Публикувано на 08.02.2021 / 23:12

ДА НАРИСУВАШ РУСКИЯ ГАЗ

ДА НАРИСУВАШ РУСКИЯ ГАЗ

ОЩЕ    

Не е шега да се опиташ да нарисуваш газ, особено, ако е руски.

Мнозина решиха, че картината, на която са изографисани наш Бойко и сърбинът Вучич, е соц реализъм.

Ако беше така, в картината щяха да се кипрят Путин и Ердоган, а балканските лъвове щяха да са полегнали в краката им – със сигурност, поне единият от тях.

Дистанционното за газа/живота е в ръцете на Руския Император, дори един сюреалист ще схване това, какво остава за един соц реалист.

Отдавна отмина ерата на вятърничавия Горбачов – тогава беше времето на гласните, сега е времето на съгласните, както се шегуват в „Комеди Клуб“.

Горбачов ми гостува на 5 май 2002 година – и за да изшляпаме извън зоната на присъщото му празнословие, което здраво го теглеше, се принудих да му покажа един фотомонтаж от списание „Шпигел“: той е представен като просяк, който се надява да подхвърлят нещо в прокъсаното му бомбе.

Това отдавна го няма: сега в ролята на просяка, който чака да му доставят газ, е Германия, та дори и Европа.

Сигурно започва да ви става ясно, че никак не е лесно да нарисуваш газа, трудно е почти толкова, колкото да нарисуваш етер.

Това е по силите само на един гений – като Пикасо, примерно. Докато бил в Италия, на Пикасо му потрябвал етер, отишъл в една аптека, и понеже не знаел езика, го нарисувал на аптекаря – Салвадор Дали разказваше с възторг тази история.

Обаче някой е подвел нашия газовик Бойко и той се е съгласил да опитат художествено да опитомят газа – и то максимално реалистично, като фототапет, може би е смятал, че това е соц реализъм.

Веднъж Нобеловият лауреат Михаил Шолохов представил най-остроумно особеностите на този художествен стил. Питали го, какво представлява социалистическия реализъм, той дълго мълчал и накрая рекъл: „Само Александър Фадеев /авторът на”Млада гвардия”/ знаеше тази тайна. Но я отнесе в гроба си…”

Но някои неща, все пак, са известни, например – на главните актьори в една творба на соц реализма им се полага предното, централното място.

Много е важно и как да бъдат нарисувани главатарите. Например, никога не е показвана сакатата ръка на Сталин – няма дори намек за този негов недъг, за сипаничавото му лице да не говорим, от него винаги струи една ведра красота.

Веднъж обаче той се ядосал и казал за изпълнението на прочутия грузински актьор Михаил Геловани в някакъв филм: „Не знаех, че съм толкова красив и толкова глупав!“

Ето, това е едно важно указание: не трябва да изглеждаш красив и глупав, ако те нарисуват в някаква картина. Обаче не трябва да изглеждаш и ядосан, без да е ясно защо.

А от въпросната картина Бойко гледа лошо – неизвестно кого/какво.

Може би художникът е искал да му придаде допълнителна доза мъжественост – но ние виждаме по-скоро един темерут, който се опитва да уплаши някого или да му каже нещо от рода – „Как се накиснах в тази история!“

Вучич изглежда далеч по-спокоен и няма как да е иначе, понеже сърбите при всяко положение са си на далавера.

Тъй или иначе, трябва да не си с всичкия си, за да рисуваш газа.

Отгоре на всичко, картината била поръчана от саудитския консорциум „Аркад“, който строи газопровода. Твърди се обаче, че саудитците са за парлама, всички фирми-подизпълнители били руски.

Руски газ, руски строители, дистанционното в джоба на Императора – много е опасно да одобряваш себе си като главен герой в една картина, а отгоре на всичко да подаряваш себе си, макар и нарисуван, на Белград. Когато е очевидно, че посоката на подаръка трябва да е обратната.

Можеше поне да се омекоти гафа, ако картината бе озаглавена „Русские пьют чужуя кровь“ – а във фона зад главните герои се търкалят пияни руски газостроители.

Може да се нарисува и нещо, още по-внушително: фона да е населен с червеноармейци, дори може да са и моряци от крайцера „Аврора“ – на пръв поглед ще изглежда, че има недопустимо смесване на времеви периоди, обаче изкуството издържа на подобен натиск, особено, когато си решил да рисуваш руския газ.

Сега е момента да направя едно важно уточнение: композицията на картината, разположението на персонажите, настроението, което лъха от нея – всичко това не е решение на художника, защото той просто възпроизвежда/копира една снимка, предоставена му от руснаците с арабски кандури/роби, така поне твърди той.

Това прави историята още по-странна, щом тъкмо те, истинските чорбаджии, виждат нещата по този начин.

А ако изборът на снимката, която е трябвало да се копира, е на самия Бойко, това ни подсказва други важни подробности: той се вижда като лидер на проекта, а не Вучич, затова го е оставил зад гърба си;

а намусеното му изражение вероятно е отправено към Императора/Императорите, руския и турския, които сякаш забравиха за участието му в проекта, затова и гледа на изток.

Добре, Бойко да си се оправя, той може да се измъква от всякакви ситуации, какво остава за една картина, вапцана в неопределен стил.

Ако пък желанието му да влее изкуство в саудитската газова авантюра е било толкова неудържимо, можеше да направи друго – например, да поръча картина със същия сюжет, обаче на някой нашенски провинциален абстракционист или сюреалист.

Тогава щяхме да видим друго, примерно: два картофа се разхождат из едно стъмнено поле, осеяно с патоци – идеален ракурс, от който нищо не става ясно.

„Защо патоци?“- ще пита някой по-изнервен читател. Де да знам защо – предполага се, че там където има газ, има и балами, нещо такова.

Някой епигон на Салвадор Дали пък би нарисувал поле, изпълнено със спрели часовници или пък с шапки/бомбета, за да ни намекне за просията на Горбачов.

Иначе, живеем динамично – поне това е сигурно. Дори ни остава време да защитаваме Навални, руския опозиционер.

Това е динамика – искаш руски газ, обаче се държиш инатливо пред руския Император.

Ние сме си ясни – колкото повече някои се дерат срещу руснаците, толкова повече се увеличават русофилите тук, дори Момата/по негово признание Плевнелиев не успя да промени тази зависимост.

Имам идея за тази ирландска пастирка: да изтичка до московския ГУМ/ЦУМ, да се закопчае с белезници за някой парапет от стълбището и да глътне ключа. Ще се откопчае, когато освободят Навални.

Е, тогава вече наистина ще се прочуе световно: ирландска пастирка се преражда за втори път, сега пък като кандидат-годеница на Навални.

Ще я нарисуват и нея, със сигурност.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN