Публикувано на 23.09.2021 / 10:56

ГРУВИ-ТА. КОИТО ВИНАГИ ПРЕЧАТ.

Груви-тата… си отиват полека полека.

Този свят се оказва теснокож за неистовата им вътрешна свобода. Свят квадратен и пластмасов.

Груви-тата просто внезапно стават от масата, преметвайки торбата през рамо, хващат някоя звезда на стоп и дори не се сбогуват. Те знаят, че Пътя продължава…

Ненаситни към четене, избродирани от рождение с чест, дух и честна дума, груви-тата живяха този живот като блус, и като рок го живяха, и като джем сешън го привършиха.

Войнстващото бездарие ги свря в ъгъла, защото войнстващото бездарие не понася нищо друго освен войнстващото си бездарие.

Груви-тата винаги пречат.

Свободата им човърка комплексарското его на войнстващото бездарие, плаши го, ужасява го, че те светят, където и да седнат, където и да станат, където и да изпсуват.

Този свят вече е твърде парцелиран за груви -тата. Той е фалшиво лъскав, ухилен кретенски „кип смайлинг“, лицемерно насаждащ почтеност, докато крие педерастко – апашката си същност, скрита зад кухи клиширани рецитации.

Груви-тата никой не ги иска, никой не ги припознава като свои. Те са заплаха за войнстващото бездарие, на всяка цена алчно за власт и пари.

Войнстващото бездарие даже не знае какво е груви.

Ако му кажеш какво е, моментално ще си залепи този „бранд“, а всъщност няма да е нищо друго, освен дрънчене на тенекия, дращеща по първосигналните инстинкти на простолюдието.

Груви-тата вече нямат работа Тук.

Този свят е обидно квадратен за тях.

Войнстващото бездарие го е надиплил така, че те да са изхвърлени от всяка гънка.

Нищо вече не е същото. Защото всичко е менте. От Върха до последния прошляк.

Измекярството се приема като почтеност, предателството като чест, продажността като нов морал, а алчността като надграждане.

Всяко бягство на груви-тата е предпоследно. До последното.

И думите вече нямат силата да повдигнат скотството дори на милиметър по-високо. Защото и в писането, войнстващото бездарие е окупирало всеки рубеж, представяйки войнстващото бездарие за талант.

Груви-тата са груви -та, защото не обръщат внимание на всичко това. Те са си те – шарени, самотни пътешественици във вселената на Духа.

Но някои са раними като оголени охлювчета. Без да им личи.

Някои си взривяват душата отвътре от стискане на болката. Да не излезе отвън.

Преди дни Кеворк Кеворкян ми каза: „…да не оставам в текста, вътре в текста, защото и буквите могат да се разгневят и да направят революция, като си кажат: абе, какво ни занимавате с тия кретени…“.

Да не далдисваме с душите си, с една дума. Защото, поразяващо е!: буквите и те да се разгневяват! Не на кретените, на нас, дето се занимаваме с тях.

Дали го знаят груви-тата, които си тръгват? Или ще го научат Там от Бог?

Тук, в Блатото, войнстващото бездарие настъпва и помита пред себе си всички останали малцина груви-та.

Под гръмките ръкопляскания на купища увредени поколения, зомбирани „в името на успеха“.

Който няма нищо общо с душата – това цветно съкровище, което отнасят със себе си груви-тата.

Към Безкрая.

Защото никой не го иска Тук.

Веселина Томова

Коментари 11 за
“ГРУВИ-ТА. КОИТО ВИНАГИ ПРЕЧАТ.”

  1. Единия слиза от седлото,другия се качва …
    Ама не знаят те, една притча измислена от бачо ви Кольо лично и самосиндикално-

    Няма как да яздиш коня цял ден под палещото слънце на пустинята,а после като спреш вечерта в студа, да го гушнеш и да го н@ебеш.
    След това ,понеже си гладен да го заколиш,да го опечеш и да го изядеш …
    … И на сутринта ,леко изненадан,да искаш да се качиш пак на седлото и да яздиш до заветния Оазис !
    Няма как да стане тая работа !!!

    Венсеремос.

