Голямото разцепление. Една малко известна страница от живота на Атанас Буров
С внимание се изслушват речите на безспорните лидери на Сговора Александър Цанков и Атанас Буров.
Още в сутрешните им слова се открояват съществени различия в техните политико – икономически приоритети, които довеждат до неизбежния по – късен разрив.
Александър Цанков държи на единството на партията, премахване на племенноста (фракциите) и зачитането на всички, тъй като, когато „достойнствата на всички са оценени, тогава ние сме завършили, ние сме вече начертали пътя на нашето истинско обединение.”
Той признава, че Сговорът като водеща партия е загубила изборите на 21 юни 1931 г., защото не е усвоил методите на демагогията и тъй като не е излязъл „ с една програма, която да увлече българския народ”.Набляга и на фактора изхабяване – „Най – сетне осем години управлявахме.Може би омръзнахме.”
Цанков защитава известната си теза, че „когато един строй загива, за да дойде друг да гради новото, няма място за старите партии”, което поражда необходимостта от Демократическия сговор.
За него обаче Сговорът трябва да бъде, без да е станал още , социално движение.
Ал.Цанков държи на интервнецията на държавата и твърди, че за да бъде „Демократическият сговор с по – голяма жизнеспособност, трябва да му дадем една програма, с която да излезе, но преди всичко ние трябва да сплотим нашите редове.”
Буров държи на основополагащите принципи на Сговора и умело прехвърля брод от актуалната международна обстановка – „Големи държави изнемогват под ударите на кризата.При това положение поставен е въпросът дали капиталистическият строй ще издържи и дали ще съумее да се справи с кризата” към дежурните проблеми в страната – „Демагогията отрови душата на народа.Тъмни сили, невежи сили, отново изплуват на повърхността на живота.Те намират условия за нова дейност, за нови падения, за нови авантюри”.
Атанас Буров призовава делегатите да надмогнат чувствата си – „Вие ще ни съдете, но помнете, че вас ще съди целият народ.”
Емоционалната му реч завършва с призива : „Аз имам вяра в родолюбието Ви – онова, което ние не можахме да създадем, създайте го Вие.Ако смятате, че други могат да извършат това – посочете ги.
Знайте обаче, че Сговорът стои над България.В името на нея аз Ви призовавам да изпълните достойно дълга си.”
След речите в 11,30 часа 12 000 делегати и гости започват манифестация от театър „Ренесанс” до Народното събрание.В 13 часа, когато площадът пред парламента се задръства от хора, тримата водачи Ляпчев, Буров и Цанков произнасят речи от стълбите на висшия законодателен орган, след което са бурно аплодирани.
Манифестацията е закрита от председателя на конгреса Димчев, който обявява, че работата на форума ще продължи в 15 часа в салона на Градското казино.
В 15,30 часа обаче няколко привърженика на Цанков – Н.Търкаланов, Т.Цанков ( брат на Александър Цанков) и др., използвайки завалелия силен дъжд и подпомогнати от пияници, подстрекава насъбралата се тълпа да разбие вратите и прозорците на казиното и да нахлуе в салона му.
Шайката вдига невъобразим шум.Васил Димчев безуспешно се опитва да въведе ред, след което по решение на конгресното бюро закрива заседанието за другия ден в 9 часа сутринта в театър „Ренесанс”.
Бюрото, заедно с централното ръководство, напуска през задната врата на казиното.
В този момент в залата нахлува Цанков и се качва на трибуната.
Бюрото на конгреса, заедно с Андрей Ляпчев и Буров, веднага се връща на естрадата, но внезапно третият подпредседател на конгреса Никола Конкилев, обявява за председател на висшия форум Цанков, предизвиквайки масово недоволство.
Бледен и разтреперан Цанков излиза от неудобното положение с предложение заседанието на конгреса да се отложи за 16 май в 9 часа сутринта, след което, заедно със своите приятели от около 300 души, напуска салона.
