В ПАМЕТ НА МИТРОПОЛИТ КИРИЛ ПРЕЗ ПОГЛЕДА МИ НА ФОНА НА ХИЛЯДИТЕ ЛЪЖИ И ОТКРОВЕНИ КЛЕВЕТИ, ИЗПИСАНИ ПО НЕГОВ АДРЕС
Надявах се, да не се налага да пиша тези редове и все си мислех , че някой от роднините на Митрополита или от варненските свещеници ще напише няколко реда в негова памет и да се постарае да каже няколко думи – какъв беше този човек, който почти шест месеца след кончината не слиза като лице от медиите и публичното пространство.Не исках това да съм аз.Дължа му го на фона на хилядите лъжи и откровени клевети изписани по негов адрес, най – вече от псевдо журналисти с дребни души и липса на милиграм етика и обективност, и най- вече днес, когато ще бъде избран неговия наследник в Епархията.
Съвсем обективно държа скромната статия да се публикува само в АФЕРА – единствената медия през годините, която в лицето на Весито Томова бе обективна и настроена позитивно и приятелски както към Митрополит Кирил, така и към Православната църква. Да виждаш нещо различно на фона на масова истерия и негативизъм е присъщо на хора само с големи и смели сърца.
Преди много години при мен (тогава бях в администрацията) влезе Дядо Кирил – погледна ме и просто каза – „Помогни на църквата с каквото можеш, ще ти се върне това добро”. Изглеждаше странен за сана си, духовит и енергичен, и много, много открит човек .
Без да го планирам, както често става, в последните около 14 години това бе един от най- близките ми приятели, човек, който твърдя, че познавах повече от добре.
Дядо Кирил бе до дъното на душата си монах и християнин – това не бе човекът, чийто образ бе изкривен от злобата на медиите на днешните български олигарси по поръка на един обезумял жаден за власт негов „събрат”, а монахът, който допреди две години спеше на дъски в митрополията без матрак.
Дядо Кирил не бе любител на луксозни автомобили, а монах с висок сан, който за да пести средства на БПЦ пътуваше до преди две години с влак до София на заседанията на Синода.
Дядо Кирил не бе свързан с бизнесмени, а се чудеше под път и над път откъде да намери пари за строителството на „Св. Прокопий Варненски“ и възстановяването на десетки храмове и имоти на Епархията, в това число и на Манастира „Св.Св. Константин и Елена” , поради липсата на каквито и да е средства от страна на БПЦ.
Всичко каквото правеше бе пречупено с мисълта единствено за доброто на Епархията, без изключение .
Дядо Кирил имаше и много, и много малко приятели – никой не може да отрече, че когато човек му звънне бе един от малкото хора готов веднага да помогне. Обратното не бе правило.
Дядо Кирил бе много различен, особенно различен на фона на клира, към който принадлежеше – няма нито един Митрополит, който да беше толкова лесно достъпен, открит и любопитен и това, заедно със злобата и омразата на платените от неговите врагове медийни ужаси, го уби приживе.
Кончината му бе нелепа. Самият той носеше душа на любопитно дете в расото на висш духовник .
„Какво ти даде той, какво?” – крещеше младото момче от БТВ.
Даде ми много повече, отколкото можеш да си помислиш – даде ми да видя как в Смоленск хиляди души плачеха на глас в храма, когато той цитираше имената на загиналите от Смоленския полк на Шипка ( имена издирил лично ) , даде ми да видя чудото в Ерусалим и как го посрещаха с искренна любов, където стъпи в Гърция , а тук бе предмет на неистова омраза.
Това ми даде.
Да – той като всеки човек си имаше и слаби страни, които на фона на широко скроената му и одухотворена личност наистина бяха смешни и второстепенни. Докато дребните души го рисуваха в милиционерска униформа, никой не се замисли какво му е струвало и не го попита как бе запазен през 80 -те години нашия Манастир на Света Гора .
Благодарение на него Българската православна църкваи Епархията не са това, което бяха .
Хората обаче са същите.
Предварително заявявам, че не проявявам грам интерес към коментарите на тази статия.
Просто казвам моята истина.
Юлиян Гендов