Георги Стоев изпращал биячи на майка си и баща си
След разстрела на “писателя на мутрите” на 7 април 2008 г., вдовицата му обяви, че са изчезнали 200 000 лв., скътани за купуване на апартамент. Същевременно Светла Стоева обясни, че с мъжа й имали идея да емигрират във Франция, за да избегне той евентуален атентат. Според адвоката му обаче Жоро никога не е притежавал такава сума пари. От книгите си бил спечелил максимум 50 000 лв. Майката на писателя – Юлия Стоева, пък обвинява вдовицата и адвоката, че са набъркани в покушението над сина й и че са му задигнали парите. Нашето разследване установи дълбоки конфликти не само между свекърва и снаха, но и между син и родители. Оказва се, че Жоро Стоев е изпращал биячи на баща си и майка си – този факт е потвърден и от двете страни.
– Освен че е присъствал активно в подземния свят, синът ви Георги Стоев е имал и определени културни интереси. Как се получи това странно съчетание?
– Не знам. Беше ученик в 119-о училище и докато беше там, не съм получавала оплаквания нито от учители, нито от негови съученици за проявено насилие. Напротив – бях почнала да се безпокоя, че непрекъснато се затваря с книгите си вкъщи, а приятелите му вече ходеха с момичета… Като се върна от казармата, Жоро се промени коренно. Не го свърташе у дома, стана потаен и затворен. Бяха останали малко пари от апартамента, който продадохме, постепенно се стопиха. Той не работеше и нямаше доходи, давахме му по малко, а той обещаваше да се хване някъде на работа. Мисля, че оттогава започнаха и проблемите му с нервите.
– В какво се изразяваха тези проблеми?
– Жоро беше болезнено амбициозно дете и такъв си остана до края. Но вместо да насочи амбициите си към нормалния живот като един образован и културен човек, какъвто беше, синът ми беше повлечен от вълната на престъпния свят, и тоя свят го уби. Мисля, че тая разлика между неговата същност и животът, който беше принуден да води, го изправяше пред един денонощен стрес. В последно време той беше буквално болен човек.
По едно време беше изравнил нивата на кръвното налягане и го водих на лекар. Оказа се, че Жоро е на ръба на нервния срив. Когато го гледахме по телевизията, това не личеше, но само аз знаех какво му струва да се държи така.
– Казват, че пиел някакви силни, много силни лекарства.
– Искате да кажете, че е употребявал наркотици. Но не е! Вземаше понякога ривотрил – това наистина е силно лекарство, но е обяснимо защо го вземаше – животът му представляваше един непрекъснат риск. Освен това той се ограничаваше съзнателно от това лекарство и го заместваше с билков препарат. Напоследък наистина беше станал избухлив, нервен и агресивен. Отношенията ни се бяха обтегнали…
– И щом като е бил нервен и агресивен, сигурно наистина е вършил доста насилия над невинни хора…
– Може и да ви звучи странно, но аз не знам Жоро да е бил някого, да е рекетирал или нещо такова. Може и да е имало .jpg)
такова нещо, но аз не знам. Не знам… Много неща не разбирах около него. Знаех, че вършат безобразия, но не можех да ги спра – това бяха организирани хора, сериозни неща. Впрочем, помня Женята. Той ми беше клиент – аз го подстригвах, даже съм му поддържала маникюра. И знам, че от нерви си гризеше ноктите. Всъщност аз го харесвах – беше обикновено момче, държеше се много добре. Когато го убиха, споделих с Жоро, че ми е мъчно за него. Интересно, Жоро тогава ми каза: “Е как може да ти е мъчно за такъв човек?” Не ги разбирах.
– Казват, че баща му, вашият съпруг, имал някакви психопроблеми…
– Глупости! Стефан е абсолютно нормален, добър човек. Той е обикновен работник, с честен труд си изкарва хляба. Но не може да се отрече, че съдбата му не е много за завиждане. Единственият му син, собственият му син да му праща хора да го пребиват, за да освободи къщата… Не е лесно да живееш с това. А разстрелът го смаза напълно, довърши го. Ходи на работа и се връща у дома като сянка. И двамата сме като сенки, разминаваме се и мълчим.
– Все пак Георги Стоев от нещо се е издържал, имал е приходи. Плащал е на адвокат, на охрана…
– Не знам какви приходи е имал, но знам, че имаше постоянно нужда от пари. От книгите си е получавал хонорари, но явно не са му стигали, щом се налагаше и ние да му даваме. Няма спор, че е имал и тъмна страна. Едва
след убийството намерих документите на няколко мерцедеса. Тия мерцедеси са били продавани, но са се водели на името на Георги Димитров Георгиев, а сделките по продажбата им е извършвал адвокатът Добрин Додев. Откъде са и какви са тия коли – и сега не знам. А що се отнася до изявленията на Додев, че съм му била толкова близка, че ми бил признателен, че съм му прала и гладила дрехите, искам да отбележа, че фамилното му име научих чак след убийството на сина ми, толкова съм му близка. Няма нужда да ми се изкарва приятел сега и по-добре ще направи, ако помълчи. Предполагам, че ще има възможност да говори, когато му бъдат зададени въпроси. Изобщо, за кръга от личности, които се въртяха около сина ми, има доста загадки. Любопитно ми е, че Владо Даверов редактираше книгите му, беше близък до битието му, но не се появи на погребението… Не казвам нищо лошо за него – той си знае, но аз знам, че около сина ми имаше много хора, които се възползваха от ситуацията да станат известни или да спечелят пари. После изчезнаха. А след убийството се започнаха едни трескави действия да се извоюват материалните придобивки, да се вземе цялото възможно наследство, но за човека Георги Стоев се забрави много бързо. Бракът на Свeтлана Недьова Великова от Берковица с Жоро стана в края на ноември 2007 г., но тя си смени личната карта и се легитимира като Стоева веднага след убийството, т.е. когато вече беше станала вдовица…. Явно трябва да кажа и това, че Жоро нямаше никакво доверие на Светла. Откакто изчезнаха едни пари от апартамента им – мисля, около двайсетина хиляди лева, между тях имаше непрекъснати скандали. Стигна се дотам, че Жоро настояваше да се направи ДНК-тест на дъщеря им, която, впрочем, страшно много обичаше. Този тест така или иначе се протака във времето. Веднага след убийството Светла ме попита дали държа тоя тест да бъде направен. Разбира се, отказах – би било абсолютно безумие да се наранява така детето с подобни истории. Не искам никакви тестове – обичам внучката си и ще направя всичко тя да бъде спокойна и щастлива, доколкото може… И накрая държа да кажа следното. Светлана – съпругата на сина ми, е звъняла на Жоро по телефона в момента, когато той е пътувал към мястото на убийството. Не знам дали това е известно на разследващите в отдел “Убийства”… Изпитвам гняв, да. Заявявам открито, че тия двамата – Светла и Додев, са за затвора, но за това си има съд и вярвам, че възмездие ще има.
Адвокатът на писателя Добрин Додев: Вдовицата на Жоро ще съди свекърва си!
Адвокат Добрин Додев е бил най-близо до Георги Стоев и в преносния, и в буквалния смисъл. Когато куршумите са се забивали в главата на писателя, Додев е бил на една ръка разстояние от него. Днес юристът тъгува по своя най-голям приятел и твърди, че смъртта му го е съсипала.
– Адвокат Додев, майката на убития Георги Стоев ви обвини във всички смъртни грехове. Каква е истината?
– Разбирам я майката на Жоро, мъката й е голяма и не й се сърдя. Аз изключително много я уважавам, тя ми е като втора майка. Живял съм у тях, тя ми е прала дрехите, гладила ги е, никога няма да се обърна срещу нея. Вярно е, че има неизяснени неща между нас, но ние ще се разберем. Жоро ми беше най-добрият приятел! С разстрела му обаче нещо у майка му се прекърши. Това, което чета в “Блиц”, ме кара да мисля, че от смъртта на сина й е превъртяла… Разбирам я и затова няма да я атакувам словесно. Много й дойде.
