византийците – точно оттук стартира катастрофата му като управленец. Зловеща ирония на съдбата – демократична изначало Варна, която живееше по европейски далеч още преди падането на социализма, заби шамар на „демократичния” Командир.

Тези дни на тема морската столица започнаха предизборни упражнения.

„Варна и регионът се контролират от престъпни групировки от бившия Съветски съюз, а те пък се контролират от техните служби – това е големият проблем и той безпокои Европа.Варна се определя като входна врата за дрогата в Европа. Чисто политически е важно, че Цветанов стана председател на изборния щаб на ГЕРБ, а това има пряка връзка с оценката на Европол. От една година се наблюдава в МВР липса на разбиване на големи престъпни групи. Този доклад трябва да им подейства като студен душ след махмурлук.”, втурна се в предизборна кушия ген. Атанас Атанасов от ДСБ.

Бившият шеф на НСС, който безспорно е в час с информацията, не ни обажда обаче кои точно са престъпните групировкИ във Варна от бившия СССР, които колят и бесят в момента.

Номерът с бившия Съветски съюз, вероятно цели кожата на дървоглавите антикомунисти да настръхне, но Варна е далеч от Белене – имаме предвид лагерите, не енергийния смисъл.

В морската столица такъв тип софийски пиниз не върви. Просто, защото ген. Атанасов би трябвало да е наясно като бивш шеф на службите,

че още през 1993-94 година точно варненските „мутри” със специалното участие на Бацата, завинаги отказаха руските групировки да овладеят града. А руснаците пробиваха чрез столичните си келемета. Включително и от спецслужбите.

Атанасов има друго предвид и се цели в друга мишена, естествено. Но нека оставим на него той да каже в прав текст какво инкяри. Иначе допотопния антикомунизъм в морската столица никога не е вървял. Дори и като пържена цаца.

Пътят на дрогата е друга бира, но надали тя ще обедини дясното пространство във Варна, което е надробено като джуркано сирене. Щом Красен Кралев от „Новото врме” тръби, че ще го обединява, всичко е ясно.

След като Костов се изгаври с Варна чрез „любимото си чадо” Добрин Митев, тук за години назад и напред, капацитета на партията на Костов е един съветник. И толкова. И то добре, че промените в избирателния закон запазиха броя на общинските съветници в местния парламент – 51. Иначе – Димо Гяуров можеше и да не пие традиционното уиски с Дънката.

Горчивата истина е, че десните /сините/ са така разпачетосани като дроб-сърма, че нямат нито свястна кандидатура, която да поведе Варна, нито духовен капацитет, визия и нови лица, за да го направят. В отбора им от години се въртят едни и същи физиомутри, които всъщност и Мел Гибсън да издигнат, варненци ще ги разпознаят безпогрешно зад „смелото сърце”, и ще им теглят една искренна майна.

Неслучайно Цветан Цветанов стартира посланията си за местните избори точно от Варна. Игра ролята на „боец”, обаче не му се получи, защото ГЕРБ в морската столица е „мамата си трака”.

Всъщност, Цветанов е единствено куриер и пощальон – нещо като онова старо време, в което носеше чантата и папките на Борисов. Вярно е, че е шеф на предизборния щаб на ГЕРБ и сега ролята му е на „Водач”, но истинският Раздавач на картите великодушно му поверява „призванието” да е лице. Или бушон, иначе казано.

В ГЕРБ – Варна с всички начини и средства се мъчат да скрият вътрешните си конфликти, обаче колкото и да се плаща на медии и да се запушват вестникарските дупки, игрите на „тарикатчетата” няма как да бъдат укрити.

И тук трябва да се отчете заслуженото на Бойко Борисов. Ако той не бе узрял, че две години зад гърба му се въртяха селски далавери, „богопомазаните” фаворити на Цветанов щяха да бъдат на първа линия по местните избори. И тогава и afera.bg щеше да ги бие от раз.

Забравете шефът на ГЕРБ –Варна Павел Димитров!

Написахме го първи и единствени – Димитров е отсвирен по всички линии, което прави задачата на конкурентите на ГЕРБ по-сложна. Областният управител Данчо Симеонов също е гарниран в миманса, слуга и нищо повече.

На Павел Димитров тепърва ще му се случва да разбира колко е неинформиран и колко права е била afera.bg, а онези, които въртяха с него завери, сговори, далавери и сделки, късно ще им светне шапката, че са загубили не само ресурси, но и илюзии.

Варненци трудно ще забравят „братската клетва” между Павел Димитров – шефът на ДПС –Варна Янко Станев и кметът Кирил Йорданов. Обица, която Борисов трябваше да откъсне много отдавна от ухото си.

Изборът на фигура – кандидат – кмет на ГЕРБ за Варна вече е ясна и категорична, и сега задачата е – да се намери прийом, с който да се отграничи от безумията, вършени от местните „феодали” – гербаджии – от сладоледените мангизи, през парите от бараки, до парите за обещания за шефски постове и шменти-капели тарикатлъци в местния съвет за сделки с печеливши: Станев – Димитров – Йорданов.

„Атака” вдигат Димитър Карбов, колкото и да не му се иска. Нямат кого, завалиите.

