Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония”
НАЦИСТКАТА ВЪРХУШКА СЛЕД ВОЙНАТА
… В електронно издание на „Чикаго Рийдър” срещнах твърдението: „Руснаците настояваха, че Хитлер е успял да избяга. На Потстдамската конференция през юли Сталин изразил убеждението си, че Хитлер бил в Испания или Аржентина.[1] Това бе официалната [съветска] позиция чак до 1950 г., когато Съветите показаха филм, озаглавен „Падането на Берлин”. В него се описваше как Хитлер и [Ева] Браун се нашмъркали с отрова. Но никой не поясняваше как бяха стигнали до това заключение.”[2]
Напоследък интернет взе да се пълни с подобни публикации. Ще спомена една в някакво ново електронно списание, понеже ме впечатли позоваването на Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ. Та в нея се цитираше ФБР, според което „са открити сведения и улики, съгласно които в действителност Адолф Хитлер не се е самоубил, както се съобщаваше след Втората световна война. Той избягал в Аржентина и се говори, че живял там цели 11 години.”[3]
Нататък се разяснява колко лесно било за диктатора да се изплъзне от обкръжаващите го съветски войски, да се смеси с други нацисти, да се качи на личната си подводница и така да стигне до Аржентина. В материала се споменава как се намират аржентинци, които не отстъпват от своите твърдения, че са виждали фюрера на Третия райх в страната си. Подчертава се, че стари донесения на аржентинската полиция информирали за това, че Хитлер е жив и местонахождението му е известно. Не е подминат и фактът, че „след провалилите се издирвания Съветите приели, че Хитлер е избягал, каквото било и изявлението на Сталин пред Труман и Чърчил по време на Потсдамската конференция: „Хитлер избяга и не открихме никакви следи от него.”[4]
В края на шейсетте години роденият в България израелски прподавател по история Михаел Бар-Зохар[5] пише: „През 1943 г. адмирал Дьониц заяви: „Германският подводен флот се гордее, че сътвори за фюрера един земен рай, непревземаема крепост, някъде на този свят.” Той не уточни в коя част на света се намира тя, но съвсем очевидно е, че имаше предвид Южна Америка.”[6]
По-нататък същият автор разказва как след капитулацията на Германия няколко нацистки подводници навлизат в аржентински териториални води. „Те са натоварени с цели денкове документация, промишлени патенти и ценни книжа. На 10 юли 1945 г. подводница „530” се показва на повърхността на устието на река Ла Плата и навлиза в едноименното пристанище…
Според достатъчно достоверни източници между 23 и 29 юли 1945 г. още две подводници се появяват до необитаван участък от брега на Патагония… Следващия месец, на 17 август, подводница „977” също пристига в Ла Плата. В съответствие с международните конвенции и двете подводници са арестувани от аржентинското правителство и по-късно са предадени на властите в САЩ.”[7]
На 18 януари 1948 г. чилийският вестник „Diario Illustrado”[8] разказва как на 30 април 1945 г. фюрерът се качва на реактивен самолет „Messerschmitt”, модел 332, който го очаква на берлинското летище „Темпелхоф“. По същото време и на същото място съвсем млади войници от SS – нов набор от почти невръстни момчета, очакват техният [самолет] „Юнкерс“ да бъде зареден с гориво. И стават свидетели как главнокомандващият Адолф Хитлер, облечен в сива бойна униформа, влиза в свръхмодерната летателна машина. Това се случва около 16,15 часа. Към 16,30 часа младежите излитат отново. Половин час по късно им съобщават, че Хитлер се е самоубил?![9]
В редакционна статия отоново в чилийския „Зиг Заг”[10] се уточнява, че летецът Петер Баумгарт е пилотирал самолета, отвел Хитлер и Ева Браун от „Темпелхоф“ до градчето Тондерн в Дания, което тогава все още било под германски контрол. От там двамата взели друг самолет за Кристиянзунд в Норвегия, пак намиращ се в ръцете на нацистите. В пристанището на този град младоженците „потъват” в конвой от няколко подводници и следите им се губят.[11]
