ГЛЕДАШ ЖИВИ ХОРА, ПЪК ПРОДЪНЕНИ В СЕБЕ СИ. ПОКОЛЕНИЕТО НА СПАС-ТУРЧЕВЦИТЕ СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДА В РОДИНАТА НИ С ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА НАГЛОСТ И МЕРЗАВЩИНА
Преди няколко дни се навършиха123 години от смъртта на един емблематичен за българина юнашки образ, борец за свобода и правда – Капитан Петко войвода.
Защитник на Тракия и Родопа планина, символ на юнашко сърце, чиста душа и непоколебима почтеност до края на дните си.
Ние вече се радваме на Св. Валентин, още повече утвърждаваме лоялността си към евроатлантическите ни партньори.
„Валентинки“ и розови сърца ни разнасят на розови крила, с розови очила, още щом настане февруари.
Всичко ни е розово – мечти, сънища, дни и нощи.
„Розовото“ вече е хранител на земята и небето ни.
Бизнеса му се радва, образованието ни тържествува в него, икономиката ни просперира, даже и политиката ни розовее…
Русофилът Петко Киряков, ползата от „розовото“ го е потулила във времето.
Кому е нужна вече българската роза, когато „розовото“ е навсякъде?
Но да знаете: – светлата душа на Войводата се не сърди на забравата, още повече, ако днес се радваме на свобода и независимост.
А ние сме независими.
Имаме си и празник на независимостта.
А Петко Войвода и на полковник Сенклер се не сърдеше.
Но стоеше много над него – с идеал, с честта на дните си… с духа си.
А къде сме ние сега?
– В розовото… направо се давим от задоволство в него.
Самозалъгваме се, но няма да е за дълго.
Капитан Петко Войвода – с 33 куршума в тялото и с 300 битки за свободата ни, умира на 7-ми февруари 1900г.
Един от най-печалните юнашки образи в историята ни, уморен и смазан от вечните „алтъни“ на народа ни, от тези които трепереха и се сгъваха от страх, когато той въртеше калъча, но после се писаха по-големи поборници от самия него.
Нищо не се е променило и до ден днешен.
Господ си прибра светлата му душа там, където й е мястото, но остави поколението на Спас – Турчевците да се възпроизвежда в родината ни, при това с още по-голяма наглост и мерзавщина, отколкото в онези времена.
И те ни донесоха „розовото“ с нагласеното убеждение, че няма друго добро като него.
„Ей това е, което разваля света – споделя с мъка Войводата – Опустялата пара, дето дава сила на този и онзи изедник да ни слага чатала на врата.
Няма да има мир и управия и човещина, додето не се намери на тази пуста пара колая.“
Там, където са парите, там е и безчестието.
Омазнено в зависимости и парфюмирано с безсрамието на користта.
Гледаш живи хора, пък продънени в себе си.
Жадни за грях и озверели в оправданията си за него.
Сърца туптят…
Ти се взираш в тях с очакване да видиш и познаеш любов, пък там – единствено пустата сметка в амбиции се оглежда, шумно и гордо, на суетен мегдан.
Сърца, с претенции за лъвове – охранени, пък обрулени от алчност, вечно жадни, вечно недоволни:
– и когато получават, и когато се продават…
За благородни каузи пледират, но се не трогват от обругаване на свободата, от издевателството над почтеността.
Свободата срамно извръща глава и търси начин сякаш да избяга, далеч от робството на вечната им низост, а те й се присмиват и я дърпат непристойно.
Обличат я с мръсното си слово, мачкат я с омазнените си пръсти, наливат я с марково уиски, ако може да забрави коя е, та да кандиса на неутолимите им мераци.
Да бъде такава, каквато те искат – продадена и продънена според интереса им, а не угодна на Бога.
Защо ли?
Защото са „лъвове“, със свои модерни, евроатлантически ценности и са повярвали, че разполагат с правото си над свободата.
Живи се смятат в „правата си“, а прокълнати и смазани остават в безчестието си.
Героите, времето осъжда на забвение, а продажникът за алтъни е вечен.
Мир на душата ти, Войводо!
Надявам се, че мястото, където Бог я прибрал, е пълно с онази почтеност и справедливост, която тук не намери… нито пък дочака.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС