Гафовете на ГЕРБ край нямат!
Премиерът успя да се скара на полицията, че е позволила опожаряването на къщите на цар Киро, с което хвърли в шаш доста хора. Тук, трябва да се признае, по-прав беше Цветан Цветанов – цар Киро си има достатъчно, за да си построи нови къщи, но човешки жертви щяха да бъдат фатални и да разгорят истинска гражданска война. При това насред избори. Зад премиерския яд към полицията се крият поне две възможни обяснение.
Първото и най-вероятно е – публичен шамар за Цветан Цветанов. По сила този шамар се равнява на плесницата, която изяде Росен Плевнелиев от същия Цветанов с историята за подкупа. В думите на Борисов прозираше, че не само Цветанов е некомпетентен, но и неговите протежета, които сега временно управляват МВР. Втората възможна хипотеза е Бойко Борисов просто да е изговорил това, което му е на сърцето, без да търси някакъв особен смисъл, а просто да се е загрижил за Цар Киро и неговата покъщнина. Самият цар Киро във вестник “24 часа”, а синът му Ангел във в. “Труд” признават по три различни повода, че работят с ГЕРБ, говорят с ГЕРБ, симпатизират на ГЕРБ.
Явно е, че в първите дни Кирил Рашков получи обгрижване, достойно за топфункционер на ГЕРБ, а не за обикновен бандит или човек на опозицията. Цар Киро бе охраняван като гостуващ в страната ни монарх. Подобна грижа на МВР за един човек, който най-вероятно е подбудител на умишлено убийство, е трогателна на фона на “Ти си абсолютен престъпник…Падай на колене” или автомати в челата на невръстни деца. Нямаше и разбивания на врати, нито тъпкане по гърдите с кубинки. Дори и клипче на “МВР пикчърс” нямаше от ареста на Кирил Рашков, въпреки, че такова би зарадвало публиката много повече от клиповете за Алексей Петров или Пешо Сумиста.
Рашков беше влачен по скрити хотели, тайни вили и дори по болници. Тази грижа наподобява на един случай, който самите гербери определяха като скандал на десетилетието – охраната на Младен Михалев –Маджо, когато последният се яви в Съдебната палата да свидетелства по дело през 2007 година…
Приликите всъщност не се нуждаят от особен анализ.
Следващият гаф го спретнаха и Борисов, и Цветанов, на на различни места. Докато България бе на крачка от сериозни локални конфликти с човешки жертви, двамата се скъсаха да ходят по разни развлекателни събития. При това съвсем официално и пред камерите на фотографи и оператори. Ясно е, че лидерите на една нация по време на криза трябва да излъчват позитивни послания, но тези послания са за чувство на спокойствие, а не за пачанга и шоу. А Борисов и Цветанов се отдадоха на предизборна пачанга. Бойко открива и реже ленти – този път наистина доста повече от една на ден. Присъства и на голф турнир в Правец.
Цветанов, пък се отдаде на други занимания – слуша концерти на Веселин Маринов и участва в шоу програми на “Комиците”. А в “Комиците”, естествено, звезда е Любо Нейков, който играе Бойко Борисов. Картината е шокираща. Един обикновен гражданин може да пита за проблемите на държавата един комик, който играе Борисов, а самият Борисов реже ленти и открива турнири по голф. Цветанов пък слуша музика и прави най-ценното признание на своята кариера: “По-полезен съм в отпуск”.
Разказвам това накуп, защото сами по себе си всички елементи на мозайката (комици, голф, министър, който е по-полезен извън министерството, премиер, който не прави кампания, отговаряйки на хората, а самодоволно реже ленти) са леко дразнещи. Събрани заедно и в причинно-следствената си връзка са една от най-големите наглости на прехода. По-големи са от “Алчни старци изпълзяха на припек” , от “Разтурете седенката”, от хорцето на Виденов при смъртта на 14-те войници или от вечерята с манекенки на покойния Любомир Начев, докато полицаи се стреляха в столицата…
И докато Борисов и Цветанов нижеха гаф след гаф, от сцената знаково отсъстваше Росен Плевнелиев. Бъдещият президент бе пратен и очевидно скрит удобно в чужбина,
където да води безсмислени разговори с еврочиновници, които така и така след няколко дни ще бъдат в София на заседание на Бюрото на ЕНП.
Плевнелиев явно бе скрит по начина, по който се скри от темата за подкупа, за брокерите в Столична община, за това дали е компетентен и по всяка друга тема, която е различна от магистрали. Явно е, че ако Плевнелиев е президент, то в президентството няма да има лидер, който може да се изкаже и да решава кризи, а ще се крие като мишок от всяка по-гореща ситуация в държавата, чакайки “бате Бойко да каже”.
След много кандърдисване Плевнелиев все пак се изказа по актуалните проблеми, което веднага наведе на мисълта, че е по-добре да си беше стоял в Берлин и Брюксел. Ето какво казва той, според агенция “Фокус”:
“…Президентската институция винаги може да използва механизма на Националния съвет по сигурност, както и формите на обръщение към парламента и институциите, за да гарантира това, че механизмите на тези институции работят…”
„…. Плевнелиев каза, че президентът има преки пълномощия да гарантира, да следи и контролира, че институциите изпълняват ангажиментите си. По думите му от случая в Катуница можем да си извадим няколко основни извода, първият, от които е, че не бива да се политизира абсолютно криминален случай. Абсолютно недопустимо е от кандидат-президенти да се манипулира и използва чисто криминален случай, за да се търсят политически дивиденти. Вторият извод е, че българските граждани искат да видят в този конкретен случай конкретни практични и ясни действия и резултати от работата на институциите – кой, какво, как е свършил или не е свършил през годините. У хората се наслагва усещането, че е имало толериране от определени институции в миналото на определени индивиди. Това не може конкретно да се назове сега, затова ще изчакаме институциите да си свършат работата…”
“…Усещането на гражданите, че моделът работи както трябва, ще се възстанови и в този конкретен случай, именно когато институциите покажат с конкретни резултати и действия как овладяват ситуацията и как виновните получават заслужено наказание…”
“…Попитан не са ли подобни случаи резултат от многото амнистии през последните години, които президентството е направило, Плевнелиев каза, че се ангажира категорично, че по отношение на амнистиите и по отношение раздаването на гражданство в президентските институции ще има ясни и прозрачни правила за взимане на решения. Те ще бъдат прозрачно и публично обосновани…”
Казаното по-горе просто е шокиращо.
Човекът, който през ден влиза в ролята на истерична женичка и плаши, че ще крещи, ако Бойко Борисов падне от власт и спре строежа на магистрали, тук надминава себе си. На сложните фрази и засукани изречения не значещи нищо може да завиди дори шампионът по логорея Цветан Цветанов. Но това дори не е проблемът. Росен Плевнелиев, може би, ще закрещи, но истината, е че има Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), а не Национален съвет по сигурност (НСС). Не и президентът дава амнистия. Амнистията у нас става, чрез Закон, приеман в Народното събрание. Президентът помилва конкретни осъдени лица. Само тези две ключови грешки, които допуска Плевнелиев показват, че този човек няма място в президентството, щом за месец кампания не си е направил труда да прочете поне малко Конституцията и разни книжки и справки за това каква е ролята на президента.
Така, включвайки се, във веригата с гафове, ние виждаме, че и Росен Плевнелиев е по-нужен в отпуск, отколкото на работа. Но предвид горепосоченото, май, цялата ни власт е така. И въпросът тук е не дали трябва да идат в един перманентен отпуск, а дали ще си го вземат сами или ние трябва да им го разпишем на 23 октомври.
Теофан Германов