« Върни се назад Публикувано на 04.02.2011 / 8:24

ГЕРБ „пребори“ престъпността, а престъпността – хората

 

 

Той сякаш не живее в държава, в която гражданите във всеки момент могат да бъдат ограбени и дори убити за 50 лева, да им потрошат дома и да им отмъкнат колата.

Вярно е, че властта по всякакъв начин се опитва да неглижира истинските размери на бандитизма с шумни операции, маскирани спецполицаи по улиците, по няколко пресконференции на ден за едно и също разкритие. А пресцентърът на МВР бълва съобщения за всевъзможни подвизи.

Тази паралелна реалност обаче не може да скрие грозната действителност. Достатъчно е да се види какво се случва само за един ден в България. Въоръжен мъж нахлува в магазин за хранителни стоки в столичния кв. "Младост". Отмъква оборота и бяга. Минути по-късно е ограбена бензиностанция от голяма верига на столицата. Касиерка на детско заведение е ограбена в Петрич. Отмъкната е чанта с 8800 лв. служебни пари. Във Варна е взривено "Ауди" 6, собственост на 46-годишна жена. Грабежите, взривовете и убийствата са вече ежедневие. Затова е много нахално да се говори, че престъпността в България намалява.

Обясненията, че този бум е очакван и се случва заради кризата и безработицата, вече не издържат. Защо, когато се правеха тези прогнози преди две години, не бяха взети никакви мерки? Вместо да се заеме с тормозещата обикновения гражданин масова престъпност наравно с битката срещу организираната, властта се хвърли в ефектни операции. Облъчва ни с "Октопод", "Дупета", "Нагли", "Отрепки" и т.н. Но докато вървят кадрите със страховити арести и декларации, че властта отвоюва държавата от мафията, битовият бандитизъм се разрасна в неподозирани мащаби – като се започне от домовите кражби и се стигне до появилото се наново силово събиране на дългове и натиск от застрахователи. И в това време МВР какво прави? От дългия бюлетин разбираме колко много са извършени. За неразкритите може само да гадаем.

Вероятно това е причината Цветан Цветанов да обикаля страната и да дава брифинги при всяко разкриване и на битови престъпления. Такъв е случаят с двойното убийство в Кърджали, където само по едни съмнително получени самопризнания, часове след трагедията за убиец бе обявен 17-годишен младеж. Стигна се дори да скандално детайлен анализ на отношенията в семейството и психологически портрети на момчето, посегнало на майка си и братчето си. Оправданието бе – да се успокои обществеността?!

В следващите дни на други две места в страната станаха двойни убийства и хората там също бяха настръхнали. Но никой не отиде да ги успокои.

Мълчи се какво става с обирите на банкови трезори – засега е разкрит само един, и то защото се оказа лоша инсценировка. Полицията изостава и в разплитането на всекидневните грабежи на магазини и бензиностанции. Цели райони са пропищели от такива обирджии. Цели села не смеят да гъкнат по тъмно.

Обещанията, че полицията ще е постоянно на улицата и ще бди за реда и опазването на собствеността, бяха за месец-два. Достатъчно е да се отиде в някой средностатистически град или село, за да се види какво е истинското положение.

Показателен за размера на престъпността е фактът, че в момента има поне 600 000 дела срещу неизвестен извършител. Което означава, че най-вероятно те ще останат ненаказани заради изтекла давност. Както вече стана при други 500 000 престъпления. Това говори, че полицията не е открила, прокуратурата не е обвинила, а съдът не е осъдил извършителите на поне 1 млн. престъпления – домови кражби, телефонни измами, грабежи, кражби от банкомати и банкови карти… И не става дума за някакви сложни икономически, корупционни или длъжностни престъпления.

Отделно много проучвания сочат, че латентната престъпност е поне 50%. Има изчисления, че незаявените заради недоверие към държавната машина, плюс филтрираните, незаведени от органите на реда престъпления са по половин милион годишно. Търговци дори споделят, че изобщо не се оплакват на полицията, като влязат и им вземат оборота. Полицаите, които имат невероятни правомощия да следят и подслушват, когато получат жалба за откраднат телефон, надълго и нашироко обясняват, че няма шанс да го намерят. И хората трябва да обикалят заложните къщи и да молят да им се обадят, ако се появи. Или да следват съвета на полицията – когато им изчезне микробус, да не плащат рекет, "ако си го намерят".

И на фона на всичко това управляващите имат самочувствието да твърдят, че са си върнали доверието на гражданите?

 

Петър Петров

В. Сега

«