Конгресистите разбират, че присъстват на разцеплението на Сговора, акламират Буров и Ляпчев и с изненада узнават от Григор Василев, че Цанков е ангажила от събота 14 май салонът на театър „Роял” за своя конгрес.
419 делегати от общо 546 застават зад крилото на Ляпчев и Буров, а останалите на 16 май 1932 г. в театър „Роял” избират за свой лидер Александър Цанков, поставяйки началото на неговото Народно социално движение.
Легитимните сговористи завършват своята работа в театър „Ренесанс” на 17 май.
При закриване на конгреса реч произнася Атанас Буров.Той признава – „прекарахме една партийна криза”, но продължава да е уверен, че „Единственият начин и за нас, и за вас да служим най – добре на България, това е да служим на Демократическия сговор.”
Буров смята, че Сговорът трябва да стане „най – силната, най – мощната, най – активната, най – разумната и най – сплотената политическа сила в България.”
Пред делегатите той лансира представата си за образцовия български политик – „ той не може добре да уреди своя собствен живот, той не може да гарантира за децата си сносни условия за съществувание, ако преди всичко не се постарае да създаде голямата къща на българската държава по начин, щото всеки да намери вътре благоденствие.”
Атанас Буров отправя и важната заръка към съпартийците си – „Господа! Работете за България, защото по тоя път вие ще работите най – добре и за вас, и за потомството си.Изпълнете фанатично вашия дълг, а ще го изпълните фанатично като направите всичко за засилване чистия, хубавия Демократичен сговор.”
На 17 май 1932 г. се избира ново Централно бюро, в което редом до Андрей Ляпчев, Владимир Вазов, Григор Василев, Тодор Данаилов, Владимир Моллов и Васил Димчев, откриваме и името на Атанас Буров.
В тези напрегнати дни Буров публикува на 17 май в „Демократичен сговор” статия със симптоматичното заглавие „Водителите”.
Тя е ехо на приключващия драматичен конгрес, затова и езикът й е експресивен и искрено – далновиден – „Партията не е приют нито за фирми, нито за лични покровителства.Тя живее и се бори.И в името на никакви племена, среди, ангажименти, в името на никакви лични каузи, не може да търпи налагани лица.
Движението и борбите ще очертаят и издигнат своите истински водачи.Ето кое не можаха да разберат някои наши бивши другари – те поставиха личното над партийното, случайното над изпитаното.”
Заедно с новоизбраното Централно бюро на Сговора и Буров подписва на 20 май 1932 г. Окръжно № 1 до членовете на Висшия партиен съвет, депутатите и шефовете на околийските, градските и селски бюра, публикувано три дни по – късно във вестник „Демократичен сговор”.То завършва с призива – „Отбивайте енергично и безпощадно всеки опит за разкол в организацията ви”, останал за съжаление само едно добро пожелание.
На 19 май 1934 г.звенарите извършват военен преврат.
Същият ден Централното бюро на Сговора, вкл.Буров, след няколко заседания излиза с декларация, с която решава да даде своята подкрепа „за едно всестранно проучено преустройство на парламентарната система при запазване свободите на гражданина, авторитета на законно установените институции и контрола върху управлението, за незабавно прокарване на редица неотложни реформи, изложени в нашата декларация от септемврий 1933 г.и за външната политика на правителството, насочена преди всичко към разбирателство с всички съседи.”
Сговорът „поставя вътрешния мир и външния престиж и сигурност на държавата над всички други съображения”, при което призовава членовете и съмишлениците си „да избягват всякакво действие, което би предизвикало разпокъсване или смущение в българския народ.”
На 14 юни 1934 г. обаче с Наредба – закон правителството на Кимон Георгиев забранява всички политически партии у нас.
Атанас Буров напуска родната политическа сцена за повече от 10 години, за да се появи на нея отново като министър без портфейл в кабинета на Муравиев, управлявал страната от 2 до 9 септември 1944 г.
Борислав Гърдев