В МРЪСНА СМЕТКА РИЦАР НЕ ВИРЕЕ. НЕ ТЪРСЕТЕ ОФИЦЕРИ, НЕ ТЪРСЕТЕ МЪЖЕ! ОСТАВА САМО ИЗМЕТТА. МОИТЕ ХОРА СРЕЩУ ТВОИТЕ ХОРА

Масово се спекулира с твърдението, че ако не гласуваш, то подкрепяш едва ли не лошото и то упражнява власт над дните ни.

А ако подкрепяш една лъжа, преобличаща се с различни цветове на одеждите в обещанията си, така дали се обявяваш за светло бъдеще?

Лъжата е грях.

А гласуващият за нея винаги е излъган, примамен, изкушен, от което следва нагласено успокоение на съвестта и упование в едно срамно оправдание за стореното.

Примамваният с обещания, никога не е виновен.

Глупостта няма чувство за вина.

Напротив, тя дори се чувства репресирана, ако остане излъгана, ако не е така, както на нея й се иска да бъде.

И тази система няма шанс да е обречена във времето.

Вместо това, измамната глупост у нас придобива все по-голяма пищност с колоритните тонове на евроатлантизма в безскрупулния се курс на възпроизводство.

Корупцията не наднича през избирателната урна.

Там тя вече е доволно усмихната.

„Ние“ взимаме властта като обещаваме на всички, но оправяме „нашите“ и най-вече себе си.

Няма как да пребориш корупцията като заменяш едни с други.

За всеки е ясно, че слагайки свои хора, това пак е проявление на корупция.

Корупцията се случва на това утвърдено във времето ниво:

– моите хора срещу твоите хора.

В момента, в който се идентифицираш с някоя партия или подобна организация, преследваща тесни интереси, се активира и корупцията.

Когато си ти и твоята партия срещу другите, първата мисъл винаги е как ти и твоите хора да са добре.

Корупцията започва в податливото на съблазън и изкушения, по-високо или по-примитивно, нравствено съзнание.

Защо не се замислите, когато останете сами пред избирателната урна, за да дадете своя глас за някой от постоянно множащите се мераклии, обещаващи да ни оправят – как точно смятат да го направят?

И това оправяне не ви ли идва вече твърде неуважително.

Печелившата партия мандатоносител съставя кабинет, назначава министри и шефове на специални служби, областни управи, администрации…

Нека си отговорим на един въпрос:

Кого ще обслужва избраният шеф на ДАНС?

– Министър – председателят на Р България, отстояващ гръмко и по закон националния ни интерес или партийната му принадлежност с всички претенции, произтичащи от нея.

Хвърляйте си патетичните слова за национален интерес колкото и където искате, но реалността от години е друга.

А ако министър-председателят погазва конституцията ни, лъже безогледно и накърнява не само националният ни интерес, но се превръща и в заплаха за националната ни сигурност чрез собственото си самозабравяне в редица отношения (за влияние на чужди сили и дума не отварям), какво е нужно да прави ДАНС и правоохраняването като цяло?

Назначеният от партията – мандатоносител, председател на която и да е специална служба, какъв ще го играе?

Лоялен на партия или на национален интерес?

А другите, назначавани от него по вертикалната надолу, какви ще бъдат?

– Герои на времето ни или просто затварящи си очите, слепи пазачи.

„Слепият“ пазач у нас е винаги тихо замогващ се.

Той е „професионалистът“ на дните ни, актуалният съветник, най-често облечен в костюм, плахо озаптил глупостта и страховете си с вратовръзка.

Онзи който истински пази е обречен. Той носи единствено рани на себе си.

Една партия просперира и приема благоволението на „партньорите“ ни само, ако е изрядна спрямо партньорския интерес, тогава би могла да се надява и на по-дълги управленски дни.

Националният ни интерес и благосъстоянието на народа е от второстепенно значение за нея.

Веднъж казах на уважаваната от мен Веселина Томова и пак ще повторя: – „Курбан“ в подобна низост никой със съзнание и себеуважение няма как да отиде.

В мръсна сметка рицар не вирее.

Не търсете офицери, не търсете мъже!

Лъжата сама ги изолира, сама ги притиска и изпитва страх от тях, защото мъжете носят друг ред, други отношения.

Истинските офицери – още повече.

Остава само изметта.

Редът и справедливостта са преди всичко отговорност и тежат…

Те не са разпасаност и башибозушко замогване, угодно на тарикати.

Все по-често започва да се върти крилатата мисъл дали при тези условия не е по-добре да се остави всичко в ръцете на президента ни?

Той като летец е прекрасен.

Но, дали би могъл да устиска на вътрешното и външно давление в тази кризисна ситуация.

Това вече е спорно, пък и все по-пробито.

Не е нужно да се манипулира съзнанието ни със страхове от постоянни служебни правителства или пък президентска република.

Партиите – блудници винаги са се милвали.

Клепят се, карат се, но си се пазят взаимно.

Който реши да хвърля камъни по някоя от тях, те потайно се застъпват една за друга, защото потокът на камъните е променлив.

Ако пък президентът е прегърнал идеята да стане истинският фактор – той, или тези около него – нека се усмихнем с благоволение.

Но и за това си има законови стъпки, които трябва да се извървят.

А наглостта и продажността имат нюх за всичко, камо ли си за подобни стъпки.

Тя властта първо опива, после успива, а след това…

Мераците, без значение дали са възвишени или меркантилни, винаги стоварват камъните си в една цел, още повече ако се водят от чуждо влияние.

Но дори и това, не е причина за униване, „защото всяко нечестие затуля устата си (Пс. 106:42)“.

Жалко е само едно – красива е страната ни, безкрайно красива, пък винаги на мухъла се дава благо, да се радва в нея.

Велин Хаджлов

бивш шеф на ОСА в ДАНС