В НЕБЕСНАТА КРЪЧМА „ИЗБОРИ 2021“

Чакаха само Бай Миле да се натутка. Даже и Тук бавно се придвижваше. Георги Илиев елегантно протегна ръка, изтръска пурата и изсъска:

-Аре бе, тоя шматарок докога ще го чакаме?!

Иво Карамански се ухили прелестно и запя. С цяло гърло. Доколкото може да се пее с отворено гърло Там.

Кръчмата бе небесна. Опушена от парцаливи облаци, ама култова. Бяха си я направили те, щото Горе всичко можеш да си създадеш – само с мисъл. Това че нямаш крака не означаваше, че не можеш да си тромав, а това, че нямаш ръце, изобщо не бе предлог да не пушиш пури.

Всеки си бе налял уиски. От неговото. И не беше минало достатъчно вселенско кармично време, за да не се гледат на кръв.

Сбирката не бе помирителна. Обаче бе неизбежна, тъй като Долу, на Земята, в родината им ставаха неща, дето и на тях Горе им вдигаха кокалите. И идеха избори, които тоя път наш’те момчета бяха решили да обърнат спиритично. Доколкото им се дава от Горе.

Бай Миле най-сетне се дотътри.

-Аре беее, ако беше някой да опукаш, щеше да търчиш, ама като е в името на държавата, агаля – агаля… – изпуфтя Георги Илиев.

Той бе най-лют. И Горе не го свърташе. Рееше се с неописуемата си елегантност и харизматичната си свирепост и псуваше де що видеше Долу какво се случва. Дето се вика най-ангажиран бе граждански. И реши, че доколкото им позволяват Другите закони Тук, трябва да направят нещо.

Останалите се бяха отзовали на повика, защото и тях не ги свърташе.

Все пак бяха дошли от България и им пукаше.

-Знаете за какво ви събрах. Тия Долу съвсем са се разпищолили и трябва да се направи нещо. Поне да опитаме. Като го гледам тоя овчи народ, пичове, направо ми се вие! И като гледам как и тоя път ще го успат и ще го заколят окончателно, искам да стрелям! – свъси красивите си вежди Георги Илиев.

Брат му – Васил Илиев меко го потупа по рамото:

-По-спокойно, брат. Със стрелбите видя докъде я докарахме…

-Ако бяхме застреляли баш тоя, когото трябваше, нямаше да се стигне дотук! – изрепчи се Жоро Илиев.

От противоположния край на масата тихо, но твърдо се обади Андрей Луканов:

-Като гледам тука всичките сме разстреляни. Дайте да говорим по същество. Как ще се разпределим и какво точно можем да направим…

-Аз като най-интелигентен ще пусна фъндък на Каракачана… – чаровно се разсмя Иво Карамански. – Фююююю, ще пусна схемите с мангалите в един сън на моя Баш и ще ги намачкаме…

– Да те еба у интелигентния! – изрева Илия Павлов – Той Каракачана е с мойте от ДПС, бе, тъпак! И след като е с мойте, ти нямаш място там, защото аз тебе от Долу не те понасям!

-Айде почна се… – изпъшка Фатик. – Вие не разбрахте ли, че вече не сте Долу и трябва да минем през Прошката Тук, докато се смирим кармично…

– И на кого да простим? На Боко Тиквата ли? Дето ни изби? – изпухтя дима от пурата си право в лицето му Жоро Илиев.

Бай Миле се подсмихна криво:

-Ааааа, той е от наш’те…

Жоро Илиев скочи и ревна:

-От ваш’те е – да!, малоумни сикаджии… Ама и тебе те напълниха с олово като торба с лайна! Слушайте сега! Имаме на масата – ГЕРБ, БСП, ДПС, Слави, ония, дето врещят „Мутри вън!“, ВМРО, десните на Ристьо и Черепа… Другите не ги броя. Трябва да разчекнем Схемата, дето я реди Боко и Доган, или да я подсилим, така че да се осерат окончателно, съставяйки някакво „експертно правителство“ след изборите, което я издържи половин година, я не… Така тоя прост робски народ белким разбере и се освести, че трябва да прати цялата тая гнилоч на боклука. Надявам се, че всички виждате как „опозицията“ вече е предварително накупена, за да им върже зара?! Кво пра’им?

Андрей Луканов пръв тихо и спокойно се обади:

-Така и така Те Схемата са я бродирали. Единственият шанс е всички, които се наредят на Софрата след изборите да се компрометират, особено така наречената „опозиция“, която все ще лъсне как и от кого от Хунтата е спазарена и накупена. И ще се стигне до нови избори.

– И като се стигне до нови избори – кво? – пресече го Емил Кюлев. – Пак същото. Ако питате мен тоя народ трябва да бъде оставен да се гърчи, докато не си изкупи кармата на простотията.

Васил Илиев бавно повдигна ръка в знак, че го прекъсва:

-Кой за кого ще играе? Така че да ги докараме до кантар, да не могат нищо да направят, да се гънат, да се гърчат и да си покажат истинските лица „в името на държавата и националната сигурност“. Аз заставам зад Слави…

Илия Павлов се разсмя гръмко:

-Колко ми е пял в механата на Шведския, що не го оставиш на мен?

Васил Илиев се усмихна:

-Тебе те пращаме при Доган. Където е текло, пак ще тече. Слави кинтите ще му изядат главата. И като го разбере, ще е късно, но все ще има време да изпее: „Забравете наште имена, момичета!“.

Илия Павлов се протегна доволно назад, бавно отпивайки от уискито:

-Може. Мойта с ДПС изглежда най-лесна.

Емил Кюлев вдигна ръка, като че искаше да се изкаже на милиционерско събрание:

-Аз съм за десните на Ристьо. Ще вкарам един сън на Маджо да ги подсили…

Иво Карамански се изсмя:

-А! Той пък Маджо ще си го премести, като му вкараш сън…

Кюлев се озъби:

-А да видим, пък!

Карамански изобщо не го отбеляза и рече:

-Аз съм за Каракачана. Там са путка, милиционер, милиционер, путка… Мои хора.

Бай Миле дълбоко въздъхна:

-И к’во? Боко на мене ли го оставихте?

Жоро Илиев пак подскочи:

-Ти гледай аз да не го взема на отчет, че бързо -бързо ще влезе в Тая кръчма…

Бай Миле само процеди:

-Уфффффф…

Фатик се намеси:

-При това раздаване на картите аз взимам Мая и ония дрисни, дето фърляха яйца… С Галевите ще се разбера трансцедентално. А на Шиши ще му пратя няколко духове да подсили сметките на Мая, че не мо’ем и смогнем да чантите, обувките и костюмчетата…

Илия Павлов се обърна към Андрей Луканов:

-Товарищ Луканов, а Вие за кого? Или не се нуждае от питане…

Очилата на Луканов проблеснха:

-Карма, Илия, карма! БСП остана за мен. Както се казва – от „Латинка“ до БСП и от БСП до … „Латинка“…

Георги Илиев го прекъсна:

-Аз играя за Черепа!

Карамански веднага се обади:

-Леле, майко, ако вземе да те послуша, ще стане мазало!

– Що да не стане, бе, смешник? – го хвана за гушата Жоро Илиев.

Разтърваха ги набързо и докато разпределили задачките всичките един през друг се надвикваха кой какви спиритични методи ще използва, и точно когато аха -аха бяха наместили пасианса, зад гърбовете им се чу весел, любезен глас:

-Как сте, момчета?

Беше ген. Любен Гоцев.

Първото, което си помисли Жоро Илиев беше: „Ей сега си еба майката!“…

Веселина Томова