Публикувано на 22.05.2021 / 9:06

ДАНС ПРЕЗ ШПИОНКАТА. „БОЙКО УБИ ДАНС!“. ЕДНИ И СЪЩИ „СПЕЦОВЕ“ ПЪПЛЯТ ПО ВЪРХОВЕТЕ И НА СЕГАШНАТА „СЛУЖЕБНА“ ВЛАСТ

Поради актуалните събития и реанимирането на „вечните“ в ДАНС и покрай ДАНС от служебното правителство на Румен Радев, публикуваме малък откъс от книгата на Веселина Томова „Този живот е за смелите“:

….Призрачно меката вечер ни заливаше на талази, а морския бриз бъркаше дяволито резливите безалкохолни коктейли, с които се наливахме. Тъкмо приключвах разказа за нахлуването ми като нахална оса през джама на ДАНС, анализирайки „спец“ сагата ни, когато заливайки се от смях, внезапно се сетих:

-Преди години Трактора в едно от обажданията му, когато вместо да каже в прав текст: „Ела в София!“, измърморваше: „Ти имаш ли път към София?“, беше отсякъл: „И ела сама!“… Помниш ли?

–Ами напиши му един смс: „Този път ще дойда сама!“. И гледай какъв филм ще започне… Какъвто е мнителен, направо ще си каже, че службите са ти пробили телефона и те изпращат съобщението вместо теб… – хилеше се, всмуквайки от наргилето, партньорът ми Пенчо.

–Верно?! Защо ли се сетих сега пък това? – вдишвах дълбоко море-то, което напяваше рефрена, че в нито една мисъл няма нищо случайно.

Пленена съм от нестандартните решения. Те са решаващият ми коз. Онези, които ти се дават, щом си с отворено пулсиращо съзнание, и които водят винаги до верните пътеки, въпреки че всички наблюдаващи отстрани минувачи те сочат с пръст, че си куцото пиле.

„Този път ще дойда сама!“ написах с пълно и ясно съзнание на Алексей Петров на следващата сутрин. Познавах онова, което криеше зад обвивката Алексей. Нито очаквах отговор, нито какъвто и да е контакт. Не се бяхме чували цяла вечност, а и аз непрекъснато за нещо му бях крива – ту го „шантажирах“, искайки интервю, за което той се съгласяваше, пък после отказваше и нарочваше близки до него, че си били измислили думичката „шантаж“ и били виновни, че сътворили интрига между нас, ту ме определяше като „луда“ пред общи познати. Знаех обаче, че този смс ще го вкара в джаза и няма да се успокои, докато не разбере какво всъщност се случва и как е възможно изобщо той да не го знае. Понеже и той минаваше за „хабилитирано лице“, като всички „топ“ дансаджии.

Велин Хаджолов се бе потопил и дишаше с тръстика под водата.

Два дни след съобщението ми, от дисплея на телефона ми ме цапардоса името на Алексей Петров. А сега, Веселино, нахака ли се! – за миг се вцепених – ей сега ще ти се изясни къде ще ходиш този път и защо точно сама… В такива мигове на пълна неподготвеност, търсех дъха си дълбоко и я карах на пълна импровизация:

–Получих много странно или грешно съобщение от Вас, от Вашия номер… – Алексей бе очевидно смутен, за да ми говори натъртено фамилиарно на „Вие“.

–Не, не е странно, не е странно… – изрекох светкавично.

–А е грешно? – предпазливо опипваше Алексей.

–Пиша книга за ДАНС и искам да ми помогнеш! – повалих го с картечен откос.

–Тоест смяташ, че аз мога да пиша също, така ли? – не се даваше той.

–Разбира се, че можеш… – ставаше ми все по-забавно.

–Ти да ми диктуваш и аз да пиша, или как? – окопитваше се Алексей, гаврейки се. Сега му бях паднала.

–Ако така ще си говорим, няма смисъл. Аз ти говоря мъжката.

–Е, аз женската ли ти отговарям, какво?

–Ами точно женската ми отговаряш! – засмях се.

И той не издържа, и се разсмя:

–И какво да направя аз?

–Ами да ми помогнеш просто, ако имаш желание. Не те притискам, не те припирам…

–Дааа, ще ти помогна. Какво трябва да направя?

–На мен ми се иска да излезе всичко, обаче никой не се навива…

–Ти си се навила? – попита рязко Алексей.

–Аз не съм се навила, аз го правя. Един ме изпорти вече и съм бясна!

–Кой е тоя? – на това място Алексей вече истински живна и си дадох сметка, че сън няма да спи, докато не разбере кой е тоя, дето не само, че е писал или говорил, ами ме е и изпортил.

–Е, сега, няма да ти обяснявам кой е, ще разбереш, ще ти обясня някой ден… – петлаех се аз. – До половината съм и точно там, където трябваше да се каже всичко, нали знаеш „смелите сърца“ колко са „смели“? И това е положението.

–Ама ти ще разбуниш държавата, вероятно това си решила…

–Ами ще я разбуня. Що да не я разбуня? – ама и аз съм едно „смело сърце“ си мислех, докато продължавах нахакано. – Аз проблем нямам, в никакъв случай няма да те соча като източник, ако не желаеш, но просто ми трябва малко помощ.

–Аха… – Алексей тупаше топката и в типичния си маниер заби сервис в неподозирана посока – А ти си ме оплюла, че съм защитил Цветлин Йовчев, а аз не съм го направил. Аз защитих действията на полицията, като казах, че са цивилизовани.

–Казах ти да не даваш изявления на „Пик“, а ти продължаваш в същия дух…

–Не съм давал изявления на „Пик“, обади ми се Касабов от СКАТ, човекът…

–Аз понеже СКАТ не гледам, го видях в „Пик“…

–А бе какъв „Пик“, бе, никакъв „Пик“… – бранеше се Алексей.

–Ами там го видях, че точно ти пък защитаваш Цветлин Йовчев и си казах – е, хубава работа, то пък това мина всички граници…

–Не съм бил и в СКАТ, бях в един хотел в Бургас… – Алексей въртеше разговора далеч от темата за книгата и се дърлехме за абсолютни нелепици.

Нали съм по-нестандартните решения обаче, пак го изненадах:

–Както и да е, очевидно е моя грешката, не съм го допроверила, моя е грешката – признавам.

–Ами дааа… – ако имах възможност да видя лицето му, със сигурност то щеше да е разлято от удоволствие на погаленото му его – Има едно понятие – „другата гледна точка“ се казва там при вас, във вашата материя…

–Ех, Боже, Боже, Боже… – не издържах и се разсмях – Добре, признах си сега греха, какво искаш повече? – и рязко го върнах на терена – Онази поща действаща ли ти е още?

Имах предвид електронната му поща, която в онези години, когато пътищата ни се пресякоха, докато беше в ДАНС и работехме по разни „мисии“, ползвах.

–Ооооо, нямам пощи аз, бе! – дали Алексей се сещаше, че отдавна не ми говорише на „Вие“.

–Ти пък нямаш пощи! Как може да нямаш поща, бе човек? – правех се, че му вярвам.

–Каква ти e идеята? Да ми зададеш някакви въпроси?

–Не, искам да ти пратя някои неща, за да се ориентираш…

–Може, може, може… – изпъшка Алексей – Въпросът е, че съм решил и аз, но малко по-късничко… Сега съм се скрил и с никого не искам да говоря, щото си пиша и аз някакви книжки, ама не като твойте… И затова не се занимавам с нищо друго, обаче тъй като съм изключително информиран, повече и от МВР, как се развиват тези протести, включително имам доказателствен материал – записи, видео и аудио, и някак си това всичко, което се пише как едни интелигентни хора само единствено с чисти подбуди отиват там и разиграват сценки, е абсолютно невярно. Което малко ме дразни, по простата причина, че…

–Добре де, дай да направим нещо, мама му стара! – изрепчих се.

–Ами какво да направим? Тези хора защо не танцуваха там, когато аз първи казах за какво става дума?!

–Добре бе, Алексей, точно така е, прав си, обаче…

–Сега те ми обясняват как Пеевски не ставал за ДАНС… Аз твърдя, че по-става… – продължаваше Алексей.

–Ама как да не става, бе? Аз бях за него. И следващият шеф на ДАНС ще бъда аз! Запомни ми думите, които ти казвам сега, колкото и смешно да ти звучи. – стрелях от упор.

Толкова нахално високомерна рядко съм се виждала.

Алексей се разсмя чистосърдечно:

–Ти се побърка, стига бе!

–Ама аз ти говоря съвсем сериозно.

–Ако Цветанов и Бойко се съберат в едно…

–Какво, какво каза? Че събрани Цветанов и Бойко в едно съм аз, така ли?

–Не, казах, че ще си по-конкурентна, ако трябва да се състезавате на тема полицейски, сигурностни и такива работи…

–Искам да ти кажа, че ти може да се подиграваш, но когато стане…

–Не ти се подигравам, аз познавам тези хора…

–… първият човек, когото ще извикам любезно на кафе, ще бъдеш ти.

–Е, к’во, ще пием едно кафе, голяма работа. Аз ти говоря, че това е едно съчетание – Борисов – Цветанов – на много мързелив и много прост човек. Това съчетание е много страшно.

–Така… добре, ще можем ли да направим нещо, или аз да продължавам сама като шерп? – рязко катурнах разговора в моята посока.

–Ще ти помогна нещо, ама да не е сега да разбунваме хората, тия, ония… Както ти казваш – аз съм бил враг с тоя, с оня, дай сега тука да ги оплюваме…

–Вие всичките сте толкова нежни и деликатни, че просто…

–Кажи какво друго искаш да направя, че да ти покажа, че не съм нежен! Кога бях нежен аз? Като разказах…

–Ти никога не си бил нежен, обаче…

–… аз се кандидатирах за президент, за да кажа, че трябва да забраним партиите, че не защитават малкия и среден бизнес, отидох в ареста, казвайки, че има държавни пари в частни банки, за да се правят медии и да се оплюват хората, и да се правят далавери, и ти викаш – ти си нежен… Какво повече трябва да направя – да отида да си разбия главата на площада ли?

–…В един момент нещата трябва да се кажат в прав текст.

–Ама аз съм ги казал!

–Не си ги казал баш в прав текст.

–Как да не съм ги казал?

–Казал си си тезата, казал си си позицията, но аз искам да извадим канавата, да извадим хастара, да извадим тези, които са там, защо са там и какво правят. Разбираш ли ме?

