Григор Лилов: Никола Дамянов, боса на ТИМ, го убиха с инфаркт

Григор Лилов е роден през 1955 г. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", а после и "Икономика и организация на труда" в УНСС. Работил е в БНТ, както и в почти всички централни вестници. Автор е на книгите "Най-богатите българи", "Тайните на Големите играчи". Работи и като финансов, и икономически анализатор. Щастливо женен е с едно дете. Специално за в. “Шоу” журналистът сподели някои от тайните, за които разказва в новата си книга "Либийската връзка". Тя предстои да излезе на пазара в средата на юни. От нея може да се научи за действително случилото се в Бенгази и зад кулисите на политиката, за съдържанието на секретната дипломатическа кореспонденция и ноти около СПИН-делото, за известен роден политик – любовник на Кристияна Вълчева, за "българските шейхове на сахарския петрол", както ги наричат в Лондонското сити. Както и за това кои са двамата министри, взели $ 150 млн. долара подкуп, кой погреба боса на ТИМ и цялото семейство на спецемисаря ни при Кадафи, за либийските банки, заводи и хотели в България, за топсекретните шифри ЦДА 1б/67/3031/128-9/ и "Албовина", за юнаците, лапнали 4 милиарда долара дългове към България, за тайните на оманската, катарската, английската, френската, израелската и други връзки с този случай, и много други.
– Най-горещата новина от няколко дена насам е изчезването, да не кажа направо отвличането на Ангел Бончев. Каква е твоята версия по случая?
– За мен Ангел Бончев е мъртъв. Отговорът е много прост. Някой разчиства бизнесполе така, както в България го правят – с кръв, но не го знам още кой е. Включително за интереси, касаещи парите, свързани с европейската програма за пътищата. Ще ти кажа нещо, което не се знае, но навремето имаше един атентат срещу Гриша Ганчев. Той си пътувал с колата по магистрала “Хемус” и на едно от кръстовищата някакъв “Мерцедес” го засякъл от второстепенен път – с удар отстрани. Само че колата на Ганчев е била бронирана и той оцелял. После, кой знае защо, холандската полиция арестувала брата на шофьора–самоубиец и го помляла от бой. А в онази бяла държава бият рядко и никога – без причина.
– Г-н Лилов, през 2003 и 2004 година излязоха двата тома за най-богатите българи, които предизвикаха сензация. Сега по-богати ли са българите и с колко?
– Ами през 2008-ма родните олигарси безспорно станаха далеч по-богати. Същите тези българи, които преди години не можеха и да си помислят за такива пари. При това са толкова по-богати, че аз самият съм изненадан от онова, което е ставало зад кулисите. Защото ще ти кажа, че действителните суми изобщо не отговарят на онова, което се коментира по медиите. Тъй като сега написах книгата "Либийската връзка", само ще ти спомена, че става дума за "скромните" 4 милиарда лева, които първо са задигнати, а после са влезли в ръцете на същите тези хора. Става дума за един кръг – "скъпоценен", както аз го наричам, любимец на всички правителства досега, независимо от цветовете им. Това е обръч от фирми с протекции на властта, подобен на онези като "Мултигруп" при Беров, “Орион” при Виденов, “Олимп” при Костов, юпитата при Симеон и т.н. Говорим си за страхотни интереси! Един Васко Божков например тогава беше с 350 млн. лева, а сега официално е над 1 милиард. Беше писано също, че Илия Павлов е с 1 млрд., пък истината е, че тогава притежаваше “скромните” 180 млн. – така, както фигурира при мен. В България изведнъж се появиха много милионери. Един от най-богатите българи, да не кажа и най-богатият, се явява зет на един от бившите червени премиери на България Георги Атанасов. Озадачава ме обаче фактът, че има имена, които се вадят официално на показ като едни от най-богатите българи за сметка на други. Той е един от другите. Ясно е, че богатството тук не играе никаква роля, богатството в България не е вследствие на нормален капитал. Това е чисто и просто един мафиотски капитал, който бавно, но сигурно унищожава страната. Нормален капитализъм е бедните да стават по-малко, а богатите – повече. Това е и проблемът у нас, не толкова колко и кои са богатите. Всъщност отстъпваме на Чехия, Унгария, Полша, все страни, с които заедно започнахме прехода.
– Кои са другите милиардери у нас?
– Права си – в България наистина като с магическа пръчка се появиха не само мултимилионери, но и милиардери. Някои се знаят, други се подозират, трети остават неизвестни. Със сигурност лицата от пътната и енергийната мафия със задигнатите пари от бюджета и европейските фондове вече са кандидати за класацията на сп. “Форбс” за най-богатите в света. Има и “неизвестни” величини, пред които и легендите бледнеят – например един Ахмед Доган или споменатият вече зет на Георги Атанасов, или юпитата на царя и естествено – самият Симеон.
– Добре, но кой раздаде всичките тези пари? Можем ли да говорим за кланове?
– Кой ли? Политиците! Има съществена връзка между бизнеса и политиците. Ето сега в книгата си изнасям конкретни връзки. Например писмо на Муравей Радев до Иван Костов с техните подписи, което ще ти цитирам – предлагам да изтъргуваме дълговете към България с “наши приятели концесионери”. И лъсват имената. Любопитно е, че първата такава идея е още във времето на социализма – преди отстраняването на Живков от властта. През септември ’89-та Луканов го предлага на Живков, ала с термина – “влиятелни концесионери”. Прави ли ти впечатление как се променя терминологията – влиятелният световен бизнесмен-мошеник Робърт Максуел се заменя с мошеници “наши приятели”?! При царя е същото – човек започва да разследва кои са и хоп – намира фирма в Мароко – страна, с която много тясно е свързан Симеон. Имаше няколко групировки – първопроходци на капитализма, които аз наричам кланове – на Живков, Дойнов и Луканов. Днес броят на клановете се е разраснал с други бивши червени номенклатури, с обръчите на демократичните политици, упражнявали се във властта и с куклите на конци, които толкова забогатяха, че са конкуренция на господарите си.
– И все пак, не дърпат ли именно въпросните кланове конците на всички партии?
– Точно така – парите нямат цвят! Цветовете не пречеха на Камен Михайлов – съпругът на синята Надка Михайлова, да бъде съдружник в столичното ЗММ на червения Петър Манджуков – издател на вестник “Дума”. В парламента е пълно с такива съдружия отгоре до долу. Това, което става на неговата сцена, няма нищо общо с онова, което се върти зад кулисите.
– В такъв случай, питам те, има ли какво още да се открадне от държавата?
– Аз така мислех навремето, по същия начин, че рано или късно краят на грабенето ще дойде, просто защото всичко е откраднато. Преди години разговарях с известния български финансист и икономист Емо Хърсев. Коментирахме, че страната е в страхотна криза и според мен няма какво повече да се задига. А той ми отговори: “Григоре, в една държава винаги има какво да се краде – и 50, и 100 години, колкото и бедна да е. Тя произвежда пари (левчетата) и събира бюджет от фирмите и хората, който раздава на своите си хора – дори това е достатъчно”. Това е инструментариумът за крадене на българските политици и той никога не се свършва.
– Трябва ли изобщо да продължаваме да си плащаме съвестно данъците?
– Може би не. Но сегашната инфлация също е вид неофициален данък-кражба при пазаруването ни. Като й станат непоносими размерите, ще се пусне хиперинфлацията да доограби хората. А в икономиката, щом някои губят, задължително други печелят. Този цикъл може да се прекъсне чак с въвеждането на еврото, което засега още не го виждам, някъде към 2014-2015-та може би. Това ще е и времето, в което ще бъде разгромена българската мафия, както и най-острите проявления на българската корупция.
– Твърдиш, че има различни драматургии на събитията – една за хората, и друга – за посветените в игрите… Така ли е?
– Типичен е последният скандал с Румен Петков. Знае се, че негов най-яростен противник е Татяна Дончева – онази, чиято тишина в спалнята й ражда безумия, според крилатия му израз. Но в комисията по вътрешна сигурност, чиито заседания са секретни и от тях не се изнася информация, когато се гласува предложението за отстраняването на министъра от поста му, тя не вдига ръка “за”, сочи стенограмата. Я виж ти, какво ставало извън светлината на прожекторите!
– Като си говорим за бизнес, политика и големи пари, можеш ли да ми кажеш кои са най-богатите политици в България?
– Безспорно един от най-богатите е Ахмед Доган, макар че е много трудно да се проследят парите му. Пълно е с богати турски предприемачи у нас, чиито бизнес спокойно може да се измери с повече от 1 млрд. евро годишно. Техният бизнес получава цялата протекция на ДПС. На този фон имотите на Доган или горската му афера изглеждат наистина жалки. Доган не е по-беден според мен от Васко Божков. Има обаче една разлика – докато единият плаща на политическите си лобита, Доган получава срещу лобирането и не плаща на никого за прокарване на своите интереси. Никой не знае какво притежава той навън, в чужбина, без да става дума за Турция. Има интереси, които са се прострели по посока на страните от Третия свят, включително такива, които са богати на нефт и петрол, за моя изненада чак до Латинска Америка. Сред много богатите броят родата на Милен Велчев, царя, Иван Костов, Пламен Петров (бивш транспортен министър на Симеон) и др. Много, много богат е бащата на юпитата – Спас Русев. Виж само резиденцията му на “Врабча”, близо до Операта. Немалка част от червените депутати са също богати хора, макар че не са мултимилионери. Но и 3-4 милиона лева стигат, нали?
– Пишеш, че богатството на Ахмед Доган се оценява на близо 200 млн.

лева. Вярно ли е това?
– Абсолютно и постоянно се увеличава. Но богат политик също е един Румен Петков, за политиците по принцип не е трудно да правят състояния.
– Само червените ли са богаташи?
– Политиците-паралии са мнозинство. Ето, новият шеф на СДС Пламен Юруков е един от най-големите вносители на кафе в България. Със сигурност няма виден политик, който да има под 10-20 млн. лева . Бил ли е министър, директно се записва отгоре. Бил ли е шеф на агенция – също. Кукловод ли е сред депутатите – може и далече повече. А ако някой се е полъгал за по-малко, значи явно не е бил достатъчно кадърен и ловък, за да задигне, но те са просто единици. Значи индиректен показател са офшорните фирми по света, свързани с имената на българи – те са над 5600! Анонимността на собствениците им гарантира тайната на състоянието на близо 400 мултимилионери у нас.
– Състоянието на Илия Павлов от 150 млн. долара при втората му съпруга Дарина ли е?
– Не! Тя въобще не е мултимилионерка. Българските активи на “Мултито” преминаха в ръцете на акционерно дружество “МГ енергетика и природни ресурси”, където тя не участва. Според една от версиите в завещанието на Илия Павлов като наследници на империята му са посочени адвокатска кантора и три имена. Волеизявлението му се изчерпало с изречението “те знаят какво да правят”. Сегашната компания, наследила “Мултито”, е с регистрация в щата Делауеър (офшорна зона) на САЩ. Води се 50 на сто собственост на Бояна Попова – управляващия директор, а другата половина – на самия Павлов. Но негови наследници са децата му. Всъщност милиардът на Илия Павлов се оказа мит – толкова жив, колкото и относителната бедност на политиците ни. Мултигруп винаги е имало огромни дългове, Илия Павлов си беше едно подставено лице, нищо повече.
– Има ли други митове у нас?
– Веднага ти отговарям с нещо сензационно – защо в Амстердам стреляха не само по Косьо Самоковеца, но и по моделката Цеци Красимирова? Никакъв куршум не е рикоширал в нея, било си е чист опит за убийство. В материалите по делото обвинението е точно такова, така е мотивирана и присъдата. Убиецът – прононсиран гангстер, получи мека присъда, а за финал престоят в затвора му се оказа мимолетен – наскоро излезе оттам. Холандските власти пазеха Цеци Красимирова като зениците на очите си. И направиха всичко по силите си възможно най-бързо да я екстрадират за България. Писмото, което тогава пристигна тук, гласеше: “ние не можем да държим човек, който представлява интерес за България, а неговата сигурност е застрашена”. Ами ще ти кажа – Косьо Самоковеца дори не поназнайваше английски, а Цеци знаеше. Възниква въпросът кой му е превеждал всичките ония сделки – за наркотиците, за контрабандата, за ракетите на Северна Корея?! Човек си води приятелката на екскурзия във Венеция или на Малдивите, а не в Амстердам. За мен това е обяснението защо толкова й се натискат мутрите за нейни приятели, макар че вече не е 18-20-годишна! Има още един въпрос – как така в джоба на Самоковеца холандците намериха карта на Националната служба за сигурност? Поли Пантев също се беше уредил – и с такава тапия, и с тапия на НСБОП. Иван Тодоров-Доктора го надмина – освен това се оказа и сътрудник на разузнаването. Е, как така всички големи мафиоти без изключение са агенти на спецзвената ни, а борбата срещу мафията никаква я няма. Според мен точно тези структури са нейните опекуни.
