ГЕРОЯТ Е ПРИКЛЮЧЕН, ТЕРЕНЪТ Е НА МАРОДЕРИТЕ

Представата за воин е подложена на пълна манипулация във времето.

Все по-често воинът ще бъде възприеман като наемник, а в някои случаи в доспехите на воин ще се облича мерзка, измамна уродливост, слугуваща на сребролюбив, властимащ интерес.

Мъдростта от древността нашепва на светлите души – „Властта винаги е лишена от справедливост“.

Там, където властта провокира двубой, удавен в политически интерес, има единствено суетна схватка, потънала в стереотипи, която по-скоро води до проява на низост, но не и на почтеност.

Воинът не коленичи пред сребролюбието, застава с гърдите си единствено пред националния ни флаг. Не за сребро, а за чест, за благото на рода и за Божия слава. Затова властта няма нужда от него.

Виж, нуждата от наемници, ще е все по-належаща.

Нещо повече, наемникът е алхимикът на властта.

Чрез него не просто се умножава среброто, а то може да бъде превръщано в злато. Това е проявлението на най-изтънчения химичен процес на властта.

Не любовта, не справедливостта, а алхимичният процес на превръщане на среброто в злато и умножаването му е основният неин интерес.

Всичко друго е гол популизъм, облечен в одежди на воин, гарантиращ едва ли не святост на намеренията.

Сребролюбието, облечено в подобни одежди не е сложно да се представи за добродетел, и не само това, а да привлече съмишленици, особено когато има необходимост от техния глас.

Всъщност, като се замисля, има едно желязно армейско правило, което за съжаление никога не е нарушавано: – „След боя, полето на битката винаги принадлежи на мародерите“.

Гласът и силата на героя, са нужни за спечелване на битката. След нея, героят е приключен, теренът е на мародерите.

ЧЕСТ!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС