В ПОМОЩ НА КРАДЦИТЕ ОТ „BNEWS“ И „SVOBODNOSLOVO“
Историйка в помощ на крадците от www.bnews.bg и www.svobodnoslovo.eu
Преди малко повече от 20 години във Варна имаше цели два всекидневника – „Народно дело” и „НД”. И голяма борба кой ще „хване” първи НОВИНАТА и с кой с какво да изпревари другия вестник. Помня реакциите на главния редактор, когато „изтървем” нещо. Сигурен съм, такива са били и реакциите на главния редактор на „Народно дело”, когато е бил в същата ситуация. Това беше време на борба за по-добра журналистиката. И въпреки конкуренцията се уважавахме.
Да препишеш би било признание, че си по-слаб, не мисля, че изобщо се случваше.
След време столичните вестници започнаха да поддържат кореспондентски бюра във Варна. И започна ерата на преписвачите. На оперативките често се шегувахме, че всяка сутрин на кафе, колегите-кореспонденти отварят двата варненски вестника и си казват: „Я да видим какво ще пишем днес.” И това беше в голяма степен истина, защото България научаваше половината варненски новини с ден закъснение, поради простата причина, че един човек не може да покрие всичко, което става във Варна.
Накрая дойде интернетът и журналистиката започна бавно да умира. Всеки с 9-10 000 лева тръгна да създава информационни агенции и сайтове, и да се прави на журналист, вероятно защото е престижно. Да, но сайтът не е вестник и иска почти ежеминутно обновяване, а при толкова „новинарски” сайтове, половин България трябва да се занимава с журналистика. И тъй като това няма как да стане, се мина на варианта от предния параграф: „Я да видим какво са написали колегите?” Поради тази причина общо взето няма значение кой български сайт отваряш, в огромна част от тях публикациите са едни и същи, включително с правописните грешки на първоизточника. Останалите, които си заслужават и имат собствена физиономия и автори, просто се губят в навалицата от талаш, която залива нета, може би това е и идеята всъщност…
Вчера се сблъсках за първи път с три български сайта, благодарение на това, че бяха откраднали коментара ми „ДИРЕКТНО ОТ ЛОНДОН: БОЙКО БОРИСОВ СРЕЩНА ЧЕЛНО ЕКСПРЕСНИЯ ВЛАК В ЛОНДОН“.
Обадиха се приятели да питат как съм успял да го продам на четири места едновременно?
Помолих и трите сайта да го свалят, защото не е писан за тях и никой не им е разрешавал да го ползват. Шапка свалям на първите – след 10 минути материала беше свален.
www.svobodnoslovo.eu дори не благоволиха да отговорят на двата ми мейла – анонимността е голяма свобода. На сайта има само един мейл и никаква друга възможност за връзка. Никакво име, никакъв телефон. Чудя се тези хора в нелегалност ли са или просто ги е срам да си напишат имената? Има защо!
www.bnew.bg пък са нещо като полунелегални. Даже са се осмелили да оставят телефонен номер, на който отговаря жена, която твърди че е някакъв вид секретарка. Посмъртно обаче не можете да доведете до телефона някой от „редакторите”. След 20-ина минути безсмислен разговор със секретарката разбрах, че с открадването на материала ми от сайта на АФЕРА, www.bnews.bg прави огромна услуга и на Веселина Томова – защото помага за популяризирането на сайта й, и на мен, защото популяризира името ми. Големи филантропи са в тоя сайт, такива благотворители, чак се засрамих, че съм ги притеснил, те ми мислели доброто. Даже са си позволили да променят заглавието и да почернят част от текста, едни вид за да покажат, че знаят какво иска да каже автора! Мисля, че не би трябвало да има проблем ако отпечатам някоя от книгите на моя добър приятел Крис Картър, правата за които в България се държат от „Ера” и да кажа на „Ера” че им помагам да станат по-известни, правейки пари на техен гръб. Тъпичко, нали?
Притесни ме обаче липсата на поне едно авторско име в този сайт, проверих поне 15-20 материала – всичко е подписано от Bnews. Може би пък ги е срам да си сложат имената под всичко преписано… Освен филантропи – и скромни. Само дето аз не искам да става известен, благодаря за помощта.
Следващият път, когато искате нещо от мен – не ме крадете. Не крадете и човека, който е платил написаното. Преписването може и да е легитимно по Закона за авторското право (ега ти закона, нали…), но в нашия занаят има нещо, което се нарича морал и колегиалност. Съмнявам се обаче, че проумявате значението на тези две думи.
Галин Люцканов
Лондон
Бележка на Веселина Томова, АФЕРА: Ден, през ден, т.нар. сайт на Николай Бареков КРАДЕ БЕЗОГЛЕДНО публикации и разследвания на АФЕРА. С поставеното гръмко под заглавието „bnews.bg“. За анонимния „свободно слово“ – изобщо да не говорим, там се „хранят“ непрекъснато от АФЕРА. Сайтчето на Бареков се прави от бивша спортна журналяйка. Която очевидно хабер няма ни от журналистически морал, ни от журналистика. Да крадеш АФЕРА ДОСЛОВНО, да не подписваш, позовавайки се с АФЕРА материала, за линк изобщо да не говорим, и да обясняваш, че имало „уговорка“ с АФЕРА да ползваш материалите и и да „я популяризираш“, е типична лъжа в стила на Бареков. Разкраченият Бареков между хотел „Берлин“, Боко и бир -парче „опозицията“, няма да го направи с преписването на АФЕРА нито честен „политик“, нито честен „журналист“. Що се отнася до „популяризирането“ на АФЕРА, аре, нема нужда, сами си ковем силата. Сполай ви, и да пуснете сега още стихотворения на „сина на Недялко Йорданов“, че в хотел „Берлин“ ще ви пишат черна точка.