–Кои? – познавах похватите на Алексей и никак не му се връзвах.

–Е! Кои! Знаеш много добре кои. Всичките там мухльовци, педераси и педали, и всякакви лайнари.

–Виж, аз всеки ден се занимавам с редица представители на изкуствата, които идват да им помагам по различен начин. Стотици хиляди съм дал някога на театър София, познавам актьори, актриси, артисти, каквото се сетиш. Тези човечета не могат даже да си придвижат пианото, ако някой не им плати… – разхождаше ме по тъча.

–Знам! Това е ясно. Аз ти говоря за ДАНС!

–Ахааа… ДАНС…

–Аха…

–Ама ДАНС да не го оплюеш до такава степен, че да го сринем, нищо да не остане, защото това е един съвършен инструмент…

–Идеята ми е не да оплюя ДАНС. Идеята ми е да обясня кой уби ДАНС, защо го уби, ето това е простичката ми идея…

–Бойко го уби! – ясно каза Алексей.

–Моля?

–Бойко го уби, а преди това един – Драшков се казва – ледено натърти Алексей.

–Аз не плюя ДАНС, трябва ми помощ, за да се обясни това. Един тръгна, отвори си устата, стигна до средата и се насра от страх преди три дни, и ми еба майката и на книга, и на всичко… И сега продължавам сама, за разлика от путьовците. И ми трябва помощ. Затова ти се обаждам. Ако можеш да ми я дадеш, добре, ако не можеш, няма да ти се разсърдя.

–Ако трябва да ти нося дисагите, ще ти помогна, няма проблем.

–Хубаво, един път и ти да ми носиш дисагите.

–Ами тъй де.

–Ами тъй де.

–Значи аз в частта защо е създадена ДАНС и какъв перфектен инструмент е за координация с министър-председателя, ще ти направя цяла глава.

–Ами направи ми! Ама не искам да ми я правиш само научно. Искам да ми кажеш защо бе, кой и с какво еба майката на всичко? Това искам. Направи си ти главата, такава каквато ти искаш да я кажеш, с твоите думи, но ми кажи и другата канава, която аз ще я кажа, не ти.

–Мисълта ми е – не бъркай, че това са го направили Йовчев и тези лица, които са заели някакви позиции.

–Те са инструменти. Това е ясно. – отсякох.

–Точно така. Не са и инструменти, по-скоро са били лоялни към един друг, който не е знаел, или знаел какво прави в този момент. Сега може и той да съжалява, и те да съжаляват, но са го направили… Седнал там някой да направи разработка … Писанчев каза: „Ами казаха ми, направих я“.. К’во повече трябва да го ровиме… Няма смисъл от тая работа.

–Тая тъпата разработка изобщо не ме интересува.

–Виж сега, не искам тези хора да си кажат – Алексей сега се прави на интересен. Вместо да удари едно рамо в тази тежка ситуация… Не говоря за началниците, говоря за състава, с който и аз съм работил. Сега да кажат – и той ни подхвана, и ни вкарва в абсурдите там. Ей това не искам да се получи.

–Ама аз не искам с тази книга някой да разчиства сметки или да бъде гаден към някой друг. Искам обективно да бъде разказано ясно какво се е случило. Затова обаче се иска задник. А някои хора нямат задник, казах ти, четири месеца съм загубила, не ме питай…

–Ама ти как така ми се обади? Ти толкова много ме мразиш и как сега изведнъж ми звънна? – не се сдържа Алексей и дори не сещаше, че се обърква – не аз му се бях обадила, а той на мен, аз бях изпратила просто смс – уловка. Човъркаше го как така нахлувам в кутийката на неговия свят като хала без никакво предупреждение за код „червено“.

–Кога съм те мразила?

–Е ти ме скъсваш на твойта медийна ливада да ме побъркваш… – Алексей бе ранима струна за това как го отразяват медиите и колкото да се преструваше, че това изобщо не го вълнува, и този път не пропусна да ме жегне.

–Това, че ти нямаш усет към хората ми е известно, това, че не си ми свалил психопрофила, за да знаеш, че аз никога в живота си не мразя и никого не мразя… – усмихнато редях.

–Ама аз не съм се занимавал никога с профила ти! Ама не мога да разбера – мине не мине време и като ме цапардосаш, ме пращаш …

–Защото говориш глупости, затова.

Алексей се разсмя:

–Ама чакай, това се случва някъде, аз не съм го планирал.

–Ти не си го планирал, ама твойто име излиза бе, Алексей! Не моето. Излиза „Алексей Петров – две точки“ каза еди какво си…

–Като кажеш, че не съм се включил адекватно, или ме пращаш на Бабинци по бели гуменки или по джапанки, не знам какво беше…

–Е, що да не те пратя? – очевидно го бях уцелила точно там, където най-много го болеше. Една от метафорите, които използвах, когато го съкрушавах в публикациите си, бе да го пращам по баирите на село Бабинци с бели гуменки.

Алексей се опитваше, смеейки се, да изглежда нехайно незасегнат:

–Ама има лошо чувство като го кажеш това.

–Аз не изпитвам въобще лошо чувство.

–Ти искаш да ме иронизираш, но не постигаш резултата. Ако дълбоко в себе си смяташ, че има резултат – няма! – прокара нескопосан фройдистки елемент Алексей, не толкова за да ме нарани, колкото да убеди самия себе си, че това с белите гуменки няма да му се случи.

–Аз изобщо не целя да постигам някакъв такъв резултат. Очевидно си говорим на различни езици. Съжалявам, ако си се почувствал обиден, прости ми… – вместо да го прасна, го изненадах с погалване.

–В никакъв случай! В никакъв случай!

–По никакъв начин не съм искала да те уязвя…

–Чакай само да ти кажа…. – набираше Алексей.

–…Искала съм да те отрезвя! Ако това е било възможно. Ако не си го разбрал, какво да се обяснявам като ученичка…

–Виж сега, ти патрулираш… Може ли така да се изразя? Патрулираш в интернет ливадата и изведнъж някъде мина аз там на дребно, и ти – дуууум!, ей така без причина… Казал съм едно изречение, че полицаите са действали цивилизовано, ама това е извадено от контекста…

–Ама да не съм го извадила аз от контекста? Това излиза в общественото пространство! Аз не съм го измислила бе, Алексей!

–Ами ще им се обадиш и ще ги питаш – абе вие, откъде го имате това…

–На кого да се обадя, на Недялко?

–Обади се тука в офиса. Имам Съюз за стопанска инициатива. Грижа се за защита на малкия и среден бизнес. И изведнъж цапардосваш директора, оттам налагаш по репутацията на малките и средни фирми…

Фройд беше казал нещо изумително: „Преди да си поставите диагноза за депресия и ниска самооценка, се убедете, че не сте заобиколени от кръгли идиоти“. Нещо не схващах – аз ли съм идиотът, който съсипва малкия и среден бизнес, просто защото праща от време на време Алексей по баирите на Бабинци, или той се прави на идиот, за да печели време, мачкайки ме. Но карай да върви, това беше неизбежния риск от сблъскване челно с трактор.

–Оооооо, чакай малко, извинявай много! Това вече е несериозно, което ми казваш.

–Увеличаваш безработицата по този начин… – Алексей се опиваше от възможността да изнесе лекция на трошачката на директора на Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

–Най-вероятно аз съм виновна и за атентата в Сарафово?

–Ти не, но по едно време се появи, че може би аз имам връзка с бомбата… Ама ти като кажеш, че аз съм бандит, просто октопод…

–Кога съм казала, че си бандит?

–Ама ти като кажеш, че той се изказа много правилно, ама е бандит, не е чак толкова удар по репутацията… – засмя се Алексей.

–Никога не съм казвала, че си бандит… Ясно, няма какво да говорим повече. Извинявай, че те обезпокоих, помолих те за помощ… – отсякох.

–Ама аз отказал ли съм ти я тази помощ?

–Ами като не си ми я отказал, кажи ми как ще ми помогнеш, не ме занимавай с твоя дребен и среден бизнес, който аз съм съсипала! Това е безумие, което говориш в момента! Това, че ти изключително много се дразниш от появата ти в АФЕРА е твой проблем, не е мой. Айде така, по същия начин, се дразни когато злоупотребяват с името ти по най-отвратителния начин всички останали медии и тогава говори с Томова за средния и дребен бизнес.

–Аз не се дразня.

–Е как да не се дразниш? Очевидно се дразнищ.

–Не.

–Ами като не се дразниш защо отделяме излишно време на тази тема?

Алексей замълча за момент. Разбираше май, че сам се оплете:

–Да. Ако трябва да говорим по същество, като се видим мога да ти кажа как да структурираш разделите и главите на книгата си…

–Аз нямам нужда от редактор.

–Аз няма да редактирам. Аз ще ти помогна структурно как да изглежда – иронично се смееше Петров.

–Структурно аз пиша и си правя книгата сама. Благодаря ти, нямам нужда от редактор. Имам нужда от информация.

–Ще ме включиш в преамбюла… – забавляваше се Алексей, биейки ми словесни келембаши.

–Не си прави майтап, ако ще се иронизираме… Ти си вторият, който бягаш! Аз ще ви изредя всичките, един по един по списък и накрая ще напиша колко големи смели сърца сте.

–Чакай малко сега, спри! Къде бягам аз? Аз ти казах само, че не изпитвам вътрешен комфорт, ако трябва да бъзикам този или онзи, още по-малко сега в тази ситуация. Ще се включа обективно да разсъждаваме що е то ДАНС и защо не си изигра ролята, и стана това, което е днес – една квази организация.

–Давам ти цяла глава, научна, академична, хабилитирана, защото така ще я напишеш, ще я включа, без никакви поправки, но това не ме удовлетворява – бавно провлачвах думите.

–Ама като пишем за ДАНС, имай предвид, че аз ще кажа, че това е добро решение за включването на БОП вътре, ще се опитам да кажа, че инструментът е бил перфектно замислен и после дребни интереси, и то чак не толкова корпоративни, а по-скоро на слънчасали хора…

–Това си го кажи. Аз искам другата информация. Искам защо, кой, как и какво. Това е моя работа, не е твоя.

–А ти, знаеш ли какво? Ти що не го намериш Петко Сертов? – привидно наивно попита Алексей. Това беше една от любимите ми негови хватки – докато говори за нещо, внезапно да ти подаде изненадваща сламка, без обаче тя да е пробита с отвор за дишане.

