ДА БЯХА СЕ СЕТИЛИ ОТ ПОЛИТБЮРО ДА ПУСНАТ БАНАНИ ПРЕЗ ЛЯТОТО, ОЩЕ ЩЯХА ДА СА НА ВЛАСТ. АМА НА, ТЪПАЦИ

Историята за бананите като такива в нашето недалечно минало зе да добива нечувано тъпи размери. Обясни ми се че:

Съм комуниска. Както е казал древния шоп – кому ниска, кому висока – на мен си ми е тамън!

Че НАИСТИНА е нямало банани, цветни телевизори, дъвки, дънки и еспадрили и това е основния и единствен кусур на БКП-то и комунизъма.

Че хората не са можели да пътуват до страни, пълни с банани и когато са можели с връзки дивни да идат до тез лелеяни земи, връщайки се, по тайни доби са кльопали тайно банани с най-близки приятели и роднини в някой таен ъгъл на апартамента.

Нямало е цветни телевизори, но за сметка на това е имало Москвичи и Лади в изобилие, но хората са искали Мерцедеси и Опилиту му с опели.

Нямало е таолетна хАртия, като в Париж и хората са си бършели заните части с Работническо дело. Затва Работническо дело имаше такъв висок, осеммилионен тираж. Щото сички отделят, нали, въпреки недоимъка на … банани.

Нямало е торти. Честна дума – нямало е торти. Децата през соца празнуваха рождени дни, като духаха свещички, поставени на създърма, прясно или кисело зеле, зависи от сезона, или върху парче сирене. Не можеше върху луканка, щото тя беше кът.

Нямаше и нес кафе.

Е те тия неща са ги мъчили хората като една китайска капка. Нищо друго. Да се бяха сетили от Политбюро и ЦК да пуснат банани през лятото, още щяха да са си на власт. Ама на, тъпаци.

С това смятам разговорите за комунизъмите за приключен и изяснен до последната кора банан, до последната обвивка дъвка Идеал. С първият банан през лятото, комунизъмът си отиде, деца.

Може да се каже с обоснована гордост, че най-сетне станахме една истинска бананова република!

Този задълбочен анализ преписаха от хорските публикации за вас едни

Банани в пижами.

Виктория Тинтерова