В РАНГ И ЧИН ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА СЕ ВЪЗДИГНА ГНУСНАТА ЛЪЖА. ЩОМ СЛЕПЦИ МЕ ВОДЯТ ЗА НОСА.

СИЛУЕТИ С БЕЛЕЗИ ОТ МАСКИ

… писна ми от медийни роботи – да ме пличкат в розови бои.
Всеки, който свари, ме лъготи. Знам добре какво ми предстои.
Генералът с блеснали лампази ми чертае бъдеще – мечта.
Обеща, че Господ ще ни пази, с поглед на грижовен мой баща.
Стискам си зад зъбите езика, и – заключен, своя дом държа.
В ранг и чин държавна политика се въздигна гнусната лъжа.

И – ако сега страхът е троен! – пред Онази – с черната коса,
как да бъда истински спокоен, щом слепци ме водят за носа? –
Слънцето дори ми забраниха! – и да кихам в пълния тролей.
Мога само в два-три светли стиха тихичко да ви река здравей,
мънички, уплашени, прекрасни! – влюбени, самотни като мен.
Хорица със белези от маски! – вярвайте във утрешния ден.

Валери Станков

Колаж: Иван Червенков