–Петко Сертов винаги мога да го намеря.

–Нека той да ти разкаже. Да видим какво ще ти каже – лукаво отвърна Алексей. Той обаче не знаеше, че Велин Хаджолов вече бе разказал отчасти онова, за което ми намекваше.

–Няма какво да ми разкаже, ще прочетеш как ми благодари и за какво… Знам сега какво ми казваш. Много добре знам. Оня, дето се направи на мъж и реши да пише, стигна дотам и спря.

–Кой е тоя, бе?! – вече остро извика Алексей.

–Няма значение кой е той. Ще го видиш кой е. Но ти казах, накрая всичките ще ви обиколя по списък и ще напиша кой на колко му стигна храбростта. Сега като затворя, ще ти пратя моята лична поща да ми изпратиш каквото искаш ти да кажеш. Аз те помолих за друг вид помощ. За информация. Както решиш.

–Добре. Остави ме да си помисля един ден, че сега е много жега.– Ок. Чао.

Дни преди временно изпълняващият длъжността председател на ДАНС Владимир Писанчев все пак да бъде направен титулярен шеф на Агенцията, след фалшиво режисиран конкурс, Цветлин Йовчев, който вече бе вицепремиер и вътрешен министър в правителството на Орешарски, заедно с кукловодите им, решиха да полеят с белина Писанчев, белким светне като пърхащо бяло ангелче. Писанчев бе онзи, чието име бодеше в разработката „Галерия“, чрез която в ДАНС 1 кръгът „Драшков“ сложи прът в каруцата на ръководството на Агенцията, оглавявано от Петко Сертов. Контролирано години наред в медиите се пускаха напълно фалшиви теории как „Галерия“ била създадена, за да се подслушват журналисти и политици, но истината всъщност бе, че вкарването на журналисти в разработката бе последен авариен ход на Драшковите хора, когато примката около шията им се затяга за това как, кой и защо умишлено пласира класифицирана информация към сайта „Опасните“, свързван с Огнян Стефанов. Като премиер Бойко Борисов бе обещал, че ще разсекрети „Галерия“, но не го направи.

Сега Цветлин Йовчев и компания играеха мръсно интригантски – от една страна внушаваха, че ето – точно те веднага разсекретяват „Галерия“, от друга – разсекретяваше се манипулативно малка част от документите, грижливо подбрани така, че от тях уж да стане ясно, че „Галерия“ е плод на личното разрешение на Петко Сертов, а Драшковците са просто невинни козируващи, изпълняващи повелята.

Писанчев трябваше да бъде изкаран изпълнителят-жертва, както и сам той се измънка по-късно пред телевизионните камери. Цветлин Йовчев превантивно чистеше лекетата, в които бе омазан Писанчев, и го представяше на обществото иначе като супер „спецът“, който било най-добре да оглави ДАНС. А „Галерия“ – и този път остана в потайностите, и неразсекретена изцяло я стоварваха върху гърбината на Сертов и хората му.

И докато някакви „умни, красиви и интелигентни“ протестиращи крещяха срещу Делян Пеевски, предложен първоначално за шеф на ДАНС, аз громях подлите ходове на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев. Борците срещу Пеевски изобщо не извисиха и стон срещу назначаването на Цветлин Йовчев като вътрешен министър, камо ли пък срещу избора на Владимир Писанчев. Те или нямаха истинска представа колко по-страшен е този избор от този на Пеевски, или пееха в хора на Бойко Борисов, чиито рожби бяха и Цветлин Йовчев, и Писанчев. Или бяха достатъчно малоумни клоуни, че не схващаха, че Пеевски, срещу когото пищяха, е свързан с цветлиновци, писанчевци и най-паче с Борисов.

Една ранна утрин телефонът тъжно пропя. Беше на следващия ден след като разработката „Галерия“ бе уж разсекретена, като кучето на нивата.

Беше Петко Сертов:

–Здравей Веселина, Петко Сертов съм. Обаждам се просто, за да ти благодаря. Нищо повече. Съвсем човешки искам да ти благодаря за позицията, която изразяваш в сайта си.

–Няма за какво. И аз съм потресена от цялата тази мерзост… – отвърнах.

–Аз ако си отворя устата, ще стане страшно… – замълча за миг Петко Сертов. – Не искам в този момент обаче да го правя…

На устните ми вече клокочеха думичките: „Ами, отвори я, по дяволите!“, но премълчах.

Велин Хаджолов бе огорчен до крайност как Петко Сертов бил страхлив и ги бил предал. Разказваше ми как преди те с Рашко Зайков да се явят публично в медиите и да заявят, че в ДАНС има служители на висши позиции, които работят против интересите на националната сигурност и в полза на продажност към чужди специални служби, Сертов извикал доверените си хора в ДАНС и ги помолил: „Момчета, помагайте! Виждате какво става… Отвратен съм, не мога да се гледам сутрин в огледалото…“.

След като Хаджолов и Зайков били извикани в парламентарната комисия по национална сигурност, за да бъдат изслушани след медийните им участия, двамата случайно се сблъскали с Петко Сертов по коридорите на парламента. С пламнали очи Хаджолов разказваше: „Видя ни и ни каза: „Момчета, бягайте навън в чужбина, спасявайте се, тука е опасно…“.

Велин се чувстваше предаден. Алексей тънко ми намекваше: „А ти що не се обадиш на Петко Сертов?!“, тикайки ме по същата пътека. Те бяха със самочувствието на гладиаторите, които първи са изрекли истината. И по-късно са си платили с цената на последвалите унижения. Всички те обаче не си даваха сметка, че всъщност бяха направили само първата крачка, след която се бяха покрили като мишоци. С изключение на Алексей, който видимо го набутаха в ареста.

Не бяха изрекли нито едно конкретно име, когато говореха за продаване на националната сигурност на чужди служби. Заканваха се да го направят някога, но това някога никога не дойде. Говореха за теоретични схеми за елиминиране на неудобни опоненти на властта, но никога не посочиха нито един конкретен поръчител и нито една конкретна жертва. Бяха ужасени как висши служители на ДАНС покровителстват контрабандни канали, включително и тези с амфетамини, но стискаха устни болезнено, когато трябваше да кажат имената. Едно по едно.

Сертов бил страхливец. А те колко храбри бяха?

Годините минаваха, онези, които ги бяха отвратили, като ПРОБИТИ, се издигаха в кариерата и бяха съсредоточили в ръцете си всички спецслужби и МВР, а те мълчаха. И търсеха оправдание на собственото си малодушие в това, че някой ги предал, не застанал за гърбовете им, и ги хвърлил на кучетата.

Като те хвърлят на кучетата, ставаш, озъбваш се и избираш – или си питбул, или си болонка с неустановен произход.

„Бойко уби ДАНС!“, сега ми казваше Алексей Петров. Но същият Алексей години наред повтаряше унесено като мантра колко Бойко Борисов бил подведен и как единствено Цветанов бил „лошият“. Бойко бил държавник и Алексей вярвал в качествата му, ама Цветанов бил проблемът му. Фатално, фатално по-късно Алексей насочи привидно пряко ударите срещу Борисов, но никога конкретно, а в типичния му стил: „ще го кажа по-късно“.

Когато бившият вътрешен министър Михаил Миков в правителството на Тройната коалиция назначи Станимир Флоров за шеф на ГДБОП, с очите си видях потреса и омерзението на тогавашни висши служители в ДАНС. Те всички знаеха и ми казваха в прав текст, че Флоров е „свързан с наркотрафика“. Само че нито един от тях не си хвърли оставката от ДАНС и не каза: „Напускам, защото не съм съгласен една от специалните служби в България да бъде оглавена от овъртолен в нарко схеми!“. И продължаваха да се правят, че работят за сигурността на държавата. Заедно с Флоров. Радваха ми се, когато пишех още когато бе назначен Флоров за шеф на ГДБОП, че е свързан с наркоканали, само че Веселина Томова не бе нито министър-председател, нито шеф на ДАНС, нито следствие, нито прокуратура.

Можех да напиша енциклопедия от свидетелства, които пристигаха при мен от служители на ДАНС – знаех кой кого чука, кой какви пари взема на черно, кой кого рекетира, шофьорът на кой висш дансаджия го „оправя“ в служебния му автомобил, кръговете от гейове, кръговете от продажници знаех – и какво от това?! Никой от тях нямаше достатъчната лудост да тръшне вратата и да отдръпне смело завесата пред бакалията, в която бе превърната ДАНС.

Дори и години по-късно, когато Флоров бе с повдигнато обвинение за подкуп, след като коли и беси, толериран от Бойко Борисов, пак не смееха да гъкнат публично. Мълчаха и когато потулиха делото на Флоров и той бе спасен и пожален от чорбаджиите си във Властта и слугинската им прокуратура.

Читалищно рецитаторски си бяха плюли в устите, че ах, те, като бивши и настоящи отговорни служители на специални служби нямало смисъл да говорят открито, защото, ох, щели да попречат на стабилността и сигурността в държавата. Коя стабилност, коя сигурност? На картонената къщичка, която всеки миг щеше да се срути, защото некадърност плюс продажност в службите бе равно на смърт.

Престъпно мълчаха „предадените смелчаци“ и след атентата на бургаското летище в „Сарафово“. Умираха невинни хора и утре можеше да умрат пак, но те, изживяващите се за храбри юнаци, казали първи истината – коя обаче не ни стана ясно – шушукаха по кюшетата за потресаващи безобразия вършени от онези, които са оглавяли и оглавяват ДАНС точно по атентата в „Сарафово“.

Имаха ме за „аз съм вашето момче, момчета“ по Миряна Башева, на което не му пука и което, като заглавието на една група във Фейсбук, я караше като камикадзе: „Ако не можеш да бъдеш добър пример, бъди ужасно предупреждение!“.

За да пишеш за ДАНС, МВР и службите, и за да знаеш изобщо какво пишеш, задължително трябва да си общувал дълго, търпеливо, мъчително и рисково както с почтени ченгета, така и с антипода им – продажни куки. И задължително трябва да си го правил не като дръжка на микрофон, захранена от отварянето на Google, или под диктовката на ченге с лъснал поглед за издигане в кариерата. Да се разбули завесата колко престижно е да си шеф в ДАНС или в ГДБОП и едновременно с това да си агент на чужда служба срещу пари и влияние, маскирайки покровителството над канали с амефетамини и наркотици като „работа с партньорските служби“, си бе мисия – до кривата круша. Но си заслужаваше да обрулиш някоя и друга истина, въпреки омертата, която си бяха наложили всички – и „добрите“, и „лошите“ в спецслужбите, които си водеха войните зад същата тази просмукана от зловонни миризми завеса, само докато не се изрекетираха едни други в името на личните си користни или кариеристични цели.

