Г-н Президент, не е достатъчно да си окачил портрета на Дякона на стената!

                                                                                                                                        Който ни освободи,той ще ни пороби!

                                                                                                                                                                                     Васил Левски

Не е достатъчно, господа политици, начело с Президента, да окачите портрета на Дякона, трябва и да осмислите неговата саможертва и кратките му послания!

В приветствията си до народа български, нито един от т.н наши държавници, не каза от  какво сме били освободени – от затвор ли, от марсианци ли, от триглавата ламя ли – упорито премълчават.

Това случайно ли е, или има някаква дълбоко законспирирана и изключително умна идея, за която „простия” народ няма акъл да я разбере? Ако това е началото на нов прочит на историята  и помиряване на Балканите, би трябвало да се започне с извинението на Турция към България за насилията и безчинствата на Османската империя. Или сме длъжни да приемем, че Турция няма нищо общо с тази империя – заспали османци, събудили се – турци. Същото както с нашите комунисти – събудили се – хоп социалисти, които нямат нищо общо с диктатурата на пролетариата и затова и те не се извиняват на народа си.

Много странно беше участието на нащи официални представители в активните мероприятия на руските дипломати в България по случай Ден на защитниците на Отечеството/официален празник в Русия/ на 23 февруари – ама нали на тази дата е създадена Червената армия – кой ти помни. Венци, цветя, речи пред паметника на….. Съветската армия.

Тази армия нали е преименуваната през 1946 год. РККА/Червената армия/ и която заля с кръв Унгария/1956 г./, окупира Чехословакия/1968 г./ и Афганистан/1979 г./. Какво общо има със защитата на Отечеството/Русия/ и още повече с България? Това само един комунист или негов наследник социалист може да го обясни. Нали и президентът ни е историк, но и той не спомена от кого и от какво сме били освободени. Как да спомене името на Царя – Освободител Александър II – нали комунистите мразят монархиите. Оказва се, че и социалистите мислят по същия начин.

Моите деца знаят на кого е паметника пред Народното събрание. Нещо повече, опитвам се по подходящ начин да отговарям на техните въпроси за историята на Третото българско царство. Само че се появяват натрапчиви сравнения.

През Османското робство е имало натурален данък  – десятък, имало е и кръвен данък – насила отнемае на деца за еничари.

Сега в България е въведен отново десятъка – плоския данък. И за да си уважим историята имаме си и еничари – едни дебеловрати български момчета, които също бият, осакатяват и убиват българи за пари и имоти.

3-ти март е  ден за равносметка. Тревогата от чувството, че отново сме поробени се увеличава. Половинвековното идеологическо робство за 20 години се превърна в икономическо робство. То „да беше мор,да беше чума” все лек ще се намери, а то се оказа една и съща банда, носеща гордо името „Защото сме социалисти”.

3-ти март е – да не пропусна за съвременния подход на българските турци /те не са османци,а ДПС/ усилено да налагат турския език в смесените райони и настървено да проповядват убеждението, че всички вярващи мюсюлмани задължително са турци.

Всъщност, допуснах грешка. Техните усилия активно се подпомагат и от така наречения български политически елит. Наскоро даже, в подкрепа на тази дейност, се включи и български адмирал, чието усърдие си проличава в качеството му на Областен управител – Варна.

Този висш офицер не е ли чувал за крайцера „Хамидие”? Сега как да отговоря на децата пред корпуса на миноносеца „Дръзки”, който го е торпилирал през 1912 г.? Но, нали знаете, никога не е късно да станеш за смях! Жалко за българските военни моряци, които все пак му измислиха подходящ за случая прякор – Адмирал паша.

3-ти март е за да празнуваме и да не забравяме падналите за нашето освобождение руски, румънски, украински, сръбски, черногорски и финландски войни – дълбок поклон и вечна признателност. Да не забравяме и загиналите 15000 български опълченци, които с кръвта си измиха срама от нашите чела.

Всеки от нас има правото на вероизповедание, на политически пристрастия, на чувства на обич и може би чувства на омраза. Но никой няма правото да ги налага със сила или други средства за принуждение на инакомислещите.

Спомних си една мисъл: „Справедливост без сила е нищо. Сила без справедливост е насилие!”

Нека подкрепим справедливостта със силата на нашето несъгласие.

Време е !

О.з кап.3р.Иван Гоцев