ГЕРБ пасува, а дали народът няма да псува?
Така опозицията спечели първото си гласуване, колкото и тази “победа” да беше предизвестена от обещанието на Борисов. Звучи ли ви странно? Както искате, така го възприемайте. Но такива са фактите.
На 1 февруари премиерът Борисов изненадващо посети президента Първанов и двамата съобщиха, че на предложените от ГЕРБ промени в закона ще бъде наложено президентско вето, подкрепено от самия Борисов. Така Борисов наложи еднолично вето на военния си министър Младенов, който вече беше изразил увереност, че неговият законопроект ще бъде подкрепен от президента защото с нищо не засяга правомощията му.
В хода на 45 минутната среща нещо е накарало Борисов да заеме обратната позиция. Извикан е бил за “уточнения” и наследникът на Младенов генерал Аню Ангелов, съавтор на проекта, с което му се наложи да изпие също горчивата чаша на унижението.
До доказване на противното ще бъде твърде съмнително, че депутатите от ГЕРБ показват явно неподчинение на своя лидер, гласувайки “въздържал се” за нещо, което без особено въздържание при прегазване авторитета на собствените си министри премиерът беше обещал като подкрепа. Акцентът тук е друг и е във въпроса какво е поискал и какво ще получи Борисов в замяна от Първанов.
Самият Борисов изказа предположение “ в рамките на шегата”, че ГЕРБ можели един ден да получат президентската институция и затова не било разумно да се орязват президентски правомощия. Само че президентската институция не се “получава”, а се печели на избори. Какво ли може да даде тогава Първанов като отплата, за да си получи Борисов дивидентите? Едва ли това са собствените му избиратели, а са по – скоро турските гласове, които няма да му трябват на следващи избори, понеже няма да се явява като мажоритарен кандидат.
Извън рамките на шегата има едно нещо, което Първанов наистина може да предаде на Борисов като щафета – подкрепата на ДПС, чиито гласове винаги са играли решаваща роля за победата на президентските избори. Отпадането на ДПС като боксова круша при раздаването на публични крошета от страна на Борисов вече е факт.
Интересна изненада беше и подкрепата на ДПС, изразена от депутата Камен Костадинов, за операцията “Октопод” . След яростното противопоставяне по темата ДАНС, когато Борисов атакуваше, а ДПС бранеше статуквото, изведнъж сега чуваме от устата на доганов глашатай, че при управлението на тройната коалиция в същата тази структура били вършени нередни неща.
Първанов е класическият брокер във властта от последните 13 години. Вероятно сега се готви да изтъргува гласовете на българските турци срещу комфорт в оставащите му 2 години, които смята да употреби за неприкритата си вече дейност по подготвяне на собствен политически проект. Смятам да се занимавам с политика и в бъдеще каза той и с това окончателно разсея през миналата седмица съмненията на наивниците.
По всичко личи , че бившият шеф на БСП и кандидат за решаващо парче от лявоцентристката електорална баница се готви да повтори номера с посредничеството между привидно несъвместими политически величини, готови в името на властта да забравят вражди и декларирани непримирими принципи. Постигна го тогава с натрапването на ДПС като трети партньор в коалицията на БСП и НДСВ, макар да нямаха нужда от Доган за съставяне на правителство.
Защо да не опита отново, като постепенно и задкулисно “затопли отношенията” между ГЕРБ и ДПС?
А когато това става на тъмно , сработва принципът – ни баница ял, ни баница мирисал. Кой е лудият в тази поговорка, може и да не научим никога поради прекалената си вменяемост, която не ни позволява да проумеем тънкостите на дебелите политически игри.
Иво Инджев
www.ivo.bg