След долнопробен цирк, изигран от Цветлин Йовчев чрез уж назначаването на прозрачен конкурс, за шеф на ДАНС бе избран Владимир Писанчев, който носеше прякора в Агенцията „Гестапото“. За негов заместник пък бе назначен Недялко Недялков, наричан „Недодялко“, който го игра заслон и първи храст в измисления конкурс. И докато правителството на Орешарски тръбеше, че основен приоритет ще му бъде енергийният сектор и мафията там, не друг, а Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев и останалите „спецове“ в ДАНС, трябваше вече да са справили с енергийната мафия, докато царуваха по времето на Бойко Борисов и ГЕРБ в Агенцията. Тъй като по времето на ГЕРБ в ДАНС имаше цяло направление, което се занимаваше с енергетиката като приоритет на националната сигурност. След като правителството на Орешарски отчиташе, че енергетиката ни е потънала в тотална мафия, изумително странно бе, че същото правителство назначаваше хората, които би трябвало да са я разбили тази мафия, а очевидно са си бъркали в задниците, на шефските постове в службите и МВР.

В ДАНС съществуваха допълнителни възнаграждения над полагаемите се заплати и финансовите бонуси се начисляват чрез коефициенти от ръководните кадри. В направление „Енергетика“ по цял ден рисуват схеми и таблички, по които си начисляват бонуси като „отличници“. Същите тези „спецове“ по енергетиката в ДАНС на хартия и по ведомост бяха „отличници“, а в реалността енергийния сектор бе доведен до мазало. И вместо те да отговарят за бездействието си по времето на управлението на Борисов и Цветанов, бяха короновани от Серегей Станишев и куклата на конци Пламен Орешарски, който дори не можа да прочете правилно името на Цветлин Йовчев при оповестяване на правителството си.

ДАНС бе „тихото овладяно пристанище“ на Бойко Бирисов и Цветан Цветанов, което превърнаха в плазмодий, за да не им диша във врата и да не разкрива зулумите им. Поради тази причина всичко читаво бе изритано. „Лошите“ бяха обозначени, а „добрите“ бяха слуги едновременно на Борисов и Цветанов, и на амфетаминовите чужди служби, които си ги бяха напазарували, за да им веят ветрила върху контролирания нарко-трафик.

Какво се случваше?

Станишев, който громеше уж ГЕРБ, допусна и назначаването за директор на кабинета на министъра на МВР Цветлин Йовчев на Георги Великов – друг герой от ДАНС по времето на Бойко Борисов. Тогава Георги Великов е шеф на контраразузнаването в ДАНС. Името на Великов е забъркано в грандиозен скандал преди правителството на ГЕРБ да го направи контрарарузнавач № 1. Тогава в Инспектората постъпва сигнал, че в дирекцията в ДАНС, ръководена от Георги Великов, са извършвани купища нарушения и злоупотреби с пари. Тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов назначава проверка във връзка със сигнала. Проверката установява, че от началото на 2008 година до ноември същата година са били отклонени държавни пари за около 30 000 лева. Злоупотребите само за периода април 2008 година – ноември 2008 година са били 23 000 лева. Парите били отпускани на оперативните работници от ДАНС за конкретни цели, те обаче ги предоставяли на ръка на своите началници, след което сумите стигали до Георги Великов. Парите били нужни на Великов за погасяване на заем към банка. Заемът бил теглен от жена, с която по това време Великов живеел на семейни начала. Великов принудил подчинените си да станат поръчители на заема. След това Великов се разделя с жената, с която живее, тя заминава за чужбина, а Великов престава да обслужва заема. Банката започва да удържа пари от поръчителите, подчинени на Великов. Цветлин Йовчев, после шеф на ДАНС, а по онова време шеф на Контраразузнаването, дава благословията си вноските да бъдат погасени с държавни пари.

След направената проверка Георги Великов подава рапорт и напуска ДАНС, а констатациите на проверката се укриват от Цветлин Йовчев и не стигат до прокуратурата. Великов бе навързан и с друг скандал за 10 000 долара, който взел на заем, но по-късно натопил „бившата“ си, че е предоставил парите на нея и тя трябвало да ги връща. Човекът, който дава 10 000 долара на Великов, бе в САЩ и нарича Георги Великов „мъжка проститутка“. След всичко това Георги Великов не само е върнат в ДАНС по времето на правителството на Бойко Борисов, но и оглавява най-важния сектор „Контраразузнаването“. Назначен е от новия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, който пък е назначен от Бойко Борисов.

Същият Георги Великов бе назначен от правителството на Орешарски с мандата на БСП, оглавявана от Станишев, като директор на кабинета на вътрешния министър Цветлин Йовчев.

Когато гръмна скандала с парите около Георги Великов, с мен се свърза бившата жена на Георги Великов Мариана Николова. Тя бе изключително наплашена, че е следена и подслушвана, и че дори скайпа и се контролира, но въпреки това изрази позицията си:

Казвам се Мариана Николова и съм така наречената от Георги Великов „КОНТРАРУЗАЗНАВАЧ-N1“ – „бивша“ втора жена. Когато се запознах с Георги Великов, той завършваше 6-месечен курс в Симеоново за НСС. Години наред след това съм се шегувала с думите: „когато се запознах с теб, беше едно „нещастно капитанче“.

Живяхме заедно от 1993 до края на септември 2004 г. През 1999 г. Великов пожела да отиде да работи в НСС София. Няма да изпадам в подробности, но това упражнение, което се нарича „спускане с парашут“, му го уредих аз. Напуснахме Пазарджик и заживяхме в София. През 2000 година се постараха да ми спрат бизнеса, защото с приятел, работещ в НСС – София станах опасна за контрабандистите и техните покровители. Задоволен финансово и той по-трудно можеше да бъде манипулиран. През 2002 г. наех ресторант в кв. Изток, но нещата не потръгнаха, както си мислех. Явно не съм била родена за кръчмарка. А и след като докарахме сестра му да ни „помага, а тя се е усъвършенствала само да прибира“. Мария просто ни „разказа играта“. По това време беше разделена със съпруга си и доведе със себе си и любовника си. Живееха на втория етаж на ресторанта, където имаше малко апартаментче. Само че за кратко време Мария си намери друг любовник и една неделя, пазарджиклията, който се казваше Бойко, след като разбрал, решил да се обеси в склада на ресторанта. Дойдоха репортери, полиция, на следващия ден се появи статия във в. „“Нощен труд“ придружена със снимка на колата ни и малко след това „бизнеса“ с ресторанта западна.

Решихме с Великов да направим салон за красота. Имах обзавеждането от салона ми в Пазарджик, така че бяха необходими средства, но не много.

Тогава се разбрахме аз да му прехвърля апартамента си „проформа“ и той като държавен служител да тегли кредит срещу него от 28 000 лв. Уговорихме се след това да ми върне апартамента по същия начин. Вноските по кредита, разбира се плащах аз. Той да е вземал 400 лв заплата, не повече. Плащахме квартира 160$, наем на Салона за красота, парно, телефон, ток и разбира се, всички останали разходи: пътуване до Пазарджик всяка събота да заредим хладилника на родителите му, защото там живя и синът му, докато завърши 4-и клас. Надявам се да си спомнят колегите му, че само мобилният му телефон струваше 1400 лв. Да не говорим за костюмите, ризите, парфюмите.

На 22 август 2003 г. при катастрофа почина единственият ми син. Беше само на 27 години. Това, разбира се, ме съсипа. През октомври или ноември се наложи да теглим потребителски заем от 10 000 лв.Тогава Великов предложи да го изтегля аз, а поръчители да ми станат негови подчинени. Така и направихме, поръчители ми станаха Диана, Петър и Илиян.

Започнах да изплащам и тези 156 или 176 лв, вече не си спомням. Междувремено след като почина синът ми, сменихме квартирата и новия апартамент в „Изток“ вече струваше 175 евро. Аз трябваше да поема наема и телефона, а Великов парното и тока. Синът му дойде при нас в края на май 2003 г. Той и синът му посещаваха учител по английски език два пъти седмично, което ни струваше 60 лв. на седмица. Година преди да почине синът ми, също със семейството си дойде да живее в София, в апартамент в близост до нас. Преди да се разделим с Великов се разбрахме да направим отново смяната с апартамента ми и аз отидох при адвокат, уредих банката. Когато му казах, че всичко е готово, той ми заяви, че няма да ми върне апартамента.

За това и поради една друга причина на 22.09.2004. след скандал се разделихме. Потребителският кредит изплащах до декември 2004 или януари 2005 г. Той продаде моят апартамент за 44 000 лв. Имал е прекрасната възможност да плати остатъка от 26 000 лв. на банката за апартамента, както и остатъка от тези 10 000 лв. Точно поради тази причина аз спрях да плащам тези 10 000 лв. Напуснах апартамента под наем и се преместих при внук ми и снаха ми. Оказа се, че Великов не е внесъл и 1 лев за парно и сумата възлизаше на 2400 лв. А документите за наема съм запазила. Там всичко, което е било мое задължение беше точно. Изпратих хазяина при Великов да се разправя с него. Не зная какво е станало. Опитах се да започна нов бизнес с внос на строителни материали от Турция, Украйна и Русия и се свързах с фирми производители от тези страни. До Турция отидох да се запозная на място, но за Украйна и Русия се обърнах към посолствата в София, за да уточня актуалността на фирмите. По това време не знаех, че ми подслушват телефоните.

Веднага след обаждането ми за среща в посолството на Русия, ми се обади Цветлин Йовчев, когото познавам достатъчно добре, за да не му сбъркам гласа и ме заплаши, че ще пострада семейството ми.

Представяте ли си, каква наглост! Те ме заплашваха, че ще пострада единственото живо същество, заради когото аз останах жива! След това обажданията се повториха няколко пъти и аз реших да зарежа всичко в София, да бъда далеч от внук ми и заминах за Пазарджик. Там не отидох в бащината си къща, а наех апартамент. След 2 седмици срещу входа започнаха да се появяват някакви тиквеници с явната цел да ми покажат,че ме наблюдават. Нищо! Да ме наблюдават! Бях ги отдалечила от внук ми. Това беше по-важно! По едно време започнах да им махам приятелски и след това въобще вече не се оглеждах! Реших,че каквото е рекъл Господ, това ще се случи!

Да, ама не! Един ден забелязах доста симпатичен костюмар, който не беше пазарджиклия и си четеше вестника случайно обърнат надолу на един метър от мен в едно кафене. Тогава реших да напусна страната.

На 28.12.2006 г. напуснах страната.

Георги Великов е извършил злоупотребите от 04.2008 до средата на 2009 г., така че, „теглила пари и заминала, за да не плаща“, просто не отговаря на истината! Заблудил е и проверяващите!

За подадения сигнал от човек, който е в Щатите за сума от 10 000$, пък прочитам във в. „Галерия“, камо ли да ми е дал на мен! За какво да ми прави такъв „подарък“? Та той е женен от 2005 г. и има и други деца! Изглежда го е налегнала склероза! Ако не си спомня, мога да го подсетя, че и книжката му за членство в БКП е в мен! Скоро установих, че се контролира и „skype“ ми, чрез skype „irinaneicheva“. Написах им няколко мили думи и се скриха веднага. Предполагам, че Великов си е създал умишлено от моята особа някакъв „шпионин“. Какъв, само той си знае! Смешно!

Един шпионин ще работи като детегледачка ли? Убедена съм, че точно като такава ме е качил на разработка, защото от Великов не става КОНТРАРАЗУЗНАВАЧ, камо ли N1! Това е най-малко смешно. Той няма този умствен капацитет! Все едно аз да кажа, че съм КОСМОНАВТ N1. Всеки, който го познава от години, като изключим близкият му кръг колеги в момента, с две ръце ще се подпише,че съм абсолютно права! Колкото до определението, че е „мъжка проститутка“, който го е определил като такъв е уцелил в десетката. Великов е доказал с годините тази си черта на характера! Госпожо Томова,заставам зад думите си и мога да докажа всяка една от тях! Искам да го попитам чрез вашия сайт или в предаването Ви по СКАТ: той може ли да докаже помията, която излива върху мен вече шеста година?“

Настоявах незабавно премиерът Бойко Борисов да си отвори очите за шефа на ДАНС Цветлин Йовчев, както и за вътрешния министър Цветан Цветанов, който отговаря за ДАНС, защото ако човек като Георги Великов ръководи контраразузнаването на България, това беше нелепо. Правеха се, че ме няма. А и имаше още една важна подробност – бащата на Георги Великов работеше в охранителната фирма ИПОН като началник на група, която охраняваше „петролопровода“ на Златев в Пазарджик и областта.

Георги Великов бе известен с прякорите си в ДАНС „Мангасариян“ и „Мармалада“, а в ДС е с псевноним „Кирязов“. При връщането си като председател на ДАНС от Бойко Борисов, Цветлин Йовчев се опитва да принуди служителите да оттеглят показанията си срещу Великов, че уж били давани по принуда. Повечето от служителите отказват да го направят и напускат Агенцията. Сега спецслужители се шегуваха, че всички, които имат работа в кабинета на Цветлин Йовчев трябва да не носят пари и ценности, защото Великов завличал всичко, което не е заковано.

Така изумителните фигури Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев, Георги Великов бяха сложени по върховете на службите от правителството на Орешарски, съставено с мандата на БСП, което фалшиво тръбеше, че е против ГЕРБ и Бойко Борисов. Към тях можеше да се прибави и Цветан Китов, който пък бе назначен за шеф на ДАТО, службата за подслушване и външно наблюдение. Китов, известен като „Гърбушко“ е бивш пожарникар, бил е пред уволнение в СДОТО към 2006 – 2007 година, но шефовете му решават, че може и те загазят покрай него и смотават проверката. Спасен е от Цветлин Йовчев, който го изтегля в НСС, а в СДОТО се черпили, заради това. Китов е протеже на Йовчев, в ДАНС – 2 пък е директор на техническата дирекция.

На 22 август 2004 година в хотел в Сандански за два дни се провежда сбирка, на която присъстват Иван Драшков, Веселин Марков, Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев, заедно със семействата си. Контактът със „сър Джон“ и хора от американското посолство е маскиран като фриволен уикенд. Георги Великов отсъства, тъй като точно тогава се пада година от смъртта на сина на „бившата му жена“ Мариана Николова и са на помен.

Според конфиденциални източници „зарибяването“ от американските „партньори“ става през януари – февруари същата година. Човекът на „партньорите“ е „сър Джон“. Внесена е и техника, предоставена от „партньорите“. Пак „партньорите“ започват да плащат телефоните на нашите „спецове“, както и паркинга пред хотел „Москва“. Микробусът с техниката от началото на 2003 година е оборудван както впоследствие нашумелите „крайслери“ с избухналия скандал за нерег ламентирано подслушване по времето на Цветан Цветанов. Микробу сът се води на името на Мариана Николова, „бившата жена“ на Георги Великов, както я определя той, но след странната смърт на сина и`, който впрочем става свидетел на това, което съдържа микробусът с техника, предоставен от „партньорите“, тя го прехвърля на… Цветлин Йовчев. Странно, но синът на Николова, станал свидетел на тази техника, предоставена от „сър Джон“ загива при катастрофа, точно както професорът, правил експерти по делото, в което обвиняем е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов за незаконно подслушване.

Впрочем, още когато ГЕРБ дойде на власт и започна рокадата в ДАНС, в службите не бе тайна, че Бойко Борисов е искал да сложи на върховите места свои доверени лица, но именно поради натиска на американците залага на „кръга Драшков“. В замяна Борисов поискал янките да го пазят от… Сретен Йосич. Легенда или не, това дори нямаше значение – българските специални служби бяха под пълната режисура на американските. Какво точно направиха янките обаче за просперитета на държавата ни, а не само за компаньоните на „сър Джон“, у нас май никой не се сещаше. Всъщност, имаше и тръпка на шансон – Владимир Писанчев минаваше за „френски възпитаник“, но не от Френската гимназия. За другото – питайте тамошните служби.

Преди още Цветлин Йовчев да стане официално вътрешен министър, „справка“, долетяла до мен, обясняваше процесите такива, каквито никога нямаше да бъдат прочетени в сутрешния печат в телевизионните студиа. И прогнозира безпогрешно издигането и на другите герои във веригата:

„…Истината минава и през ДАНС. Спомнете си първото напускане на Цветлин Йовчев. То е по повод започнало разследване срещу неговия приятел Георги Великов за злоупотреба с пари за оперативни нужди. Разследването се води от шефа на инспектората в ДАНС Младен

Георгиев.

Злоупотребата е станала със знанието на Йовчев, на който Великов е подчинен. Виждайки „дебелия“ Йовчев напуска, а Великов излиза в болнични с уж гипсиран крак.

Веднага след „великата“ победа на ГЕРБ разследването е спряно, Великов бързо сваля гипса, Йовчев става Председател на ДАНС след посещение и одобрение в американското посолство, набързо са пенсионирани тези, които знаят за далаверата с оперативните пари, един от тях е Й. Минев – действително професионалист – контраразузнавач, а Младен Георгиев за награда е издигнат за главен секретар на ДАНС. Върнат на работа е и Владимир Писанчев.

Всички интриги в ДАНС минават през тройката „Йовчев – Великов – Писанчев“. Леко встрани, но не толкова далече от тройката, е и пожарникарят Китов, шеф на Дирекцията за подслушване и проследяване в ДАНС.

След като Йовчев стане министър, следете развитието на другите трима. Дано скоро и в БСП и в ДПС разберат кой е Йовчев в действителност и се отърват от него“.

И в БСП, и в ДПС знаеха обаче кой е Цветлин Йовчев. Точно както и в ГЕРБ знаеха кой е той, но всички в СИМБИОЗА, мълчаха и се прегръщаха задкулисно, набутвайки Делян Пеевски напред като чучело, срещу което да крещят „леваците“.

Точно, когато бе назначен за вътрешен министър в правителството на Орешарски получих „справка“, подписана от „Агент Х“, която публикувах. Сега, четейки я, вие преценете дали е бил прав „Агент Х“ в изводите си:

 „Аз мисля, че по действията ми ще ме познаете чий човек съм“ – опита се да се направи библейски загадъчен и оригинален при встъпване в длъжност вътрешният министър Цветлин Йовчев, в отговор на журналистически въпрос „чий човек е“. Всъщност „Йовчев“ и „оригиналност“ са две биещи се понятия, като при този безкрайно скучен, сив и безличен индивид неизбежно ще ни обземе тъга по Цветанов – неговите тъпизми понякога бяха забавни.

Все пак Йовчев беше донякъде честен като каза, че ще го познаем по „действията“, а не по делата, както е речено в Библията. Защото в контекста на „делата“ е заложен позитивизъм, градивност, а такова нещо от Йовчев досега не е видяно, няма и да се види.

Ако проследим хронологията на „действията“ му не откриваме нищо друго, освен злоба, подлост и интригантство.

И най-важното – всеки, който го е използвал неизбежно се проваля!

Завършилият военноморското училище Йовчев явно не е бил достатъчно завладян от „магията на морето“, защото през 1993 г. намира някакви връзки и започва нов живот в НСС. Назначението му е сред първите приеми на нови служители след промените от 1989 г., първите които не са от ДС, но повечето от тях са деца и роднини на такива от ДС или в „демократичния“ юруш са събрани от „кол и въже“.

Нереализиралият се моряк започва работа в новосформирана структура за Русия, която към онзи период е почти формална, колкото да се покаже на новите партньори, че вече не сме руски протекторат. Амбициозният Йовчев е смутен от безделието, но службогонството и липсата на морални задръжки са забелязани и оценени от скоро завърналия се в същото звено хитрец Иван Драшков.

Безделието на „руснаците“ свършва, когато шеф на НСС става Атанас Атанасов. За началник на руското звено е назначен русофилът Драшков, а последни дупки на кавала там са известните днешни „герои“ – Цветлин Йовчев, Веселин Марков, Владимир Писанчев, Васил Маринов, Георги Великов и Диана Павлова.

НСС при Атанасов се опитва да претвори в дела и документи политическите идеологеми на тогавашното СДС, че КГБ причинява всички беди в България, та дори и природните бедствия.

Само че такива данни няма, а и да има най-малко споменатите „специалисти“ могат да ги разкрият. Тъй като са природно ограничени, некомуникативни и нелицеприятни, „спецовете“ не успяват да привлекат нито един качествен източник на информация. Този неуспех, обаче те вменяват на народа, който „виждате ли бил русофилски“ и започват да творят „великите“ измислици за руския шпионаж.

Неочаквано и за тях самите, измислиците им се приемат безкритично и дори оценяват положително от ЦРУ-партньорите, което окрилява полета на фантазията им. Докато пионките се сугестират от собствените си шпионски съчинения, Драшков открива неорана целина за търговия с влияние – стотици руснаци с бизнес мераци, били те законни или престъпни, опашки за визи и гражданство, и всичките с култура да плащат веднага и доволно.

Ядката на „специалистите“ се сплотява и формира затворена секта, която се проектира в центъра на всички последвали конструкции на НСС и ДАНС.

Бисерът на периода „Атанасов“ е справката „анти Бонев“ (1999г), която е написана известно по чия поръчка от въпросната компания по метода „Казаци пишат писмо до султана“. Без нито един проверен факт „спецовете“ наглаве с Йовчев съчиняват истински шедьовър на доноса. Тук блясва таланта на Йовчев да прави от пръднята боя, талант на който дължи кариерата си и днешния вицепремиерски пост. Така и не се разбра защо и как Петър Стоянов реши да използва пасквила в кандидат президентската кампания през 2001 г., но както водеше във всички социологически проучвания, неочаквано взе, че извади доноса във финалния дебат, осигури два мандата президентски удоволствия на Георги Седефчов Първанов и отключи реакцията на синия разпад.

От тук започва и черната серия за всички политици, които използват „услугите“ на Йовчев и сектата.

Навечерието на царските 800 дни, когато всеки можеше да стане всякакъв, е време разделно за сектата и Атанасов. Драшков е обладан от мераци да оглави НСС, а за целта трябва да се измисли опасен враг и да се пренесе в жертва. Няма по-подходящ от довчерашния им гуру Атанасов, който не само вече не е нужен, а е в тежест.

Йовчевата група подхвърля незаконен запис на Филчев, барабар с донос, набеждаващ генерала за подслушването. Интригата удря психиката на Филчев в десетката и сътворява скандала „Бръмбаргейт“. На прокурорски произвол са подложени Атанасов и поне десетина абсолютно невинни служители – съсипани кариери, здраве и съдби, но „целта оправдава средствата“.

За отбелязване е, че тук Йовчев за малко да стане жертва на собствените си интриги. При подслушването на „Гнома“ за „заблуда на противника“ той продължава да си общува с Атанасов, но за негова беда в същия период министър Петканов влиза в алкохолен маратон и в мъглявината се затруднява да разбере, че Йовчев е едновременно и „този“ и „онзи“.

За един кратък момент Йовчев е пред уволнение, но някак си грешката е разяснена и той от „уволнен“ става „повишен“.

Драшков се разминава с директорството на НСС в полза на Иван Чобанов и като зам.-директор го удря през просото за първоначално натрупване на капитала, а Йовчев постига още по-големи върхове в доносо – правенето. Перлата на доносите от „царския период“ е съчинението „анти Бойко“, разпространено анонимно в парламента и пуснато в интернет.

Обект на доноса този път е акцията за спасяването на шофьорите в Ирак, която ако не беше завършила толкова трагично, някой ден можеше да стане нелош сценарий за комедия върху шпионска пародия. Свидетели твърдят, че Бойко Борисов – тогава гл. секретар на МВР, когато разбрал кой е авторът на доноса и съпътстващите SMS-и, е изригнал: „Ей с‘а тоа шъ го шибам през гащите!!!“.

Не е известно какво точно се е случило между обекта и субекта на доноса, но вида на доносника след това е подсказвал, че нищо чудно Бойко да е изпълнил заканата си.

Оттогава слуховете причисляват „шибаният през гащите“ към „левият отбор“, а „действията“ му са сляпо изпълнение на всякакви поръчки и прищевки на банкянския тарикат.

Чобанов дава простор и поощрява Йовчев да залъгва американците със свободни съчинения, защото си въобразява, че дивидентите ще са за него, но същевременно показва ирония и неглижиране на творчеството му. В резултат си навлича Йовчевата омраза, а самият Йовчев си спечелва репутация на най-голям приятел на САЩ.

Ако някой следващ „Уикилийкс“ разкрие как Йовчев е нарисувал в посолството на САЩ всички до които се е докоснал ще настане цирк – драма, невероятен. Всъщност, прочетохме само раздела за Бойко Борисов, което поражда съмнение, дали „Уикилийкс“ не „лийка“ избирателно? Предоверяването към „спецовете“ и подценяването на подмолността им коства кариерата на Иван Чобанов, който през 2007 г. е заточен на „отговорен“ пост в сърцето на Африка.

Най-сетне Драшков със заместници Йовчев и Марков оглавяват НСС при министерстването на Румен Петков. Плъзва слух, че назначенията са купени, настава вакханалия на набеждаването и изнудването, замирисва и на амфетамини.

За краткото си властване в този формат тройката забърква аферата „Цирконий“. Румен Петков, осигурява решението на МС и поема политическия риск за безумието, но вместо благодарност получава от американците включване в списъка на нежеланите в САЩ лица, а малко след това дерайлира политически, за да стигне до днешното си положение на „харесвам – не харесвам Йовчев“ и „най-искам оставката на Станишев“.

Краткият престой на Йовчев в ДАНС-1 е запълнен с „действия“, които сериозно разклащат новосъздадената агенция.

За Йовчевите „действия“ в ДАНС-1: анонимният сайт „Опасните новини“, делото „Галерия“, подписката „Татяна Дончева“ е писано много, но от толкова много мнения и посоки се размива същността. Taкa че, накратко:

–Йовчев е един от създателите и основният дописник в „Опасните новини“. Целта е да се руши авторитета на ДАНС и да се тормози Петко Сертов, който се врътка, цупи, не прави и не казва нищо категорично, но дава достатъчно сигнали, че с произвола на Йовчевата компания е свършено. За по-голяма категоричност Алексей Петров раздава келембаши, но това е друга тема.

–Йовчев е главният идеолог на скандалното дело „Галерия“, докато Писанчев е само прост, ама наистина много прост изпълнител.

Целта на делото е двустранна. Веднъж – да се подведе Петко Сертов да разреши експлоатация на СРС, за които няма законово основание и това да се използва някой хубав ден срещу него. Защото „Опасните“ определено е подлост, но не и престъпление по НК, както също е пресилено и помията, която Йовчев сътворява в „Опасните“ да се оценява като изтичане на държавна тайна. И втората цел е, чрез подслушването да се документират известни, съвсем нормални, човешки връзки между бивши и настоящи служители на ДАНС, политици и журналисти, които при аварийна нужда вкупом да бъдат набедени за „Опасните“. Или накратко – Йовчев е подвел Сертов да се подслушват БГ граждани, журналисти за деяние, което самият той извършва в същия момент. Само че това вече е престъпление по НК, за което някой ден Йовчев ще плати цялата сметка.

Делото „Галерия“ по-късно е разсекретено по нареждане на Б. Борисов, който си фантазирал, че може да го използва антистанишевски, но и до ден- днешен то не е видяло бял свят. Това последното е за информация на „Репортерите без граници“.

–Йовчев е инициаторът и организаторът на подписката – прово-кация, уж срещу Татяна Дончева, а Драшков само дава съгласие и поема отговорността, за което правилно е уволнен от Станишев.

(Същият този Станишев, който днес запецва, защитавайки изумителните назначения на Йовчев и Пеевски – другият „преди лош – днес добър“).

Целта на подписката е да се демонстрира с каква голяма подкрепа се ползват заговорниците и че виждате ли, как без тях Агенцията няма да я бъде. Подписите са събирани чрез груба манипулация на служителите от „правилните“ дирекции, на които Йовчев е проповядвал небивалици за „деструктивната роля на Татяна Дончева“ на групови психо-сеанси, като в края на сеанса „всички, които искат да защитят името на агенцията“ е трябвало „доброволно“ да се подпишат в подписката. Хората правилно са оценили, че ако откажат и сектата надделее в конфликта, ще се сблъскат с пословичната й злоба и отмъстителност и волю-неволю повечето се подписали. Оказват се прави – участниците в подписката нямат никакви проблеми в ДАНС-1, а всички, които не са се подписали по-късно са отстранени от Йовчев.

Връщането на Йовчев като председател на ДАНС-2 от Б.Борисов може да се обясни само със заблудата, че трудно ще си намери по-покорен човек от „шибаният през гащите“. Това се използва от Драшков, който си въобразява, че ако пробута Йовчев, самият той ще играе сив кардинал и мобилизира всичките си връзки и доста пари в тази посока. Междувременно обаче, Йовчев е защитил някаква безсмислица като дисертация в УБИТ (Университет по библиотекарство и информационни технологии, накратко „Библиотекарският“), вече се изживява като капацитет над капацитетите, вместо благодарност изпитва злоба към създателите си и е твърдо мотивиран да играе своя игра.

Стоян Денчев, ректорът на УБИТ – безспорен капацитет, но същевременно мултак и агент на ДС (категории, които довчера Йовчев анатемосва), е новият му гуру – по–надежден, по-щедър и най-вече умеещ да гъделичка пословичния нарцисизъм на Йовчев.

По-късно УБИТ раздава докторски научни титли на всички приближени на Йовчев, а масрафът е платен от бюджета на ДАНС. Сигурното е, че сега ДАНСинг-докторите дори няма да могат да повторят заглавието на собствените си дисертации, камо ли да възпроизведат съдържанието.

И като е станало дума за „наука“, има един цирей наречен фонд „Научни изследвания“, който е пред спукване и скоро ще разкрие симбиозата „Служби – злоупотреби – пари – власт“.

Така, че черната серия на заложилите с картата „Йовчев“ продължава. Йовчев въвлича с ентусиазъм ДАНС във всички безобразия и глупотевини, съпътстващи разрушителния рейд на ГЕРБ във властта. ДАНС се заплита в каскада от скандали, най-известният (но не и найвредоносният) от които е „Мишо бирата“.

След този скандал Б.Борисов вече никога не чува любимата си дума „конгречюлейшън“, а незабравимият Уорлик малко след това е отзован преждевременно и сменен от посланик, на която и ресорните журналисти забравят името.

Скандалът получил популярност като „Мишо бирата“, всъщност е вследствие от скандалното дело „Шимпанзе“, заведено на митническия шеф Ваньо Танов.