  2. „Войнстващото бездарие ги свря в ъгъла, защото войнстващото бездарие не понася нищо друго освен войнстващото си бездарие….внезапно стават от масата, преметвайки торбата през рамо, хващат някоя звезда на стоп и дори не се сбогуват. “ Веселина Томова

    За всеки Творец и Българин

    И мъжеството – нужната Светлинност
    воюва, отвоюва и дарява,
    ала цена е гавра на безчинност,
    защото Светлото я настървява

    със корист и подмолност към невинност,
    със хитроумие и маските на плява,
    със удари по жертвена Светлинност
    и със бездушие към рани от Спасява.

    А ти къде си в тази тежка драма,
    ако прогледнеш в нейната Кръст – овност?
    Себичност ще полираш ли с измама
    или ще дръзнеш в жертвена За – Дом – ност?

    20.07. 2018
    София
    ……..
    Маестро
    На Светлин Русев – Цигулар

    Замахът на мъжествена увереност
    със патос от Светлинна озареност
    ликуват във лирична изнамереност –
    чудесното – Маестро с окриленост!

    към 21 ч., 10.06,2019, Брамс в изпълнение на Светлин Русев и
    Софийска филхармония, дир. Марк Кадин
    ……….

    На Моцарт и Светлин Русев –
    Български Цигулар

    Феерия, екстаз и омиление
    ликуват чрез ръката на ваятел –
    чудесна Моцартовост лее изявление
    на Моцарт. И усмихнат е Създател!

    04.10.2018
    Концерт в Храма „Св. Анна“ до последния дом на Моцарт,
    Виенски струнен квартет, но липсва Моцартовското на Българския
    Цигулар Светлин Русев
    Виена
    ……..
    Пиано на душата
    На Георги Черкин – Български Пианист

    Душата има своето пиано
    с клавиши от тъга, надежда, радост:
    Артистът зазвучава ги с призвано
    клавиране от Негова пиано – ст.

    19, 45 ч., 07.09.2018
    Концерт на Георги Черкин
    Созопол
    ……….
    Взор – водител

    За зрящия – Очите са Небесни –
    и Взорът* им е дар за преклонение,
    а не за кражби от Очи чудесни –
    защото кражбите са бездна за падение.

    За зрящия – Очите са възвестни
    и Взорът им е път за избавление,
    за слепия – Очите са безвестни
    и той остава в тиня и презрение.

    За зрящия – Очите са имане
    и той ги тачи с длани и смирение,
    за подлия – Очите са да хване
    печалба за себично постижение.

    И взорът на очите в просветление
    е мяра за човечност и бесовност,
    човеците ги тачат с омиление,
    а бесовете – гледат ги с греховност.

    Греховността – все себе си съзира
    и своето налага с настървение,
    ала с лъжовност червеят намира
    проказата на свойто престъпление.

    Човечността пък себе си съзира
    и своето предлага с възхищение –
    проглеждаща в Очите, тя съзира
    на Взора висотата – изявление.
    …………
    *знание, „виждане“, прозорливост; отклик на нечие въжделение,
    нужда, потребност и безсловесно викане, противоположност на
    користта и подмолността, т.е. благодат. Психологията няма термин
    за това високо Духовно умение, само може да описва. Духовното
    творчество е негов продукт. Напр. при Св. Кирил Философ.

    14.12.2014
    София

  3. Господи,ако знаеш колко си права г-жо Томова………важното е да вървим „По пътя“!

  4. Ако можеше, моят приятел Владо Левков щеше да хареса написаното от Веселина Томова. Поздрави, поклон, адмирации, пожелания за остро журналистическо перо и вечна, вечна младост на духа.

  5. Чудесно, истинно и проникващо в душата-дълбок поклон госпожо Томова!
    Вечна памет за Неделчо!

  6. Дааа!!! В Епохата в която хората са Проекция на смарт-фоновете си а не Обратното ще е така!!!

  7. Направете списък на кретените, по кретенизъм или по азбучен ред !
    Знам ще бъде дълъг и обемист, но все пак си заслужава .
    Чуждите наемници, пачаври и слуги да водят …

  8. О,Боже, как чудесно сте го казали ! Адмирации !
    Но….не, не се съгласявам напълно,защото грууви -та са били винаги тук на тази Земя , и винаги ще бъдат !

  9. Браво!
    Това е истината… шестват бездарието и измекярството под овчия поглед на 80% дебили и останалите 20% катили!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *