Господ стана българин срещу 300 000 долара
…Няколко седмици преди "Парк де Пренс" в Пловдив се случва събитие, което може да се превърне, макар и с петнадесетгодишна давност, в истински "Уотъргейт" с ефекта на снежна топка, растяща от само себе си по наклона на съмнението.
През есента на 93-а – преди последните два кръга от квалификационното пресяване за САЩ’94, човек от София довежда под тепетата при Христо Данов двама англичани, които се представят като хора от букмейкърските среди. По това време официалният президент на БФС е Валентин Михов, но посредникът е наясно, че силният човек в съюза е именно Данов, който финансира централата чрез Агробизнесбанк.
Вероятно тук е подходящият момент да се направи уточнението, че въпросната банка фалира и бе продадена за един лев по времето на голямата банкова криза в периода 1995-97 г., но към момента на описваните събития институцията бе на върха на могъществото си.
И така, в един хубав есенен ден в ресторант "Ритора" в Стария град, който е предпочитано място за срещи на "брокерите", Данов посреща своите неочаквани гости. Двамата англичани без увъртане слагат на масата своята оферта – срещу 300 000 долара са готови да осигурят победата на българския отбор в Париж. Парите ще бъдат изплатени след мача на 17 ноември на "Парк де Пренс", и то само при желания резултат. Поданиците на Кралицата са пределно лаконични за технологията на операцията, но твърдят, че схемата е проиграна и намекват, че ще осигурят съдията (б. а. – шотландеца Лесли Мотрам), както и неколцина френски национали, с точните имена. Пришълците намекват, че подобна "организация" се подготвя и за двубоя между Франция и Израел… И французите загубиха с 2:3 край Сена, а драмата се развихри в последните минути на срещата.
Без съмнение Данов е бил шокиран от твърде директната и конкретна
оферта, но като опитен бизнесмен вероятно веднага е изчислил ползите от нахвърляния сценарий.
"Естествено, че бях шокиран – казва Данов. – Като нормален човек разбирах съмнителната идея на сделката, но в същото време като финансист и като ръководител на футбола можех лесно да изчисля вариантите и дивидентите. Ако се стигнеше до "инвестицията" от исканите 300 000 долара и до съответния резултат, БФС щеше да спечели десет пъти повече при евентуално участие в САЩ. Да не говорим за обществения ефект в България и по света…"
…Петнадесет секунди преди края на срещата на "Парк де Пренс, при резултат 1:1, класиращ французите на световното, реферът Мортрам свири пряк свободен удар в полза на домакините почти в ъгъла на терена, вляво от вратата на Боби Михайлов. И тогава Жинола, вместо да ритне топката към трибуните, в небето или в близката Сена, той по някакъв неведом импулс я отправи през цялата ширина на игрището към десния фланг на гостите, където нашият защитник Кременлиев я овладя, подаде я на Балъков, той на Любо Пенев, после централният ни нападател видя набиращия скорост Костадинов, пусна му топката като с парашут и Емил се превърна в Екзекутор на "петлите" и национален герой…
"След победата платихме исканата сума на посредниците – казва Данов. – Ние не знаем дали те са подкупвали някого и дали са нарушавали закони. Исканите 300 000 долара могат да се разглеждат като рискова инвестиция, която в крайна сметка се изплати многократно. Това са правилата на спортната война и както много пъти сме били губещи, така дойде моментът да изиграем успешно картите си…"
"…Тази историческа победа ни беше организирана в някаква степен от международната тотомафия – продължава Данов. – Подчертавам дебело – нашите футболисти бяха великолепни и заслужиха участието си в САЩ. Но за тези аферисти няма никакво значение едно участие на някаква страна на някакви световни финали. Дали са били англичани или французи, за тях важното бе коефициентът и печалбата. А те бяха огромни при победа на България… Впрочем тотомафията е превзела изцяло световния футбол и ние сме нейни жертви. Последната титла на Левски (б. а. от 2006 г.) и участието на "сините" в Шампионската лига са пряк резултат от намесата на коефициентите… Аз не принизявам постижението на нашия отбор в САЩ. Чисто и просто казвам истината за световната спортна война, наречена футбол. Няма нищо по-добро от истината – и за миналото, и за днешния ден…"
Из книгата “Тайните на четвъртите в света"
Георги Атанасов