Георги Бакалов критикува котерийната политика на Димитър Благоев
Разцеплението в БРСДП става факт на русенския конгрес на 6 юли 1903 г. След него социалдемократическите партии стават две – на тесните и широките социалисти.
Любопитно е, че при тесняците боричканията и недоволствата продължават и след това.
Оказва се, че в иначе добре структурираната и ръководена от Димитър Благоев партия тлеят конфликти, които ще бъдат актуални и век по – късно.
Отглас от тези стълкновения е книгата на известния литературен критик Георги Бакалов „Оръжията на нашите противници”, появила се през 1905 г.
Това е типична публицистично – полемична творба, разкриваща конфликта между „либералите”и „консерваторите” в БРСДП.
Бакалов, дотогавашен член ан ЦК оглавява групата на „либералите”, подпомаган от Никола Харлаков.
Подкрепят ги Васил Кирков и Гаврил Георгиев.
Крилото на „консерваторите” се води от Благоев.
Противоречията между враждуващите страни са свързани най – вече с материални интереси – превеждане, издаване и разпространение на книги, брошури и списания и кой да определя тяхното пласиране сред членската маса.
Принципните разногласия се оказват трудно преодолими.
Според Бакалов величаната от „консерваторите” пролетарска дисциплина е свързана с инстинктите на котерийността и безмълвната стадна психология.
За него всички партийни чиновници са „най – върли консерватори”.
Защо?
Отговорът е добре познат – „Настаняването около партията , осигуряването и увеличаването на заплатите и хонорарите, култивирането на народняшката система „зетьо – шуро – баджанакизъм” – ето в що се изразява преди всичко котерийността.”
И още нещо важно – „Каквото и ЦК и да е извършил, веднъж извършено, то се одобрява, макар да нарушава статути или по – раншни конгресни решения.”
Според Бакалов е опасен прецедент изборът на делегати , от които зависи състава на ЦК от 5 души, да е предварително угоден за мнозинството в ЦК.
Георги Бакалов прави нелицеприятна характеристика на новия деловодител на Синдикалния съюз Георги Димитров – „Когато се повдигна спорът за печата, той се изказваше решително против котерията.Но не за дълго.Г.Кирков систематически го обработваше, докато най – подир галенето, възвеличаването, обещанието да го направят величина в движението и да го изберат за деловодител повлияха.Г.Димитров се превърна във върл и настървен наш противник, както става с всеки ренегат.”
Бакалов роптае срещу практиката партийната дисциплина да се отнася до действуването, а не до мисленето.
Той не приема и конгресното решение партийните членова да не четат непрепоръчани от ЦК и редакциите книги и те да не се разпространяват в средите на партията.
Според него така Благоев се опитва да потули „полицейската борба против идейните свои противници”.
От книгата личи, че на младини Георги Бакалов е защитавал принципа на демократическия централизъм и е вярвал, че той е осъществим в БРСДП.
В края на живота си вече се адаптира към реалностите и приема като благодат дисциплината на гробовното безмълвие.
А в БКП борбата срещу врага с партиен билет и накомислещите продължава и периодично се разгаря.
Достатъчно е да си спомним обесването на Трайчо Костов на 17 декември 1949 г., изключването от партията и писателския съюз на непокорните Валери Петров, Гочо Гочев, Христо Ганев и Марко Ганчев на 8 януари 1971 , а на безпартийния Благой Димитров от СБП на 23 март 1971 г по „случая Солженицин”, както и раздялата с експрезидента Първанов на 6 март 2014 г.
Както се казва – нищо ново под слънцето…
Борислав Гърдев