Давай за нас, за вас, за Спецназ, но за Цветанов и Борисов – не давай…
Задушаваща влажност.
Пропита в костите.
Но аз бягам…
Багам от гмежта на мръсници, алчни типове и миризливи корумпирани мишоци, които всички до един, ама всички – каква смешна наглост – са вече на балотажа за кметските избори… Какъв ли ще е този балотаж с всички идиоти на куп, питам се, докато разпъвам въжето за скачане.
Първа серия от 100 подскока.
Трактора дава пресконференция.
Във Варна. Шистовия газ, думба – лумба, жмичка, Душана напред, Трактора трепери от шубе да не го обеси някой в морската столица с въжето си за скачане, и тропа някакви „бойни” нелепици как щяло да има репресии по изборите. Боже, какво лицемерие! Трактора, който се разхожда като паша из цяла България и му правят държавен шпалир за това, се оплаква.
А какво ли да кажем ние с гайдите и въженцата за скачане?
Трактора бил против Боядисаният.
Нищо, че „новата му сила” е зад него и Белязаният търговец, което си едно и също нещо. Ако не вярвате, питайте ония дето купуват мачовете. И Госпожа „Само да добавя”, която договаряше с Боядисаният шменти-капелитета на Трактора.
Втора серия от 100 подскока.
Надписът „МОСАД” вече е напоително мокър.
Боядисаният е в криза.
Ментална, психо-соматична, екзистенциална. Хем иска да му го вдигне Първанов, хем Борисов. А и Бояна даже я няма. И онова, което се крие в пералнята им.
ТИМ не дават. Нито за него, нито за Оня, за Спецназа е спорно, обаче ТИМ хич не се държат прилично напоследък с Боядисаният.
И той сънува по цяла нощ Яне.
Яне с меч, Яне с боздуган, Яне възкръснал от швейцарска банка, ах, този Яне, току виж изкочил и от ДАНС…
Трета серия от 100 подскока.
Влажността е като за Варна – удушаваща.
Дебелият бил болен.
Обаче. Той е винаги болен, когато надушва акция. Това не му пречи да приема в обителта си пратеници, силно заинтересовани за кого ще се играе този път. „50 лева на глас, но НЕ за Сокола, а за „друга партия”…
От първия път се сещат, че е партията на Боядисаният.
Но врътката е под „прикритие”.
Дебелия не се чувства комфортно.
Имало СРС-та за него и Боядисаният.
Болен ми лежи Миле Попйорданов…
Яне обаче е здрав. Каква несправедливост.
Четвърта серия от 100 подскока.
Слънцето жули. Като шкурка.
Белязаният Търговец го раздава лежерно.
„От 23 –ти октомври вече съм в общината”, разпорежда истерично в офиса си. През това време гласът е стартирал от 150 лева нагоре. Компенсанция за временната притесненост на Дебелия.
Шапка на тояга.
Цветанов е резнал китка с Търговеца заради дълговете.
Обаче.
Цветанов и Борисов ще ми ядат хурката, мисли си Белязаният, понеже той никога не може да мисли стройно повече от една секунда. Купил съм всичко и всички, сега съм им е… майката…
Белязаният обаче вътрешно се тресе и се пласира към върховете на БСП и едновременно към онези на ТИМ. Ще ме подкрепите ли – пита комплексираната му душица, дскато ония си го местят от крачол в крачол.
Цветанов понеже вече е резнал китка с Белязаният си мисли, че мачът е нареден до последната дузпа. И ако нещо се обърка, следват белезниците.
Манджа с грозде и ориз с орел, би казала ходещата като залитаща балерина съпруга на „новата сила” в морската столица.
Пета серия от 100 подскока.
На колене!
Долу!
Давай, за Родину, за Йорданову, за ГЕРБ и остальная!
Давай, мамка ти и сволочь!
Я не си дал, а сме ти запалили чергата, бизнеса, юргана и душичката.
Давай, ти казвам, мършо, давай, защото вече закръглих двата милиарда.
Справка за инфото – Валентин Златев.
Аз на него му го начуках, че на тебе ли?!
По Алея Първа – всички свити, прегърбени, ходещи сенки.
Никой не смее да мръдне. Ни напред, ни назад.
Встрани е блатото, в което сам се давиш.
Лежерно го дават само купените играчи.
Наредените пешки.
Които имат „роли” като Трактора. Те са извън контекста на реалитито.
Останалите мълчат.
Няма ги.
Дебнат някой друг да каже това, което те мислят.
Гледат да се закачат за всеки и особено за Белязаният, защото ако тоя психопат, както го наричат, вземе наистина да стигне до балотаж, всички те ще хукнат да му продават гласовете си и да изкарат по някоя и друга пачка извънредно.
Шкури слънцето, като претърканите бедра на Боядисания, Дебелия и Белязания взети заедно на една писта, на която стартовия пистолет на Цветанов е пълен с юфка. И не гръмва.
Шеста серия от 100 подскока.
Варна хърка исторически, традиционно, гузно като след отвратителен махмурлук след 100 гайди.
На хоризонта измекяр до измекяра.
Така е, когато някаква шматка, облякла фланелка с надпис „МОСАД” бяга и върти въжето за скачане като камшик, вместо да прави оргии с приятелите на Белязаният.
Така е, когато животът е дар за онези, които могат да бъдат смели и когато са сами на пистата, а не подпрени от бутафорния пистолет на Цецо и Боко.
Така е, когато седмата серия се отлага.
Защото този град не заслужава нито хаизите си, нито хайдутите си, но пък истински заслужава боядисаните, белязаните и дебелите си алчни дембели.
Слънцето заваля.
Алея Първа е пуста като публичен дом след акция на Цветанов.
Варна вече е публичен дом обаче след рязането на лентата от Борисов, увиснала като въже за бесене на врата на Боядисаният.
Такива като мене кучета ги яли.
Те са пушечно месо.
Нищо че носят сърца и фланелки с някакъв надпис, пропит от пот – „МОСАД”.
Тук, в тази византийска пасмина, и от Комическото ЦРУ да си, все си нареден в списъка на продажниците за отсрел.
Продажниците, които вече разпределиха, откупиха, шитнаха, и разпачетосаха Варна.
Давай за нас,
за вас,
за спецназ,
ах, този спецназ,
който у нас е спец.внос – износ…
Давай, брат!
Брат ли казах?
За колко си продаде гласа?
Брат????
Веселина Томова