Очевадни са сходствата в скандалите „Гном“ и „Шимпанзе“ над които виси Йовчевата сянка.

Като се започне от псевдонимите, осмиващи физическите качества на обектите, поръчковия, незаконен характер на делата и контролираното изтичане на СРС в медийното пространство с цел предизвикване на политически скандал – всичко това издава почерка на едни и същи професионални интриганти.

Йовчев и Драшков взаимно се оплескват с доноси на тема „Кой изпи бирата на Мишо?“, а Б.Борисов в траур от загубата на рейтинга си и външнополитическата подкрепа, няма какво друго да направи освен да натири и двамата.

Всъщност Йовчев съвсем не е натирен – той пробутва своите аватари в ръководството на ДАНС, запазва си пълен достъп до масивите на агенцията и осъществява следващия си погром, този път в Президентството, като началник на кабинета на Росен Плевнелиев.

В интерес на истината Президентът показа най- бърз рефлекс и се освободи от интриганта, което подсказва, че съвсем не е такъв льольо на какъвто прилича. Но колкото и да е бърз Плевнелиев, Йовчев вече е успял да се въоръжи с информацията за офшорните му далавери и сега всеки може да прочете в мрежата разкритията с много истина и малки, но качествени Йовчеви добавки.

Всеки можеше да бъде по-добър министър на МВР от Цветан Цветанов с изключение на Цветлин Йовчев. Той ще бъде още по-лош, само че ще направи провала по много академичен начин.

Йовчев няма да чете СРС-та в парламента, няма да бълва безсмислици за всяка кокошкарска акция на МВР и няма да води идиотски спорове със съдебната власт.

Вече декларира, че няма да се намесва в оперативната дейност, но за да е така в МВР трябва да им главен секретар, а такъв няма.

Всъщност има, но се казва Светлозар (Зетко – баретко) и най-големият му успех е, че досега не е казал нито дума. Все някога ще проговори и тогава всички ще разберат за какво иде реч…

Йовчев декларира и че ще спре масовото подслушване, но само ще го направи още по-поръчково, чрез аватара си в ДАТО Цветан Китов без да носи отговорност.

Йовчев ще стартира на пръв поглед необходими реформи и въпреки това ще се провали, както се е провалял навсякъде досега. Градацията на провала ще се случи в хронологията: хаотични и прибързани реформи – нагнетяване на напрежение – разпад на последните функционални връзки, поради които системата все още някак си функционира – прехвърляне на вината на ръководния състав – масови чистки и назначения на себеподобни – прехвърляне на интригите и напрежението в МС – опит за настаняване в следващ политически лагер с аргумента „Аз работя за вас отвътре“.

Освен ако някой преждевременно не покаже вратата на Йовчев , ама надали.

Йовчев ще провали и правителството, и БСП, както е провалял всеки, който го е използвал.

БСП трябва отсега да забрави за гласоподаватели сред настоящите и бивши служители на МВР и целия сектор „Сигурност“ ( ДПС това не ги вълнува, техният електорат не е там).

Йовчев ще се провали не защото е неграмотен и ограничен като Цветанов, а просто защото е болен. От какво точно и колко тежко – по „действията“ му ще познаете!“

В избухналата война между Пееевски и Цветан Василев покрай КТБ, имаше и един епизод, в който гръмна, че Пеевски бил изпратил смс със заплахи срещу Цветан Василев. Пеевски отричаше, че е пращал смс. Мероприятието с изпращане на смс обаче не бе ново за „спецювелирите“.

На 13 юли 2004 година българските шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов са обезглавени в Ирак. Години по-късно, след атентата на бургаското летище „Сарафово“, тогавашният външен министър Николай Младенов, чийто кум е експремиерът Бойко Борисов, коментира: „Страната ни е била обект само на още два реализирани терористични акта – нападението на военната ни база в Кербала и екзекуцията на шофьорите от Пиринско.“ Официалните внушения и тогава, и по-късно са, че иракски терористи от „Ал Кайда“ са отвлекли и обезглавили българските шофьори.

През 2004 година главен секретар на МВР е Бойко Борисов. Борисов като един дежурен „Рамбо“, с одобрението на тогавашния президент Георги Първанов, хуква да спасява българите. През пролетта на 2005 година, осем месеца по-късно, в пощенските кутии на политици, депутати, властници и медии бе пуснат анонимен доклад, очевадно писан от лице, свързано със спецслужбите, озаглавен: „Истината за убитите български шофьори в Ирак“:

„Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.

Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.

Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.

Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант „Кошарите“ – Константин Динев, (близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев), синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП (освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик).

Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз (б.а. същият с когото е свързван Станимир Флоров в разработките „Арабите“ и „Алчния“), а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета.

Безпрепятственото преминаване на границата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция „Митници“ и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се „изпират“ в казино „Елит“, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на иракчанина Махер Хасан (б.а. същият с когото е свързван Станимир Флоров в разработките „Арабите“ и „Алчния“) – съдружник на Мето Илиенски.

Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.

Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали.

Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин наред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.

Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам.-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойния Фатик. (Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата). Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. (Тогава шеф на НСС – бел. а.).

Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС. (Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани).

Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.

Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи и престъпна група за „мокри поръчки“. (Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и официално обявеното от главния секретар на МВР?).

Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се скараха за пари с Хасан Санджари. Хай рала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президентството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“.

(Може пък да се опитал впоследствие?)

След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.

Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?

Водят се неколкодневни преговори без резултат. (Собственикът на камионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си.)

Разгневеният Салех решава да включи „тежката артилерия“ – Борисов и Чобанов. (Последният не е изцяло „в час“. През цялото време е воден за носа от заместника си.) Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. (Интересно защо министър Петканов /б.а. – по това време вътрешен министър е Георги Петканов/ не е запознат?). Пред президента Първанов е изложена версията, че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. (Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп.) Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобождаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ.

Комична ситуация?!

Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за

да уреди отношенията си с другата. (Не трябваше ли Парламентът да одобри това?). Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени, като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.

За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. (Има ли заповед на министър Петканов?) Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.

Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. (Пълно медийно затъмнение).

Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имат отношение по случая да мълчат. (Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори). Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. (Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им).

Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?

Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лидери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР“.

Точно след тази поредна „справка“, разпратена в пощенските кутии на депутатите, тогавашните депутати от НДСВ Наско Рафайлов и Владимир Дончев в една късна вечер, в 21,14 часа, получават заплашителни СМС – и да спрат да ровят в случая с обезглавените шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов.

Това, което остава скрито от медиите и до днес обаче е, че службите разкриват кой стои зад тези СМС-и. По онова време ексдепутатът Наско Рафайлов твърди, че според него заплахата била пряко свързана с анонимния доклад, който е постъпил вече в парламентарната комисия. Рафайлов обаче византийски измества наопаки целта на СМС-ите, коментирайки тогава пред медиите: „Аферата твърде бързо отшумя, а авторите и` биха искали това да не става, да се припомни кои лица са визирани вътре и да се накърни техният имидж“. Все пак Рафайлов тогава е депутат от управляващото мнозинство на НДСВ, чийто главен секретар на МВР е Бойко Борисов.

Службите обаче си свършват работата и разкриват, че зад заплашителните СМС-и изпратени до депутатите – да забравят случая с обезглавените шофьори в Ирак – стои мъж, който живее на семейни начала със сестрата на контраразузнавача Цветлин Йовчев. СМС-ите са изпрате ни от телефона на мъжа на сестрата на Йовчев и това е установено. Разкритието обаче потъва в абсолютен мрак. Самата мръсна и зловеща драма с Ивайло Кепов и Георги Лазов по всички начини и благодарение на всички институции е заметена под килима.

Борисов разбира, че СМС-ите изтичат именно откъм лице, свързано с Цветлин Йовчев. Иван Драшков дори шеговито-иронично ползва прозвището за Цветлин Йовчев, наричайки го „СМС-терориста“. По-късно, когато Бойко Борисов става министър-председател точно той връща Драшковия кръг начело на ДАНС и прави Цветлин Йовчев шеф на ДАНС. Служителите, които са разкрили, че заплашителните СМС-и идват откъм Цветлин Йовчев, са уволнени. Аферата „Кепов – Лазов“ крещящо показа, че службите ни за сигурност не само са пробити, но и ги свързват с трафик на амфетамини. Прокуратурата по онова време се ръководи от Борис Велчев и остава глухоняма. Тогавашният вътрешен министър Соломон Паси врещи: „С терористи не преговаряме“. В същото време не друг, а Борисов хуква в „екшън план“ да оправя бакиите с амфетаминов дъх, за които и тогава, и по-късно всички, мълчат.

След изтичането на анонимката, в който се описват амфетаминовите връзки на Борисов, самият той коментира пред медиите: „Знаем откъде е дошло писмото. Това са мишоци, а на единия от тях му секна контрабандата в Петрич и сега търси нови връзки“. Борисов обаче не обелва и дума, че друг „мишок“ – бъдещият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев е забъркан със заплашителните СМС-и в качеството си на служител на НСС.

През 2009 година в Рим пристигат тогавашният шеф на дирекция в ДАНС, отговаряща за подслушването и спецтехниката Цветан Китов и още двама „спец“-ове от Агенцията. Китов и „агентите“ от ДАНС са поети от мощна италианска фирма, която произвежда спец.техника, а връзката с нея правят наши дипломатически представители, свързани с МВР. Сегашният шеф на ДАТО Цветан Китов и двамата „спецове“ са развеждани като мечки всеки божи ден и остават със зяпнали уста от техниката, която им е предложена. Връщайки се в България обаче, посещението им остава в графата „екскурзия“ и Китов, и компания не правят нищо, за да финализират офертата. А техниката за подслушване, с която разполагат италианците, е наистина уникална. Малък детайл като пример: и след десет години може да познае глас по определени думи и ако го засече, моментално уведомява за това. С тази техника е нямало как да бъдат правени шашми и да се подслушва „на частно“, и за това възхитените иначе Китов и компания, набързо се дезинтересират от нея, след като на разноски на италианците добре са си поживяли в Италия.

В ДАНС има и една Дирекция „Защита на средствата за връзка“, която е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър. С идването си на власт ГЕРБ я сбутват в СД „ТО“ – ДАНС, ръководена от Цветан Китов.