Хората на Волен Сидеров залагат на общинския съветник Димитър Карбов. Във Варна те също са кът откъм стойностни лица, дори е проблем как ще напълнят листата си за общински съветници и ако го направят както го сториха за този Общински съвет, нищо чудно да са наполовина.

Кофти е и, че Дънката вече е твърде пестелив откъм политико-бонуси, след като червените го набутаха в тъп капан.

БСП са истински за оплакване. Борислав Гуцанов се напъва за кмет, но няма никакви шансове. Първо заради тъпоумен екип и пиар, който демонстрира, второ заради фактът, че варненци не обичат лафове и приказки, от които нищо конкретно не чуват. „Програми”, „концепции” могат да вървят някъде в някой партизански край, но в морската столица по-скоро ще гласуват за някой арестант, /какъвто беше Гуцанов/, само ако ги убеди, че е пич, отколкото за партай-геноските му приказки. Да си хаиз и пич обаче е по рождение, а постулатите на партийната школа тук са само минус.

Впрочем, в централата на БСП още не са си казали крайната дума за кандидат – кмет на Варна и единственото, което все още впряга името на Гуцанов в пласмент, е близостта му със Станишев.

И като се заговори за БСП, няма как да не се свърне към Кирил Йорданов. „Независимият”, печелил досега приоритетно с червени гласове.

Кирил Йорданов по стар маниер оповестява решението си дали ще се кандидатира за кмет в последната минута. Три мандата бяха повод да се отегли елегантно, още повече че има шансове да бъде изстрелян някъде в странство „за заслуги”. Тези, които упоително пласират информация, че Бойко Борисов се договаря зад кулисите с Кирил Йорданов, все още си мислят, че от Йорданов нещо зависи, освен навеждането.

Излезе ли и този път на избори, Кирил Йорданов рискува онова, което прогнозираме от дълго време – да приключи кариерата си безславно и недостойно, да не кажем по-силна дума. Защото и спортистите го знаят – най-добре е да слезеш сам, когато си на върха. Около Йорданов има обаче субективни фактори, които личат в стреснатия му поглед – и те са по-силни, дори от витиеватите му изречения какво е „стършел свършил” за Варна.

Възможно е да звучи абсурдно за някои, но този път дори не е от такова голямо значение дали Кирил Йорданов ще се яви на избори, или не – когато една песен е към края си, колкото и да повтаряш припева, няма да стане по-интересна. Точно обратното. Ще те освиркат.

„Човекът – аспирин” – Веселин Марешки този път няма да играе за кмет, ще прави само листа за общински съветници.

Лумпените около „новата сила” на Алексей Петров – Трактора не пропускат да внушат, че Марешки е техният човек, но освен да изкрънкат някой лев, едва ли ще се издигнат до скоропоговорките между Павел Димитров и Марешки, които звучат толкова абсурдно за изборите – как Марешки щял да прехвърля гласове на ГЕРБ – че Борисов моментално трябва да изпрати Цветанов да му купи аулин от аптеката на Марешки, че да му мине главоболието от гербаджийските безумия на „тарикатчетата”.

Циганските гласове – кой ще напълни този път касата на Янко Станев със свежи мангизи?

ДПС в морската столица е с пестеливи гласове откъм турско малцинство, но пък циганите са стихията на общинския шеф на ДПС – Янко Станев. Връзката между председателят на ГЕРБ – Варна Павел Димитров и Янко Станев може и да прелее в менкането на купени цигански гласове, ченгетата ще спят дълбок сън под палката на Цветановия компроментиран „достоен офицер” комисар Митко Димитров, но този път по някоя медия е стопроцентово как ще цъфне цялата схема – документирана! – как се купуват циганите. На мода са частните СРС. И флашките.

Има и още нещо. В ДПС – Варна има ярък разнобой и ропот срещу Янко Станев. Онези, които пълнеха желязната каса с нови банкноти също ги няма и вече са врагове на Станев.

РЗС на Яне още си търси кмета. Трактора не смее да припари до морската столица. Тук го чакат въпроси, на които отговорите няма как да минат като режисираното театро пред Сашо Диков.

Нови движения и стари „кръстници на Варна” ще играят с листи за съветници – едните и другите като подводници на Кирил Йорданов.

„Нашият град” също ще се съсредоточи в битката за Общинския съвет, защото само ахмаците си въобразяват, че от кмета нещо зависи.

Войната за Варна ще бъде истински лакмус за управляващите. Ако Цветанов загуби тук битката, Борисов ще го задави в любимото си турско кафе. Защото Цветанов гради структурите на партията. И олигофрените в ГЕРБ са негово дело.

В „Дао дъ дзин” се казва още:

„За войната така се казва:

„Не прави първия ход,

остави го на неприятеля,

вместо да напреднеш с педя,

отстъпи на крачка.

Така напредваш без щурм,

и отблъсваш, без оръжие.

Няма по-голяма неволя

от това да имаш враг,

понеже това не остава място за моето съкровище.

Така, в спор между двама,

онзи без врагове надделява.

Когато силите са равностойни,

печели милосърдният.”

Милосърдни сред всички гореописани?! Май само afera.bg остана. Поживьом, увидим.

За ужас на ген. Атанасов.

Веселина Томова