В „моето Чикаго, аз съм Ал Капоне“, във вашето тази роля да си я играе Ал Пачино.
Гледна точка, в която виждам сериозен смисъл или защо на чужденците трябва да им смятаме цените, като в Чикаго, например…
Днес в разговор с един познат, доста известен ъндърграунд медиен герой между впрочем, чух следната позиция…
При него дошли американци, които искали да снимат нещо на земя, негова собственост в околностите на София. Той им казал следното:
– Вие от къде сте?
– От Чикаго.
– Колко върви подобна земя за снимки в района около Чикаго?
– Ееее, ама тук не сме в Чикаго!!! – отговори ли ухилени те.
– Момчета – казал им той – тук въпроса е още по-сериозен. Това е моето Чикаго, а в него цените могат да бъдат дори по-високи от вашето Чикаго. Зависи в какво настроение е жена ми! Ако считате обаче, че ще ви бъде по-евтино и добре да си снимате вкъщи, то знаете къде е летището. Ако пък не, то тогава ще трябва да плащате по цените на моето Чикаго!
Като изключим типичният мутренския подход и стил, всъщност моя познат е изключително прав. В „моето Чикаго, аз съм Ал Капоне“, във вашето тази роля да си я играе Ал Пачино.
Този разказ в контекста на германците идващи да рушат оградата ни с Турция, само ме подсеща, че ако ти позволяват вкъщи да си бъркаш в дупето и след това да си играеш с пумпала, като отидеш на гости не трябва да се стряскаш ако най-изненадващо пумпала ти се озове в задника…
Затова обаче е нужен домакин с характер. Нещо изключително дефицитно в нашите георграфски ширини…