– А какво се случи на СПИН-делото в Либия?
– Аз написах 464 страници по темата. Почнах да броя разкритите тайни в тях, стигнах до 73 и се отказах. Сензациите са поне за написване на тритомник. Елитът ни до гуша е в тях – от всички най-първи хора на държавата до редовите министри. Тази история със СПИН-а в Либия е много гнусна. В нея всички се оказаха виновни – от медицинските ни сестри до семейството на Кадафи, от международни швейцарски брокери и виенски мошеници до уж почтени западни бизнесмени, от наши държавни институти до международни светила на науката. В България всичко се покри, докато по света вървеше мащабно разследване за случилото се – наричам го шифъра “Албовина”.
– Значи мислиш, че хората у нас са били излъгани, за да симпатизират на сестрите?
– Ще дам пример за онова, което действително се е случвало зад кулисите. Например нашата защита, която уж е била толкова велика, вместо да изпише вежди, изважда очи. На едно от съдебните заседания се изправя един от адвокатите ни и казва: “Ако либийската страна беше разследвала своите служители, а не нашите сестри, следата на заразените със СПИН кръвни банки щеше да я отведе съвсем другаде”. Прокурорът светкавично репликира “за първи път чуваме официално признание на българската защита, че намерените в дома на Кристияна Вълчева банки наистина са били заразени със СПИН”. Абсолютно неизвестен е фактът, че докато нашите граждани там ги измъчват с ток, у нас по същото време се обучават либийски офицери от сигурността! В България представиха, че международните експерти са ни защитили, докато съдът в Бенгази се позова на техните заключения, за да мотивира присъдата.
– Това наистина са скандални факти, но теб кое най-много те потресе?
– Нещо, което се спомена сякаш мимоходом по делото. Световноизвестните учени и откриватели на СПИН посочиха, че заразяването може да стане освен по кръвен и полов път, и по други начини – например от една мръсна кислородна маска, макар и рядко. Т.е. една неизмита чаша може да те убие. Оказа се, че вирусът може най-спокойно да живее в празната банка, пъхната в един шкаф, без никакви условия за съхранение в продължение на месец. Разбра се, че имунизациите срещу хепатит, за което сега тече кампанията у нас, предизвикват появата му във всеки трети ваксиниран.
– Кристияна Вълчева и Кристина Малинова Байчева действително ли са едно и също лице, както пишеш?
– “Ако наистина са българки”, ги споменава Муамар Кадафи в едно от изявленията си. Наистина Кристияна Вълчева фигурира в документите на разследването като Кристина Малинова Байчева. Принципът е такъв, че когато се отива на работа в Джамахирията, либийците прибират паспортите – т.е. те разполагат с данните за самоличността и се позовават на тях. В деня, в който сестрите кацнаха в България, в официоза на английски “Триполи поуст” на първа страница се появи снимка, на която е Кристияна Вълчева с още една жена и няколко мъже на плажа и на най-деликатното й място стои неначената още чепка грозде. Фотографията беше без коментар. Едно от обясненията за имената е за укрита нелицеприятна регистрация у нас, второ – за разкритите тайни сметки в банки на остров Кипър и Малта, трето – за сложните пируети на голямата световна политика, четвърто – за операциите на секретните служби. Читателите ще разберат действителните причини от книгата. Има една страхотна мисъл на Балзак, която много харесвам: “В кухнята на политиката не можеш да сготвиш вкусно ядене, без да си изцапаш ръцете!” В този случай обаче и ръцете бяха изцапани, и яденото – отровно.
– Твърдиш, че неин любовник – виден, скандален и влиятелен роден политик от настоящето, й бил осигурил работа в Либия. Кой е той?
– В книгата тази история е с истинските имена и събития – от “15 глътки кафе с въздух” до името му. За “Шоу” ще се въздържа да го спомена – подозирам, че според член 49 от ЗЗД заради “непозволено увреждане” веднага може да ви засъдят заедно с мен, пък дори и преди мен.
– А какви са тези тайни видеозаписи с българките в Либия? Какво съдържат?
– Не са снимки и записи със скандални кадри, макар че и такива има. Този запис беше подхвърлен пред посолството ни – с едната ръка държавата светкавично го засекрети, с другата ръка – обяви го за негледаем, понеже бил повреден. В крайна сметка министрите го изгледаха. Затова онемяха – освен за затворничките, в кадрите ставаше дума и за самите тях.
– Колко долара се събраха в офшорните банкови сметки на сестрите?
– Колкото трябва, за да мълчат. Възстановиха им осигуровките, внесоха им значителни суми по банкови сметки, осигуриха им работа. Когато се върнаха, ги затвориха в резиденция “Бояна”, за да ги инструктират да си затварят устата. Допуснаха само два френски ТВ-екипи, за да разплачат зрителите от Париж до Авиньон. Чак на следващия ден българските журналисти получиха достъп – селектиран и по време, и по журналисти, и по сестри, като се изрази наш колега. Е, защо не ги оставиха в Правителствена болница или Военна академия, където им правеха медицинските изследвания? Щом случаят поотшумя, им посочиха вратата. Но апартаментите, които им ги подариха, са частно дарение. Защото тази трагедия освен политическа и криминална, е и човешка. Това са едни тотално смазани хора, чийто семейства още тогава се разпаднаха. В една бяла държава щяха да им осигурят щат от психолози, психоаналитици и да ги лекуват поне 5-6 години. А наистина повечето от тях нямаха къде да живеят. Онова, което не се знае – тогава адвокат Тодор Батков ги прие да живеят в неговия хотел “Банкя-Палас” и им пое всички сметки. Изключително човешки жест!
– Вярно ли е, че роднини на Кадафи и роднини на цар Симеон са търгували с банки кръвна плазма, заразена със СПИН?
– Да. Не пожелах да спестя имената им. Но не са само те. Преди тях родните депутати така са променили закона, че дебели фирми са внасяли спинозните банки у нас – още преди случилото се в Бенгази. Резултатът са десетки починали в Добрич, Варна, Плевен. Това също е сред най-мръсните тайни на елита ни.
– Има ли “либийска връзка” по делото срещу братята Маргини?
– Има! Подпечатана е дори с кръв. Не е случайно съвпадение, че началото й съвпада по хронология с онова, което е ставало зад кулисите на делото. Борбата е била за нефтените концесии, тоест за милиарди и милиарди долари. Който е пречел на прилапването им или е узнал повече от необходимото, е бил убиван. Така живо е изгорено семейството на спецемисаря ни Димитър Димов, убити са босове на групировки и др. Разкритията са в книгата. Но сега ще замълча – тези факти могат и да убиват. И са убивали.
– Кой погреба Никола Дамянов – боса на ТИМ? Знам, че имаше доста неизвестни около неговия “инфаркт”?!
– Никола Дамянов, боса на ТИМ, го убиха с инфаркт. Предизвикан изкуствено. Затова го погребаха без аутопсия, макар че, щом го е взела “Бърза помощ”, тя е задължителна по закон. Елиминираха го с “дъх на бадеми” – циановодородната киселина, позната ни от криминалните романи. Тя е течност, но може и да е аерозол. Впръсне ли се, всички външни белези са като от инфаркт. Но тъканните проби при аутопсията ще покажат действителната причина и затова не я извършиха. Да не те шокирам, но това не е първото такова убийство в България – по този начин отстраниха и бащата на един от най-видните червени депутати.

Едно интервю на Анелия Попова

В. “Шоу”