В тази държава трябва да се казваш Алексей. Ако си Иван, си обречен да си гладиатор.
Има ли учудени, че Алексей Петров е на свобода?
Вероятно единствено онези, които никога не са си пъхали носа в пробити родни дела, в мръснишко поръчково разследване, в симбиоза между полицаи и прокурори, и които са вярвали на онова, което казват по телевизията и от МВР.
Afera.bg бе първата, която изрече, че делото „октопод” е абсолютно пробито и скалъпено.
„Дадох дума на Бойко да не говоря!”, каза Петров.
Сега му е времето да му припомня, че и на мен ми даде дума – „ще говоря пред теб, по-късно”.
Ако си жертва на скалъпено, поръчково разследване в тази държавата, имаш шанса да се чуе думата ти само, ако се казваш Алексей Петров.
Покрай „октопода” т.нар. „разследващи” журналисти са се вторачили единствено в това какво се случва около Алексей Петров и аверите му.
За целта има създаден вестник, плюс още един приятелски, няколко сайта и три телевизии са логистично подкрепяни за да ни уведомяват непрекъснато и задължително по няколко пъти на седмица, пък понякога и на ден, кога ходи до тоалетната Алексей Петров, кога завива теракота си с найлон и как всички „безспорни доказателства” се пукат като балон.
Лошо няма.
Така и трябва да бъде. Лайнарщината в разследването на МВР и прокуратурата е крайно време да излезе на показ и да бъде заклеймено.
Това е била позицията винаги и на afera.bg
Какво правят обаче всички онези, които не са Алексей Петров?
И нямат милиони, и ресурси за да поддържат медии, и нямат достатъчно връзки и способи за да прокарват истината за себе си?
Всички онези, които не се казват Алексей Петров в тази държава са обречени да се вмирисват в килиите и да се молят Богу някой некомерсиален журналист да им обърне внимание. В случай, разбира се, че пред шефът му мине дописката.
Всички онези, които са жертва на далеч по-отвратителни дела от това на „окпопода”, но нямат врътка с премиера Бойко Борисов и не са му дали обет „да не говорят”, остават завинаги похлупени. За тях медиите на Трактора не се сещат, защото те са създадени да обслужват единствено шефа си. Който иначе утре ще ни обещава като кандидат – президент или премиер, че еднакво ще се грижи за всички от нацията.
Блажени са верующите!
Една година след ареста си, Алексей Петров се сети да ни обади, че „бил дал дума на Бойко да не говори”. Нещо, което afera.bg пишеше още преди да арестуват Петров – тогава, когато двамата пиеха бяло вино на басейн „Спартак”.
Похвално е, че Алексей Петров държи на мъжката си дума спрямо „огледалния си образ” Бойко Борисов.
Спрямо мен не е спазил нито една мъжка дума, но все още не е късно да си припомни как още от ареста ми даде послание, че „ще ми говори, по-късно”.
Оценката за характера на един мъж се мери по това за кого умее да води битки – единствено заради собствения си задник, или заради другите.
На Алексей Петров тепърва му предстои да доказва кое повече обича – собственото си дупе, това на Яне, или на всички онези, които далеч преди него се изпържиха на мръснишкия ченгеджийско-прокурорски огън.
За разлика от Алексей Петров, във варненския затвор ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА продължава да лежи без смяна на мярката за неотклонение Иван Славков по варненското „мега дознание”, преминало в „мега” дело.
Алексей Петров знае всичко за това мръсно упражнение.
Продължава да мълчи обаче. На кого ли е дал дума да не говори?
Каква е разликата между Алексей Петров и Иван Славков ли?
Само мъничък нюанс – единият продължава да е гладиатор.
Уважавам правото и яростта на всеки да се бори за собствената си справедливост, но истински свалям шапка на всички онези, които могат да загърбят собствената си злочеста съдба в името на справедливостта на другите.
Днес цялата държава се занимава с делата на Алексей Петров.Защото се биел с Бойко Борисов или Цветанов – кой подведен, кой маша, интересът клати феса.
В България има куп ужасяващи дела, които са не по -знакови, и които определят поръчковата и нефелна дейност на МВР, прокуратурата и съда.
По едно от тях – „мега” делото във Варна Алексей Петров знае много. Дори и затова, че по онова време беше човекът, който беше темела на ДАНС.
Петров обаче се е съсредоточил другаде – да съди политици и журналисти.
Първо виж сълзата в окото на брата си, Петров, а после отмъщавай –последното се сервира студено.
Днес у нас кресчендото е повече от тъжно – или трябва да си е едните, или с другите. Ако не се обозначиш, те превръщат в луд, или в предател.
А ако не си нито от едните, нито от другите?
А ако можеш да мислиш и имаш собствена позиция?
Забравете всички онези, които са жертви на порочни съдебни процеси.
Те не се казват Алексей Петров.
И нямат платена армия от медии.
Алексей Петров може и да се сети някой ден избирателно за някои от тях в предизборната си кампания – ако му се вързва в конюктурата.
Онези, които не се подчиняват нито на едните, нито на другите – кучета ги яли.
Паролата за да влезеш на бял кон в политическия живот в България е „обещах ти да не говоря”.
Иване, Иване, писано ти е да си на арената на гладиаторите.
А те са самотници.
Веселина Томова