Дали през новата 2015-та, ти, Вежди, би могъл да закупиш нови обувки за обосялата ни Култура?!
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
Здравей, Вежди!
Не знам дали ще си спомниш. Беше през 1984 -та. След една репетиция в Драматичен театър Кърджали, където бях млад актьор, влязох в барчето и те видях на една от масите. Попитах дали ще е удобно да се запознаем, а ти сърдечно стисна ръката ми. И ми разказа следната потресаваща история.
Пътувайки с колата си, ти си минал покрай двора на някакво помощно училище в Кърджалийско село. Забелязвайки, че децата тичат боси, инстинктивно си взел решение. Отишъл си при Директора и си помолил да направят списък на децата. Срещу всяко име да отбележат кой номер обувки носи съответното дете.
На другия ден си занесъл кашон с 35 чифта маратонки.
…Няколко месеца по-късно, минавайки отново оттам, си видял че децата са пак боси.Спрял си едно от тях и си го попитал: „Какво стана с маратонките, моето момче? Скъсаха ли се вече?!“ А то отвърнало учудено:“Какви маратонки, бе, бате?!“
Оказало се,че Директорът ги бил продал…
През 1987- ма, в един снежен и ветровит зимен ден, закъсах с колата си на ул.“Цар Симеон“, близо до пресечката с „Константин Величков“, на 300 метра от дома ми.
Докато се суетях около неподвижното возило, една друга кола ме изпревари и спря. От нея слезе мъж. Без да каже и дума, той извади от багажника си въже, наведе се и затърси къде да го завърже, за да ме издърпа.
Чак, когато стигнахме до дома ми и взех да ти благодаря, чак тогава те познах.
Защото, това беше ти, Вежди!
Противно на логиката, вместо аз да те поканя у нас, ти ме покани у вас. Цяла нощ ме черпи.
Говорихме си за Чарли Чаплин, Владимир Висоцки, Огюст Роден, Магда Колчакова…
На другия ден ме заведе в огромното си ателие в Илиянци, където дълго се дивих на оригиналните извивки на скулптурите ти…
През 2011- та, като актьор в „Господари на ефира“, ме бяха издокарали досущ като Цецка Цачева. Ти тъкмо влизаше през Служебния вход на Народното Събрание, когато извиках зад гърба ти: „Ще може ли да те попитам нещо?“ Ти се обърна и се усмихна широко:“Познах те, Звезделине!“
…Спомних си тези три случки, приятелю, и се замислих.
Дали през новата 2015-та година, ти, Вежди, би могъл да закупиш нови обувки за обосялата ни Култура?!
Дали би помогнал да изтикаме талигата ни от пълната с 25-годишна кал улица?!
И дали би сторил необходимото, за да се провикне отново Европа: „Познах те,Българийо!!!“…
Честита Нова Година!
С болка и любов: Звезделин Минков,
професионален актьор на свободна практика