Да не докараме свинаря Ивайло
След като на протести се появиха и прасета, да не докараме и свинар да дойде да ни управлява. Защото наред със справедливите искания на гражданското общество се появяват и нелепи призиви народът да „изметял“ партиите и да вземел съдбините си в свои ръце. Това вероятно е могло да стане през 13-ти век в България, когато свинарят Ивайло повежда селяните срещу властта, но едва ли би могло да се случи в 21 век в една демократична европейска държава, макар и България. Пък и да не забравяме, че накрая Ивайло е посечен, а народът остава пак с пръст в уста.
Впрочем, прави се опит справедливите протести на гражданите срещу монополите и безхаберното корумпирано управление да бъдат овладени. Може би точно от онези кукловоди, които сложиха навремето Борисов на власт и сега му я отнеха бързо. Впрегнати са всички механизми, включително и групичките провокатори, обикалящи безсмислено в търсене на конфронтация столицата деня и нощта, далеч след като всички протестиращи са се прибрали. И полицията не смее да ги пипне, за разлика от преди дни, когато поналожи и невинни хора.
Идеите за Велико народно събрание също не са от днес, но сега придобиха особено очарование. Даже днес в Пловдив горили и Конституцията. Да, тази Конституция, която беше приета, за да смени Живковата, има недостатъци, но има и редица законови демократични процедури, които са напълно действащи в ситуация като днешната. Механизмите за действие при политическа криза като днешната са ясно съобразени – мандат, отказ от мандат, служебно правителство, което да подготви избори и след това самите избори. Пък на тях могат да участват всички желаещи – стари партии, нови партии, независими кандидати. И ако има консенус за промени в Конституцията избраните да ги направят обмислено. И никакви варианти като някакво програмно правителство и парламентът да действа в тази ситуация не работят. Защото парламентът с това мнозинство е напълно изчерпан.
В случая партиите като партии не са виновни. Виновни са тези, които напълниха партиите с мекерета и нагаждачи, преминаващи от една в друга. Колкото до унищожаването на партиите – това беше едно от неизказаните докрай послания, с които дойде на власт Сакскобургготски. Той тръгна с царското „неглижиране“ на тези институции и нанесе на някои от тях непоправимо поражение, като на десните. Левите издържаха, защото все пак са една партия на над 100 години, която е преминавала и през обратите в политиката и на родителя на Сакскобургготски. Заложената бомба на Сакскобургготски гръмна обаче при неговия бодигард. Сигурно затова и някак си двамата винаги са се отнасяли мило един към друг.
Но все пак, за сведение на протестиращите, обявящи се срещу партиите да припомним, че имаше 1934 година, когато след преврат бяха отменени всички партии, но и много граждански права. Но да не забравяме, че след 1934 имаше 1944 и няколко години след това, когато партиите бяха унищожени. И тогава дойдоха черните години на тоталитарзма, когато една партия – държава управляваше и икономиката, и бита, и личния живот на хората.
Тези протести нямат нищо общо с протестите през 1989 година, когато една система сменяше друга. Те нямат нищо общо и с 1997 година, когато протестите имаха политически смисъл и водачи, които поеха отговорността и изведоха България към европейските перспективи. Въпреки, грешките и на онова управление. Но може би точно опитът да се пребори с корупцията беше и причината за негово падане, тръгнало от неочаквания избор на Първанов на мястото на Петър Стоянов за президент, довело след това и Сакскобургготски на власт. Без да е конспиративно предположение, точно тези кукловоди изиграха картите.
Сега хората са прави. Те искат България да се очисти от корупцията, от нагаждачите, монополистите. Въпросът е как да стане това. Не с отказ от служебно правителство, а точно с него, но съставено без партийни представители, а от експерти. Хора, които да подготвят едни достойни, свободни избори, в които да изберат достойни хора. Мога ли да попитам кой избра преди време Сакскобургготски, а по-късно партията му не можа да влезе в парламента. Кой избра Бойко Борисов, а след това го низвергна и защо. На времето през 1997 година, когато СДС получи парламентарно мнозинство да състави правителство съм се питал – толкова ли станаха демократите. Оказа се, че не са толкова. Просто хората търсят и келепира си. Не ги обвинявам, но най-напред трябва да преборим Бай Ганьо в себе си.
Има много автентични граждански организации, които настояват за реални промени – за гражданско участие при вземането на решения, за граждански контрол, за мораториум върху продажбите на парцели по морето и планината. И за съд за нарушителите. Всичко това може да се извърши в оставащите дни на парламента, за да се дочака следващият, в който нещата наистина да тръгнат на чисто. А нека всички, които искат реални промени да седнат и да се разберат за промените, които всички искаме. Не без партии, а от партии с честни хора, без лобистки интереси, от хора с достойнство и морал. Това не е непостижимо. Народът е мъдър, но демокрацията иска представителство. Защото тя е процедура. Или както казват, демокрацията може да не е най-доброто, но нищо по-добро не е измислено.
Стефан Джамбазов
Агенция БГНЕС