ДА ВИ КАЖА, НИЩО НЕ Е КАТО ПРЕДИ, ДАЖЕ ЧЕНГЕТАТА СТАНАХА ОЩЕ ПО-ТЪПИ
Все по-забавно става на територията.
Хекимян вика – Дано да няма инциденти с влаковете по време на празниците, а и изобщо, щото хората пътуват и не само по време на празниците, понеже искат да ходят насам-натам, защото пътуват и искат да са с близките си, които обичат и искат да пътуват към родните си места, защото им се пътува. Ми така е, може ли да му портиворечиш? Не, прав е, човека. И няма какво повече да се добави. БДЖ-то измисли такива велики правила, че да се добереш до мърляво място в мърляв влак от София до Бургас, вече е толкова изключително, колкото детето ти да влезе в първа английска гимназия в София без частни уроци по математика. Тези правила са за удобство на пътниците, да не се бутат.
В репортажите видях един, който пее некви песни с микрофон, в претъпкан коридор на претъпкан влак. Аз бих го отстреляла мигом. В този смисъл, новите правила опазват и живота на пътниците. Такааа, БДЖ-то е ясно, като нямат вагони, ще измислят тъпанарски правила.
После чух профсъюзите да викат, че на всяка цена трябва да се повишат доходите на хората, за да не се обезлюди България. Тия на Цвъ ли са били съученици в помощното, се чудя, доста бавно загряват. И сложиха една великолепна поанта на разговора – ние сме безсилни. Че сте безсилни се вижда и с просто око, ма като сте толкова безсилни чупка-трошка-баба ти кокошка, са казали древните деца. Сигурна съм, с цветя и песни ще ги изпартим. Но те като един Тодор Живков, ще си седят безпомощни там още поне 20 години и ще мрънкат по студията….
Работата с кметицата взе да придобива от естетически, по Харизанов, здравословен характер. Марковски каза едни работи, които аз дори, блондинка на средна възраст, прозрях. Че не само аз. Хиляди Обикновени хора като мен и вас, които четете сега. Бе, арестуващите, изпипвайте ги мизаверлъците, да не се излагаме пред чужденците. Да ви кажа, нищо не е като преди, даже ченгетата станаха още по-тъпи, което, мислех си наивно в моята младост, не е възможно. А ся някой да ми каже, че изпитвам носталгия по младостта си!
Един Любопитен Симпатяга помолил приятел, директор на лудница да го поразведе из болницата. Гледат, на едно легло седи тъжен мъж, клатушка се и повтаря – Мария, Мария… ама много тъжно.
– Кво му е на тоя – попитал Любопитния Симпатяга
– Ми много обичал една Мария, но тя се оженила за най-добрия му приятел – обяснил докторът
По-нататък един, в клетка, крещял със всичка сила Марийо, Марийо, и се тръшкал насам натам
– А този – заинтересувал се Симпатягата
– Ааа, този е мъжът на Мария.
Виктория Тинтерова