В Закона за МВР, действащ до края на 2007 година, в чл.113, ал.1 се регламентира работата на специализираната дирекция на МВР „Защита на средствата за връзка „ ( ДЗСВ). Това е спецдирекция, която успява да остава далеч от публичното обсъждане и коментари в медиите. В закона по онова време четем: „Дирекция „Защита на средствата за връзка“ е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър.“

На практика ДЗСВ организира и осъществява комуникациите на българската държава с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската сигурност на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства. Дирекцията е с изключително специфични задачи и мащаб на работа, тъй като през нея минават абсолютно всички информации от и за дипломатическите ни представителства по света и е от огромно значение кой ги „цеди“.

Службата е закрита и преминава в новосформираната през 2008 година ДАНС. „ДЗСВ“ влиза в състава на Главна дирекция „Технически операции“. Когато идва на власт ГЕРБ обаче, следва бърза промяна на закона за ДАНС – главните дирекции са закрити и звената на „ДЗСВ“ преминават в СД „ТО“ в ДАНС, която е под ръководството на Цветан Китов.

По времето на въпросния Цветан Китов и Цветлин Йовчев в ДАНС, в рамките на 6-7 месеца, след смачкването на ДЗСВ, са пенсионирани почти всички придобили право на пенсия, което е около 30 % от дирекцията, независимо от това, че някои от служителите са безценни специалисти и доктори на науките и биха могли да работят и да бъдат полезни за националната сигурност.

„ДЗСВ“ до препарирането и е единствената дирекция в ДАНС, която има одобрени и изпълнени няколко международни проекта, финансирани от ЕС на стойност над 2 млн. евро. Защо ще попитате така „спец“-ово е затрита тази спец. дирекция от „спецовете“ на Бойко Борисов, в лицето на Цветлин Йовчев, след като дейностите, с които се занимава ДЗСВ в САЩ например се занимава NSA, а в Англия GCHQ?

Не е само от безхаберие. Даже напротив. И някой трябва да отговори на въпроса за чужди спецслужби ли работят някои шефове или за българската национална сигурност?

Още един ювелирен кадър на ДАНС е издигнат в правителството на Орешарски – като заместник-министър на Цветлин Йовчев. Това е Васил Маринов. Известен в ДАНС с прякора „П…. Маринкин“ той става за присмех с докладването преди години пред бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов, че „заловил три полски резидентури“. Тогава Атанасов е бил истински потресен от изумителния професионализъм на Маринов, твърдят очевидци. Като зам.-министър на МВР и на Цветлин Йовчев, Васил Маринов отговаря за международните връзки и отношения на вътрешното министерство. Същият Веселин Маринов обаче е забъркан в грандиозен скандал във Външно министерство.

Докато е в ДАНС Васил Маринов е изпратен от септември 2009 г. до март 2012 г. като пълномощен министър в посолството на България в Брюксел и офицер за връзка с разузнавателните и контраразузнавателните служби на Белгия, Люксембург, Германия и Франция и структурите за сигурност на НАТО и ЕС. Това се случва по времето на правителството на Бойко Борисов. Преди да замине за Брюксел Васил Маринов подписва декларация във Външно министерство, в която декларира, че децата му към онзи момент са под 18-годишна възраст. Според изискванията, когато децата са под 18 години, на изпратеното в чужбина дипломатично лице се изплащат финансови добавки, които се полагат в такива случаи. Едва когато Васил Маринов се връща от Брюксел обаче – през 2012 година – се разбира, че децата му изобщо не са били под 18 години, както е написал, за да усвои парите. За да бъде потулен грандиозният скандал Васил Маринов връща около 15 000 евро. По онова време във Външно министерство се обажда и Цветлин Йовчев за да потули и „потуши“ скандала като полага всички усилия аферата да не стигне до прокуратурата и да се прикрие. Така и се случва. Според изключително високопоставени международни източници, представители на НАТО са подигравали открито на Васил Маринов и за външния му вид – че приличал на сводник с белите костюми, с които се подвизавал в Брюксел.

Когато Меглена Кунева от името на Реформаторския блок предложи за шеф на ДАНС Димитър Георгиев, а Бойко Борисов ласкаво го одобри, веднага лъсна скандала, че по време на служебното правителство, през 2013 година, зам.-министърът на МВР Димитър Георгиев подписва решение №: МР-14, като харизва близо 26 000 000 лв. на фирма „Сименс“ за поръчка: „Следгаранционна поддръжка на технически и програмни средства, по приложения 1Б, 1В и 1Г на договор рег.№ І-9131/13.04.2009 г.“. Неизвестно по какви критерии, заместникът на Цветан Цветанов в МВР – Димитър Георгиев, е определил точно сумата 25 934 246, 82 лева, за да налее на лица и фирми, стоящи зад „Сименс“.

Неговият бивш приятел Цветлин Йовчев, обаче се е усъмнил в договора и назначава проверка по случая. Проверката констатира нарушения на ЗОП, извършени от Димитър Георгиев. Министър Цветлин Йовчев разпорежда на Дирекция „Правна“– МВР да изпрати материалите в Софийска градска прокуратура, която от своя страна повдига обвинение на Димитър Георгиев за престъпление по чл.282 ал.2. от НК по образуваното досъдебно производство.

В резултат на това обвинение Димитър Георгиев е признат за виновен и осъден на първа инстанция през 2014 година. Той е обжалвал присъдата. На заседанията в съда от първа инстанция е разгледана и обобщена справка, предоставена от МВР, по случая с обществената поръчка, като в справката се съдържат данни и за други нарушения на Георгиев.

Никой повече не чу нищо за делото с осъдителна присъда на първа инстанция срещу Димитър Георгиев и как бе потулено, смачкано и очевидно „оправено“ така, че той да бъде предложен за шеф на ДАНС от самия Бойко Борисов и да получи допуск до класифицирана информация.

Димитър Георгиев е завършил военно училище и преди да стане зам.-министър на МВР, от 2006 година е директор на ДМОПС и Бюрото СИРЕНЕ – България и националното звено Европол. През този период е представител на България в Управителния съвет на Европол. В качеството си на началник на това звено, през 2008 година Димитър Георгиев сътворява грандиозен международен скандал с италианските служби, който обаче остава табу за медиите и обществото. Димитър Георгиев атакува италианците по онова време, че не давали информация на България за крадените коли, които идват тук. По същото време обаче, български представители на МВР в Италия имат данни от седалището на Интерпол в Рим, че у нас са внесени 180 000 автомобила, от които 600 се оказват крадени.

Италианските служби замислят провеждане на акция в България, но два дни преди да пристигнат на българска територия, в определени български вестници излиза информация, че италиански карабинери ще влизат в български автокъщи, за да тарашат. Естествено, италианците бесни, че са прецакани и осветени очевадно от българските си „партньори“, се отказват от реализация на акцията. По-късно се оказва, че именно Димитър Георгиев е осветил предстоящата акция срещу автокъщите, по негово обяснение: „защото имало много добросъвестни купувачи, които можело да пострадат“. Абсолютно нелепо обяснение за висш полицай на подобна позиция. За случая е сигнализиран тогава главният секретар на МВР Калин Георгиев. По-късно ГЕРБ издига същият Димитър Георгиев за заместник-министър на МВР.

След като Димитър Георгиев се издига до тази висока позиция, на територията на Италия случаят с него е обсъждан заедно с български служители на МВР, които са там на посещение. Висш служител от Шесто районно управление в столицата тогава изразява становище, че когато се е развеждал със съпругата си, Димитър Георгиев е поискал от него да използват СРС по жена му. За щастие ченгето отказва, но това ясно показва как устно може всеки да бъде закачен. Иначе италианските служби са били готови да предоставят на свои български колеги дискове с пълната информация за крадените автомобили, която притежават те и Интерпол, но след безумното прецакване от страна на Гергиев, са се отказали, тъй като са загубили доверие в родната „партньорската служба“.

През цялото това време бившият премиер Бойко Борисов заявяваше пред медиите: „За службите или добро или нищо“.

Дали се усещаше, че говори като за умрял човек?!

Веселина Томова

Откъс от книгата и „Този живот е за смелите“

Коментари 9 за
“ДАНС ПРЕЗ ШПИОНКАТА. „БОЙКО УБИ ДАНС!“. ЕДНИ И СЪЩИ „СПЕЦОВЕ“ ПЪПЛЯТ ПО ВЪРХОВЕТЕ И НА СЕГАШНАТА „СЛУЖЕБНА“ ВЛАСТ”

  1. Бойко Рашков днес не “произвежда” никакви новини! Явно с Гнома са в Гърция за почивните дни! Хайде да идва вторник, че взе да става скучно

  2. 1. Боко Тиквата сега има ли право на охрана от НСО и ако го охранява тази служба, то на какво основание?
    2. Гешев продължава ли да живее в държавната вила в Бояна и ако е така на какво основание?
    3. Не трябва да се забравя, че Цацаров е предшественик на Гешев и вероятно по негово време са приемани решения за подслушване и преследване на неудобни за ГЕРБ политически противници, събирана е информация за тях, прикривани са данни за олигарси и банкови длъжници и много други престъпления. Ако е така трябва ли Цацаров да бъде разпитан и снет от длъжността, която сега заема?

  3. За КОГО танцува ДАНС ???В някои страни за такива действия разформират цели структури но тук явно са ПОЛЕЗНИ за СЛЕДВАЩИТЕ !!! Разбихме си външната агентура но създадохме ТОНТОН-МАКУТИТЕ на Бейби БОК…!!!

    1. wiki
      Тонтон-макутите са хаитянска милиция от доброволци на националната сигурност (Milice de Volontaires de la Sécurité Nationale), служили за опора за режима на Франсоа Дювалие (Папа Док).Аналогично хората, посмели да се изказват против Дювалие, изчезвали през нощта и повече никой никога не ги виждал. Всеки, осмелил се да оспори властта на Дювалие, можел да бъде внезапно похитен.

  4. Кви спецове, кви 5 лева?!Най-големият спец на всички времена е Спецо Спецов – специалист по всичко!:-)))))

  5. “ През цялото това време бившият премиер Бойко Борисов заявяваше пред медиите: „За службите или добро или нищо“. Дали се усещаше, че говори като за умрял човек?!“
    И кво излиза, че Бочко след това е доубивал умрял човек ли? Щото то от ДАНС-МИМАНС вече нищо няма.. Освен ибрикчии в Симитли..
    И ако говорим за италианските крадени коли.. Защо не отпочваме с немските.. И немската официална ДЪРЖАВНА нота. И какво направихме преди това по нея. При един друг тук любим сега бивш министър.
    Прехвърлихме кражбите от немско в италианско..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *