ГРАФОМАНЪТ ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ В ПОХОД СРЕЩУ БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА

Захари Карабашлиев минава за български писател — един от дългата плеяда графомани, чиито имена ще бъдат забравени след десетина години. Пролетарии на умствения труд, изтласкани напред от конюнктурата в медиите. Хора без качества, които не слизат от екрана. Комисари на евроатлантическото злободневие.

Съюзът на писателите и тяхното кафене на ул. „Ангел Кънчев“ преди 1989 г. бяха пълни с такива „букъри“, които бяха забравени за една нощ.

Захари е интересен с това, че глупостта му го следва като унила аура, където и да се появи. Още по-любопитно е, че умнокрасивите възприемат това като харизма и дори го обсъждат за кандидат-президент. И тяхната не е лесна…

Явор Дачков