Г-н Президент, защо подминахте най-големите драми на Отечеството?!
Президентът Плевнелиев направи строен мениджърски анализ на важни проблеми пред България. Не мога да не призная – чухме важни думи. Чухме заявка за баланс и отговорност. Чухме и една ясна, макар отново твърде счетоводна президентска мечта за 2020-а година.
Но много страшно кънти онова, което не чухме. Защото наскоро България избра не главен инженер на държавата, а държавен глава… И новоизбраният президент беше длъжен да изкрещи петте най-страшни проблема на Отечеството ни, а той – боя се съзнателно – ги подмина…
Президентът бе длъжен да започне с най-голямата драма на своя народ: демографската катастрофа. Когато си избран за президент на най-бързо изчезващата нация в света (по официални данни на ООН), трябва най-бързо да започнеш с усилията за демографско спасяване на народа си!
Изключително нужна беше честна остра позиция за огромната и нарастваща бедност – която вече съсипа не само едно или две поколения, нито само няколко региона – от бедност е съсипана нравствеността на народа ни! Обещаното „електронно правителство” пет пари не струва, ако ще управлява един смазан и обезверен народ…
Абсурдно е да се подмине огромната драма на българското образование – затворените над 100 училища, поставените най-ниско в бюджетната стълбица учители, университетски преподаватели, учени. Президентът трябва да настоява образованието да бъде обявено за стратегически национален приоритет, основен ключ към решаването на всички други проблеми!
По другия най-страшен проблем на днешна България – корупцията – чухме уж добри, но общи думи, които всъщност показват липса на решимост президентът да бъде знаменосец в тази съдбовна битка, чието истинско начало очевидно се отлага. Подминатата тема за наложителните промени в Конституцията ясно показва, че и от този президент не можем да очакваме решителна активност за промяна на основния закон, каквато и днешната Конституция му позволява… Очевидно е – корупцията ще продължи да бъде не проблем, а смисъл на властта… Навярно затова всъщност не чухме нито един конкретен президентски ангажимент…
Не чухме нищо и за наложителните усилия за опазване и укрепване на суверенитета на България – днес застрашен повече от всякога в последните 100 години!
Не чухме нито веднъж думите „учител”, „читалище” или „историческо наследство” – а именно на тях дължим оцеляването си през вековете и без тях сме обречени и на духовна ликвидация, освен физическата! Навярно затова не чухме нито веднъж думите „нравственост”, „духовност”, „култура”. Както не беше споменат нито веднъж „българската нация”…
Не чухме нито веднъж думата „лекар” – а сме най-болния народ в Европа! Не чухме нито веднъж и думата „възрастни хора” – а сме най-бързо застаряващия народ в света (отново по официални данни на ООН).
Защото „модерна България” няма как да бъде „абонирана за успеха”, ако не виждаме драмата на близо 3 милиона българи, абонирани за мизерията…
Въпросът защо 4-ят президент подмина 5-те най-страшни въпроса е страшен въпрос…
Разбира се, пожелавам: На добър час, г-н Президент! И… насочете мениджърските си качества към истински големите проблеми на България!
Атанас Семов