ГЛЕДАМ ИМ ФИЗИОНОМИИТЕ, БЕ, ХОРА, ТАМ ВСИЧКО СЕ ВИЖДА. ОЧИТЕ КОРЕКТНИ, КАТО ЕКРАН НА КАЛКУЛАТОР, ДУШАТА ЛЕЖЕРНА, КАТО ШАВРАНТИЯ В АНТАЛИЯ. БРУТАЛНА РАБОТА, ПИЧ

А най-готиното при политиците е, че например, в момента, те въобще не се интересуват от нас. Ама, грам! Дори мисля, че въобще не ни помнят. Кой? Народът? Не го познавам тоя мангал!

И когато някой вземе, че ги оплюе основателно из социума, те пък помежду си започват да си викат: “абе, мани ги тея тролове, бе! Сволач! По цел ден нема какво да прави и пише глупости из фейсбук! Помияр! Комунист долен!”

Всъщност, аз съм дълбоко убеден, че в моменти като днешния, за политиците ние въобще несъществуваме. Ако случайно пък, по време на някаква официална вечеря с голи травестити в Брюксел, стане дума за нас, някъде между броколите и Совиньон блана, те викат: “Да, да, може би е така…Може би народът има някакво основание в искането си да ни направи клизма, но уважаеми дами и господа, вие все пак най-добре знаете, че той, народът, реално си е доста прост. А ние, все пак, сме професионалисти! Йес ор нот?”

Абе, аз им гледам физиномиите, бе, хора, там всичко се вижда. Очите коректни, като екран на калкулатор, душата лежерна, като шаврантия в Анталия.

Или накратко – ужас, копеле! Брутална работа, пич.

А така ми се иска, най-накрая и аз да се оттегля от тоя абсурден кошмар, ей така, леко, деликатно, като Лена, да се оттегля. Някъде далеч. В басейна.

Васил Петев