Готви се пълна подмяна на народния вот с благословията на Америка
Протестърите няма да се спрат пред убийства и палежи по украински сценарий, за да запазят интереса на своите задокеански работодатели.
Няма грешка, драги читатели, така означаваме днешния управник на България, който всъщност е представен от служебното правителство, съставено от Росен Плевнелиев с премиер Георги Близнашки.
Преди това, ви обръщам внимание на начина, по който падна легитимното правителство, за да разберете, какво имам предвид. Отначало, без видими и обясними причини мандатоносителят Сергей Станишев поиска да състави нов, вече не “експертен“, а политически кабинет, на което ДПС се противопостави. След това ДПС реши да предизвика извънредни избори. БСП се съгласи, защото турската партия бе един политически воденичен камък за Коалиция за България. Стигна се до служебно правителство и избори на 5 октомври…
А какво всъщност стана?! Двете партии предадоха собственото си правителство и затвърдиха окончателно новата политическа традиция в България – всяка по-сериозна промяна да става с предателство.
Спомнете си, че в предишното Народно събрание ГЕРБ предадоха АТАКА, която ги подкрепи да съставят правителство, след това обявиха атакистите за сатани и започнаха да громят парламентарната група, купувайки депутати.
Нататък бе прозряна същинската причина за предстоящата смяна на властта – строежът на „Южен поток“. Американците не вярват в лоялността на БСП към евроатлантическите ценности и за по-сигурно предават властта в ръцете на безгръбначния Бойко.
Така Плевнелиев получи възможност да състави второто си служебно правителство. В него той настани хора, повечето от които и майките им трудно разпознават в политиката. Биографиите им вече коментирахме във в. „Атака“ (бр. 118 от 8 август, стр. 20- 24). Техните връзки показват ясно тясната им обвързаност с политическите и икономическите школи на англосаксонския свят и неговите НПО.
С други думи, за тяхното първо означение трябва да се извади старата дума „юпи“, която се пръкна при управлението на царя-премиер. Намерих в интернет две определения:
В английския жаргон юпито е селски тарикат с висше образование и с марков шушляк. От английски YUP – „Young Upwardly-mobile Professional“. Тази абревиатура има история от 1972 година, когато благодарение на икономическата и политическата конюнктура в Англия се появили младите юпита.
В българския жаргон юпито е определен тип крадлив политик, подвизаващ се основно в периода 2000-2005 година, през т. нар. царско управление. Поработил е в западния свят. При връщането си в България освен кражбата на материални блага ограбва и вярата на хората в образованите и интелигентните
И двете верни.
Сега да си спомним каква беше мисията на тези юпита при царя: пълно подчинение на България на интересите на Запада и лично обогатяване за обществена, разбирай държавна, сметка.
Идеологията на тази „гилдия“ е либерализъм до дупка, а това означава отворено общество, така както е формулирано от неговия идеолог Карл Попър: „Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за „истина“ , а по-скоро се опитват да установят закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно.“
Тук възниква един изконен въпрос: Ами ако тези хора не искат да живеят заедно? Искат поотделно? Отговорът е: Чака ги „майдан“, чака ги гражданска война, подобно на тази, която спретнаха в Украйна.
Средствата за масова информация вече посочиха неоспоримия факт, че част от министрите в служебното правителство, начело с преми¬ера, са преки участници в „протестите“, връзките им с НПО са несъмнени. С други думи, това е правителство на хора, които са престъпвали закона, отричали са консти¬туцията и легитимния вот на българските граждани. Голяма част от тях в една правова държава щяха да са в затвора. Но въпреки гръмките лозунги за правовата държава от ранния етап на „прехода“ ние се отдалечаваме от тази реалност.
Президентът неколкократно се изказа в полза на българския „майдан“, следователно и той носи отговорност и пред съда, и пред историята.
Стигаме до неправителствените организации, означавани съкратено като НПО. В днешния си вид те представляват добре платени лобита на различни интереси. Вижте НПО, фи¬нансирани от „Отвореното общество“ на Джордж Сорос:
Център за икономическо развитие
Европейски институт
Институт за пазарна икономика
Червената къща
Център за социални практики
Център за либерални стратегии
Български хелзинкски комитет
Освен тях Сорос подпомага още два пъти по толкова взаимно обвързани НПО в съвсем минорен състав, които изпълняват помощни функции. Всички те, а и останалите бяха организатори на софийските „протести“, затова и ги наричат с подигравателното „протестъри“. Тук идва прозрението, вече изречено от няколко американски геополитици, че сред главните инструменти на САЩ за установяване на световно господство, са т.нар. неправителствени орга¬низации. На шега-наистина, НПО са изключителен инструмент за манипулация и основно средство за чужда намеса във вътрешните работи, с други думи, за разрушаване на законния ред.
Символът на протестърите, соросовият юмрук, всъщност се стоварва върху правовия ред, както стана в България на 23 юли 2013 г. Тогава бе извър¬шен терористичен акт – нападението срещу сградата на парламента и ата¬ката срещу автобуса с народни представители. Това бе опит да се вземат за заложници народни представители, да бъдат те бити и дори убити… При което националната телевизия, националното радио, останалите големи електронни медии, повечето вестници, приветстваха терора. На съд отиде един… полицай.
Американците не вярват в лоялността на БСП към евроатлантическите ценности и за по-сигурно предават властта в ръцете на безгръбначния Бойко
Виждате ли, драги читатели чие е служебното правителство?! И кой е истинският министър – председател. Ами Джордж Сорос, разбира се, не се съмнявайте.
Кому ще помага неговото правителство на изборите? Всекиму, само не на АТАКА. Не говорете за обективност, не мислете даже. Следващото правителство трябва да бъде същото като предишните – съставено от КОМ¬ПРАДОРИ, от хора, които се изживяват като колониална администрация.
Какво следва от подобна философия и къде са националните интереси?
На този въпрос те отговарят:
Моля? За каква нация става дума? Нашият пророк Карл Попър е сътворил теорията за отвореното общество като антинационална идеология. Нашият наставник Джордж Сорос е създал „Отвореното общество“ като организация за дезинтеграция на нации¬те. Какви интереси у нация, която ос¬тава само на хартия, като освободена от воля територия? Налягайте си парцалите. Раждайте, възпитавайте и учете в недоимък талантливи деца, за да пълните западните изследователски институции с кадри…
За останалите – превърнатата в блато райска земя, на която живеят мирно и гладно българите – християни и мюсюлмани и социалните номади – циганите, паразити¬ращи „законно“ на гърба на останалите. И над всички – обезумялата от алчност олигархия на подземния и наземен свят! Това е мечтата на соросианците, соросоиди¬те, соросовите храненици.
Те ще ви дадат на изборите по 50 или по 100 лв, а утре ще ви съдерат кожи за по 1000. Това иска именно „Отвореното общество“.
Същото, което на „майдана“ вее знамето на заканително стиснат юмрук… И напомня стиснатия юмрук на болшевиките – интернацио¬налисти, които също се заканваха на нацията.
Проф. Станислав Станилов
депутат от АТАКА в 42-то НС
В. Атака