През пролетта на 2005 г. в почти неизвестно провинциално норвежко списание се появи статия, в която се разказва сходна история. В нея се споменават седем подводници, които след края на войната пренесли около 350 германски нацистки офицери в Аржентина. Плавателните съдове били потопени. Аржентински специалисти открили една от подводните лодки на около 200 километра южно от Буенос Айрес. „В края на седемдесетте години аржентински вестник получи писмо от човек, който съобщаваше, че след Втората световна война е пътувал до Аржентина с подводница. Този командир на подводна лодка писа, че Хитлер лично му наредил да натовари 10 подводници с по 50 офицери и екипаж всяка, и да отплава за Аржентина, за да установи нов Райх. Говори се, че седем от тези подводници стигнали местоназначението си… Писмото бе забравено. Чак до миналата година[12], когато главният редактор получи второ писмо от командира на друга подводница, който разказва подобна история. Този човек дава пълното си германско име, както и командния си идентификационен номер. Според двамата капитани подводниците, които били от типа „XXI“, били потопени в плитките води край бреговете на Патагония, а всички на борда им достигнали сушата на надуваеми гумени лодки. Освен това второто писмо съдържа стара снимка на подводницата, акостирала в Патагония, която капитанът лично направил. Възрастни аржентинци потвърждават, че непосредствено след края на войната са виждали германски подводници близо до аржентинския бряг. Същевременно преди няколко години пилот засне от въздуха очертанията на два продълговати обекта на дъното на залива Сан Матиас, на 1200 километра южно от Буенос Айрес.”[13] Прочее в излъчения по „Discovery Civilisation” документален филм ставаше дума тъкмо за това, че първоначално Хитлер бил отведен в Патагония.
В кореспонденция от Буенос Айрес близо две години преди публикацията в норвежкото издание „Джеминай” московската „Правда”[14] разказва за „пет германски подводници, достигнали Аржентина с не по-малко от по 50 високопоставени служители на Третия райх на борда”. По време на плаването те потопиха един американски боен кораб и бразилския крайцер „Бахия”, при което загинаха повече от 400 души, включително граждани на САЩ. Правителствата на САЩ и Великобритания систематично укриваха операцията. Защо? Дали те не отведоха Хитлер в Патагония?”[15]
Руският вестник изтъква разследването на двама аржентинци – Карлос Де Наполи и Хуан Салинас. С необорима документация от първа ръка те разкриват тайната от края на Втората световна война. Става дума за Операция „Ubersse Sud”[16], чиято цел била да спаси водещи нацисти от съветски плен. Всичко е осъществено под чадъра на английското разузнаване и на някои американски „ястреби”. Главният плановик на операцията е самият Уинстън Чърчил. Първата подводница достига аржентинския бряг на 10 юли 1945 г. Втората – на 17 август. Според изследователите, германски подводници, обозначени с номера „530” и „977”, акостират в южноамериканската държава и се предават на военноморските власти.
Става дума за безспорни факти, тъй като капитаните на двата съда – Ото Вермут и Хайнц Шефер, са арестувани и неколкократно разпитани в Буенос Айрес, Вашингтон и Лондон. Онова, което е щателно премълчавано и е дълбоко заровено, е потапянето на американския боен кораб „Eagle 56”[17] и на бразилския крайцер „Бахия” заедно с още три плавателни съда. „Така неизбежният въпрос е защо британците и американците (от Севера и Юга) укриха изтреблението на 400 души, когато войната бе завършила още преди две месеца?
„Съществуваше конспирация срещу СССР. Тя носеше кодовото име „Оперейшън Сънрайз”[18] („Кросуърд”[19] за британците). Тя бе планирана, за да спре настъплението на Сталиновите войски в цяла Европа. Затова британците бяха принудени да разчитат на германските офицери и войници, та да продължат войната срещу Русия и да унищожат комунизма.[20] „Юберзее Зуд” е част от тази мащабна операция”, пояснява Хуан Салинас, бивш следовател по делото за бомбеното нападение над еврейски клуб в Буенос Айрес през 1995 г.”[21] Пак Салинас настоява, че наследниците на Чърчил от Лейбъристката партия[22], прекратяват операцията.[23]
Кореспондентът на „Правда” твърди, че въпреки всичко тя продължава и не по-малко от 50 най-висши нацисти намират подслон и укритие в южните райони на Аржентина и Чили. Авторът подчертава, че най-голямата германска общност в Латинска Америка живее именно в Патагония. Той смята, че там са пребивавали такива видни нацисти като доктор „Менгеле, Айхман, Мартин Борман – генерален секретар на NSDAP[24], [хърватският лидер] Анте Павелич и Ерик Прибке[25].[26]
[1] Съвсем същото срещаме и в други източници (Вж. напр. Branton – “The Omega File”,The Zem Group, Marion, Indiana, 2004 г., Chapter 18: “Hitler Escaped!”, online: http://www.anomalous-images.com/text/omega18.htm; цялата книга от online: http://www.anomalous-images.com/text/omega.html).
[2] “Did Hitler have only one testicle?” by Cecil Adams, “The Straight Dope”, Questions or comments for Cecil Adams, Chicago Reader Inc., Chicago, IL, January 1, 1987 г., online: http://www.straightdope.com/classics/a2_128b.html
[3] “FBI reports: HITLER ALIVE??”, Issue 2, “Sub Rosa”, a magazine in PDF form, alternative news portal “The Daily Grail”, Submitted by h3llknight on Mon, 29/11/2004 – 1:43pm., online: http://www.dailygrail.com/node/684
[4] Пак там.
[5] Роден в България.
[6] Michael Bar-Zohar – “The Avengers”, Hawthorn Books Inc., New York, NY, 1967 г., стр. 99.
[7] Пак там, стр. 101. Съвсем същият цитат се среща и в: Branton – “The Omega File”,The Zem Group, Marion, Indiana, 2004 г., Chapter 18: “Hitler Escaped!”, online: http://www.anomalous-images.com/text/omega18.htm; цялата книга от online: http://www.anomalous-images.com/text/omega.html
[8] “Илюстрован дневник”, исп.; “Diario Illustrado”, Santiago de Chile, Chile, 18 Januar 1948, г., бел. Брантън.
[9] Вж. Branton – “The Omega File”,The Zem Group, Marion, Indiana, 2004 г., Chapter 18: “Hitler Escaped!”, online: http://www.anomalous-images.com/text/omega18.htm; цялата книга от online: http://www.anomalous-images.com/text/omega.html
[10] “Zig Zag”, Santiago de Chile, Chile, 16 Januar, 1948 г. ― Бел. Матерн.
[11] Вж. Mattern – “Ufos: Unbekanntes Flugobjekt?: Letzte Geheimwaffe des Dritten Reiches?”, Samisdat Publishers, Toronto, Ontario, Canada, 1984 г., стр. 50-51.
[12] 2004 г.
[13] “Hunting for Nazi submarines in Argentina” by Nina E. Tveter, “Gemini”, Nr. 04, Trondheim, Norway, 2005 г., online: http://www.ntnu.no/gemini/2000-01e/10.html
[14] Става дума за изданието на английски език.
[15] “Uebersee Sued: The Ultimate Truth about Nazis Fled to South America” by Hernan Etchaleco, PRAVDA.Ru, Argentina, “Pravda.RU”, Moscow, February 27, 2003 г., online: http://english.pravda.ru/world/2003/02/27/43768.html
[16] Буквално “Южно отвъд морето”, но по-точно “Южно отвъд Атлантика”, нем.
[17] “Орел 56”, англ.
[18] За американците – “Operation Sunrise” – „Операция Изгрев”, англ.
[19] “Crossword” – “Кръстословица“, англ.
[20] Последното звучи като пропагандно клише от съветската епоха. По скромното ми мнение причината е в това, че Сталин започва да се усеща твърде силен и да вярва, че е велик. Освен това постепенно проумява как е използван, дори употребен, от интернационалните банкери. От края на 1945 или началото на 1946 г. той развихря своя „антисемитизъм”, тъй усърдно насаждан от медиите на Изток и на Запад. Което довежда до собствената му смърт, осъществена под умелото ръководство на Лаврентий Павлович Берия, по майка Берман. (Вж. подробности напр. в: Георги Ифандиев – “Сянката на Цион”, част ІІІ, том 1 и 2, ИК “Огледало”, София, 2003 г.)
[21] Пак там.
[22] Веднага след войната торите наистина губят изборите.
[23] Пак там.
[24] Съкращение от Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei ― Националсоциалистическа германска работническа партия, както е пълното наименование на нацистката партия, нем.
[25] Известен офицер от Waffen SS, обвинен в извършване на военни престъпления в Италия.
[26] Пак там.