ДА ОБОБЩИМ ВЧЕРАШНИЯ ТОЛКОВА ВЕСЕЛ ДЕН: ВСИЧКО СИ БЕШЕ КОМ ИЛ ФО! МУЛЕН РУЖ.

Да обобщим вчерашния толкова весел и великолепен ден

Начи – делегацията по посрещането миришеше яко на чесън и пот. Приличаха на нахранени людоеди, слезли току-що от дърветата на някоя от по-загубените африкански държави. Много весели и възбудени от това, което ги очаква. Само дето не подскачаха от кеф.

Бацето Ни пък надмина Тато по всички параграфи – тва полупроводници, честит 8-ми март, скъпи студенти, целувките с Брежнев, избледяха като съобщение на факс отпреди пет години… Едно сал „Е, тук всички парле ву франсе!“ ударИ в земята 30 годишната простащина.

А прегръдката, прегръдката.. тя е неописуема. Макрон се смачка кат сопол между огромните плещи на преседателя ни. Като казах сопол, и след прегръдката Макрон приличаше на тва. И на другия ден пак.

Разбрах, че много се гримирал.. е, не помага, драги мои. Не помага. По една време го бяха наобиколили тримата големи с бръснати глави – Бацето Ни, министера на войната и онзи от Габрово, дето наскоро откри, че има много бюрокрация в държавата. Приликата на Макрон с „пиле“ от носа, беше потресаващо тъжна.

Всъщност, посрещнахме височайшите гости в сгради, строени от царе. Дет се вика, казахме – България не е мръднала от 70 години напред. А глупостите, които са си говорели, всъщност нямат никакво значение. Нали разбирате – ние сме независими хора, нищо не зависи от нас! Нито от Бокото Ни. Госпожите, обаче ми харесаха – бяха си като истински – рокли, лукс, токчета, делегации, снимки – манифик! Всичко си беше ком ил фо! Мулен руж.

П.П. Котката си я върнахме. Съседите я видяли да се шматка около стария блок, вкарали я с храна във входа и я пазели, докато дойдем. Страхотни са, нали? Обаче сега се чудя, ся тая котка обича ли ни? Струва ми се, че не….

Виктория Тинтерова

Колаж: Иво Ангелов, „Свободен човек“