– Тя твърди, че не е сигурно Жаклин дали е дете на Георги Стоев.
– Глупости! Жоро толкова обичаше дъщеря си, че нямаше място за съмнение. Грам.
– Добре, но все пак сте водили свекъра на Юлия, тоест дядото на Жоро, при нотариус почти насила, опитвали сте се да го накарате да подари къщата си на внука Георги? Което е и станало.
– А, не е насила, ние го отведохме при нотариуса, обаче там дядото не можа да си спомни защо е отишъл, нотариусът се ядоса и скъса документите. После обаче при друг нотариус дядото си спомни и сделката по дарението стана. Жоро се ядоса тогава, вярно е, обаче не е бил дядото.
– А знаете ли нещо за отношенията между Светлана Стоева и Георги по времето, когато са били разделени?
– Знам, много неща знам. Имаха си проблеми, имаше и скандали, но това са си техни лични, битови отношения, дай да не говорим за тия неща. Факт е обаче, че се обичаха. Той се ожени за Светла, за да я остави наследница. Предчувстваше смъртта си, това е самата истина, говорил ми е такива неща.
– Юлия говори за една компроматна снимка – Светла играе на пилон. Била ли е танцьорка, проститутка, както я обвиняват?
– Глупости, не е била проститутка. Нито знам да е била танцьорка. Може да са я снимали на пилон в заведението, което държеше Жоро, още докато жив беше Поли Пантев. Може Светла да се е опитвала да му помогне, да спестят пари за персонал. Момичето е свястно, не е била проститутка. Как си представяте Жоро да се жени за проститутка? Двамата пробваха и аптека да въртят, не успяха. Беше им много трудно, как няма да се стигне до караници и раздели. Юлия обвинява снаха си без основание. Смъртта на сина й направо я разби и затова трябва да се прощават на майката някои обвинения. От Светла разбрах обаче, че ще съди свекърва си. Аз няма да се набърквам.
– Юлия Стоева в прав текст изразява подозрение, че най-малкото знаете за убийството повече, отколкото казвате – вие и съпругата му Светлана Стоева. Това притеснява ли ви?
– Не е права, но не й се сърдя, все пак тя е майка. Трябва да заявя обаче, че никога няма да кажа или да направя нещо, което ще бъде във вреда на детето – Жаки я имам като моя дъщеря, както имах Жоро за свой брат. Кой каквото ще да си приказва… Не знам как ще се оправя. Аз съм съсипан.
Всеки ден ме дърпат от полицията: "Кажи, как изглежда убиеца, ти си го видял". И на детектор на лъжата ходих. Какво съм видял аз – едни очи видях за миг, оня като се обърна, нищо повече… Даже не съм сигурен, че и това видях. Всичко ми е като на сън. Защо да помагам на убийците на най-добрия си приятел? Какво ще спечеля? Двете коли, които се водеха на мое име, аз ги прехвърлих – едната, БМВ-то , на майката Юлия, другата – джипът, на вдовицата. Между другото, волята на Жоро беше, ако нещо се случи с него, и двете коли да останат за Жаки. И такива неща ми е говорил.
Аз сега съм по-зле от всякога. Когато Жоро беше жив, имахме планове…
– Какви планове?
– За разни бизнеси, но смъртта му провали всичко… Засегна твърде много хора…
– Ти като адвокат защо му позволяваше да засяга така публично опасни хора?
– О-о-о, аз се опитвах да го спра. Винаги му казвах: "Внимавай какво говориш пред журналистите, внимавай какво пишеш!" Той, вика: "Да бе, прав си" И като почне да пише и като му бутнат микрофон едни такива ги изкарва, косата ми настръхваше. После ми вика: "Дали ще ни гръмнат сега, а?". Сякаш сам си предизвика смъртта.
Георги Лазаров