Господ пак ни даде знак. Докога ще сме глухи и слепи?

Втренчени егоистично в пъпа си, обсебени от злоба, завист, омраза и алчност, вкопчени в гордост, ревност и пристрастяване към пари, благополучие и власт, забравихме чистия път към Бога и вярата. Онзи път, който не минава през Църквата, а през сърцето.

Унищожаваме природата, бодем очите на безащитни животни, не ни пука, че някое дете, или възрастен човек около нас гладува, благочестиви и благотворителни сме само, когато си играем на sms-и по телевизията, а ако някой до нас падне, си извръщаме главата.

Молим се в църквата за собственото си здраве и благополучие и дори не знаем, че първо се благодари и се отдава, а после се желае.

Сега се питаме – какъв е тоя Господ, който може да позволи шест млади деца да си отидат така „нелепо”?

И нямаме време от чалга, бързане, еснафлък и мързел да потърсим духовността, която учи, че всичко и всички са взаимосвързани. И че ние самите сме повикали злото, защото живеем „зъб за зъб”, защото е чест тук да не простиш, а да отмъщаваш, защото смирението е непозната дума.

Господ ни разтърси за пореден път.

Докога ще сме глухи и слепи?

Afera.bg