ГНЕВЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПРИЛИЧА НА ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА!

ГНЯВ И ПРИЛИЧНОСТ

Гневът не може да прилича на художествена гимнастика.

Унижението няма как да полети с балони в небето.

Застоят и блатото не се надмогват с цветя и рози.

Мафията няма как да бъде прогонена с рисунки върху асфалта.

Прекрасно е, че вчерашният протест – така нареченото Велико народно въстание – 2, беше мирен и спокоен.

Прекрасно е, че светеха фенерчетата на телефоните и светлината озаряваше площад „Независимост“.

Прекрасно е, че хората бяха един до друг, усетиха силата си и провидяха надеждата си.

Но има и друго – тези, които обявиха протестиращите за лумпени, стадо, криминали и маргинали, разбират единствено от пачки, пистолети, кюлчета, палки и боксове. За тях мирният протест е игра на деца в забавачница. Преди месец те бяха уплашени, много уплашени, но сега си отдъхват, защото си мислят, че са опитомили децата на протеста. Все едно, че протестът е минал през Детска педагогическа стая и се е поправил.

Тревожно е, че дори Харалановците вече са доволни от протеста. Тяхната мечта е протестиращите да си играят в пясъчници, с кофички и лейки. И протестите да са „прилични“.

Лидерите на недоволството не бива да се превръщат в аниматори. Дързостта на протеста не бива да се превръща в памук, защото утре властниците могат да поискат да се явим на площада, облечени с туники и обути с цвички.

Представата на управляващите за „приличност“ на протеста не ме интересува. Тяхната управляваща неприличност е толкова цинична, че каквото и да кажат, не им вярвам.

Не съм за ексцесии и възпаления. Но не съм и за тишина и целувки с тези, за които тишината и целувките са само още време за кражби и зулуми. Крадецът разбира и се страхува от белезници и рядко се впечатлява от букетче с теменужки.

Нужни са баланс, мяра и култура, но и натиск, сила и категоричност. Гневът трябва да се чува и в него да бушува ток.

Николай Милчев