ГЪСТА МРЕЖА ОТ ИДИОТИ, И ВСИЧКИ ПО ШОРТИ – ТИЧАТ ЛИ, ТИЧАТ. КЪМ DEAD END-А

Забелязвам, че с времето все по-упорито развивам потребността непрекъснато да търся непознати улици (чуждите земи имат способността измамно да внушават перспектива), на които обаче с изненада да откривам единствено добре познати знаци от отдавна непотребното ми минало.

Често това ме успокоява, но и малко ме отчайва, честно да ви кажа…

Предполагам, например, че за част от вас Тошко и ИНТ са били именно такава крива и непозната улица. Стъпвате за пръв път на нея и макар да няма официален знак, вие още в самото начало интуитивно знаете, че в дъното й ви очаква единствено надпис Dead end.

Ясно е, че е трудно да задминеш Борисов. Слави обаче се оказа крайно амбициозен провинциалист. И успя. Да изпревари Бойко. Ама с 200 го изпревари! А това вече официално се нарича – “конкурентна среда”. Конкурентна среда от брутална простота.

Гъста мрежа от идиоти, и всички по шорти – тичат ли, тичат. Към dead end-а. И това на фона на неспиращия, кълчещ се танц на полуголата ни политическа грехота. Един-двама я гледат еректирало. Останалите обаче ги мачка унизителна импотентност. Защото, уважаеми приятели, очевидно не им става пишките на нашите пишман мъжкари, не им стават и това е…

Комплексирани мъжлета, хлипащи кърджалийки, обикновени измамници и арогантни селтаци с шокиращо постоянство редят пъзела на общия ни провал. Вманиачени от страстта си за власт и пари тези хибриди на долнопробието постоянно се опитват да оригиналничат от най-високата народна трибуна. Тази на окаяната и дрипава, последна общонационална надежда.

Абе, тъжна история, уважаеми хора. Обидна история. И евтина история.

Паднахме. Баш на финала, паднахме. Трагично паднахме!

И то при положение, че още в самото начало всички интуитивно знаехме, че накрая ще прочетем единствено – Dead end.

Затова, помнете – некадърният клоун е единствено некадърен клоун. Само гримът му е различен. Време е – смърт за некадърниците, свобода за цирка!

Васил Петев