Публикувано на 17.11.2021 / 21:12

ГЕРОЯТ Е ПРИКЛЮЧЕН, ТЕРЕНЪТ Е НА МАРОДЕРИТЕ

Представата за воин е подложена на пълна манипулация във времето.

Все по-често воинът ще бъде възприеман като наемник, а в някои случаи в доспехите на воин ще се облича мерзка, измамна уродливост, слугуваща на сребролюбив, властимащ интерес.

Мъдростта от древността нашепва на светлите души – „Властта винаги е лишена от справедливост“.

Там, където властта провокира двубой, удавен в политически интерес, има единствено суетна схватка, потънала в стереотипи, която по-скоро води до проява на низост, но не и на почтеност.

Воинът не коленичи пред сребролюбието, застава с гърдите си единствено пред националния ни флаг. Не за сребро, а за чест, за благото на рода и за Божия слава. Затова властта няма нужда от него.

Виж, нуждата от наемници, ще е все по-належаща.

Нещо повече, наемникът е алхимикът на властта.

Чрез него не просто се умножава среброто, а то може да бъде превръщано в злато. Това е проявлението на най-изтънчения химичен процес на властта.

Не любовта, не справедливостта, а алхимичният процес на превръщане на среброто в злато и умножаването му е основният неин интерес.

Всичко друго е гол популизъм, облечен в одежди на воин, гарантиращ едва ли не святост на намеренията.

Сребролюбието, облечено в подобни одежди не е сложно да се представи за добродетел, и не само това, а да привлече съмишленици, особено когато има необходимост от техния глас.

Всъщност, като се замисля, има едно желязно армейско правило, което за съжаление никога не е нарушавано: – „След боя, полето на битката винаги принадлежи на мародерите“.

Гласът и силата на героя, са нужни за спечелване на битката. След нея, героят е приключен, теренът е на мародерите.

ЧЕСТ!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

Коментари 8 за
“ГЕРОЯТ Е ПРИКЛЮЧЕН, ТЕРЕНЪТ Е НА МАРОДЕРИТЕ”

  1. Защо го пускат тоя демагог постоянно да ни обяснява възвишения неща. Който не е бил с него и да го види как едно говори а дтугу прави

  2. Да така е!Темида винаги е превръзка на очите , но никога не си изпуска везните!

  3. Българските воини страдат от повишен холестерол и понижено самочувствие.
    Айде,холестерола се оправя някак си с хапчета,ама самочувствието … ?!

    Българският войн е бил жесток и непобедим само когато зад него са стояли нивичката му,семейството му,държавата България…
    Да питам сега от тия няколко нещица ,какво е останало,а ???!!!
    Жалка история.

    Дръпнаха черженцето изпод краката на Българският воин и сега какво…

    Венсеремос.

  4. Сребролюбието е отличен заместител на: чест, достойнство, съвест и всички останали добродетели на духа.Чест и уважение на Офицера Велин Хаджолов ! Когато човечеството огладнее и разбере че парите не могат да се ядат ,тогава ще потърси Хора като -Велин Х.или Томова .До тогава ще ги продава и осребрява!

  5. За духа на истинските воини – синовете на Светлата страна на Силата!
    🙂

    ПИСМО
    от Никола Вапцаров, гениален Човек

    Ти помниш ли
    морето и машините
    и трюмовете, пълни
    с лепкав мрак?

    И онзи див копнеж
    по Филипините,
    по едрите звезди
    над Фамагуста?

    Ти помниш ли поне един моряк,
    нехвърлил жаден взор далече,
    там, дето в гаснещата вечер
    дъхът на тропика се чувства?

    Ти помниш ли как в нас
    полека-лека
    изстиваха последните надежди
    и вярата
    в доброто
    и в човека,
    в романтиката,
    в празните
    копнежи?

    Ти помниш ли как
    някак много бързо
    ни хванаха в капана на живота?
    Опомнихме се.
    Късно.

    Бяхме вързани жестоко.
    Като някакви животни в клетка
    светкаха
    очите жадно
    и търсеха,
    и молеха пощада.

    А бяхме млади,
    бяхме толкоз млади!…

    И после… после
    някаква омраза
    се впиваше дълбоко във сърцата.
    Като гангрена,
    не, като проказа
    тя раснеше,
    разкапваше душата,
    тя сплиташе жестоките си мрежи
    на пустота
    и мрачна безнадеждност,
    тя пъплеше в кръвта,
    тя виеше с закана,

    а беше рано, беше много рано…

    А там –
    високо във небето,
    чудно
    трептяха пак на чайките крилата.
    Небето пак блестеше
    като слюда,
    простора пак бе син и необятен,
    на хоризонта пак полека-лека
    се губеха платната
    всяка вечер
    и мачтите изчезваха далеко,

    но ние бяхме ослепели вече.

    За мен това е минало – неважно.
    Но ний деляхме сламения одър
    и тебе чувствам нужда да разкажа
    как вярвам аз и колко днес съм бодър.

    Това е новото, което ме възпира
    да не пробия
    своя
    слепоочник.

    То злобата в сърцето
    трансформира
    в една борба,
    която
    днес
    клокочи.

    И то ще ни повърне Филипините
    и едрите звезди
    над Фамагуста,

    и радостта
    помръкнала в сърцето,
    и мъртвата ни обич към машините,
    и синята безбрежност на морето,
    където вятъра на тропика се чувства.

    Сега е нощ.
    Машината ритмично
    припява
    и навява топла вера.

    Да знаеш ти живота как обичам!

    И колко мразя
    празните
    химери…

    За мен е ясно, както че ще съмне –
    с главите си ще счупим ледовете.

    И слънцето на хоризонта
    тъмен,
    да, нашто
    ярко
    слънце
    ще просветне.

    И нека като пеперуда малка
    крилата ми
    опърли най-подире.
    Не ще проклинам,
    няма да се вайкам,
    защото все пак, знам,
    ще се умира.

    Но да умреш, когато
    се отърсва
    земята
    от отровната си
    плесен,
    когато милионите възкръсват,
    това е песен,
    да, това е песен!

    …………………

    Воин на Светлата страна на Силата, никой и нищо не може да победи.
    Нито да забрави.
    Ще идват от Вечността винаги, когато сме разколебани.
    Защото са живи като словото Никола Вапцарово!
    🙂

    1. Благодаря ти, о Зевсе гръмовержецо, за красотата, която ми припомни с безсмъртната поезия на Никола Вапцаров!

    2. Простете ми, но не вярвам, да се появи отново човек, който да живее, за да поведе другите за да отърссят земята от отровната и плесен!
      Няма балами, те останаха в Балкана! (Лавината, Блага Димитрова)

  6. Спомням си тогава обличайки запасняшката униформа ставах и ставахме пак войни на Родината а сега ги гледам Наемниците на улицата и няма нищо ВОЙНСКО в тях!!! Така е!!!Те пазят този който им плаща!!!Политиците смятат че Властта им плаща а не НАРОДА…наемните-войни смятат че ПОЛИТИЦИТЕ им плащат…с една дума- Болен здрав носи!!!На болният народ всичките здрави седят и го РЪЧКАТ че не е ПОСЛУШЕН!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *